Желанието на земеделския министър Десислава Танева да засили присъствието на българско местно производство по рафтовете на големите вериги супермаркети изглежда особено благородно в днешните времена на криза. Икономическата блокада от последния месец създаде непредвидени предизвикателства пред веригата на доставки и не закъсня да удари производството на храни. Търсенето от ХоРеКа сектора (ресторанти, сладкарници, механи и др., бел.ред.), изчезна за една нощ, а потреблението на домакинствата претърпя свиване и промени структурата си.

В устрема си да подпомага родните производители на всяка цена, МЗХГ предлага мерки, които не само няма да доведат до търсения резултат, а и 

ще имат редица негативни последици. 
 

Във всяка развита държава търговските вериги обслужват огромната част от населението, което работи и живее в големите градове. Те изпълняват една основна функция: да предоставят широк избор от продукти като гарантират постоянното качество на всеки артикули, при това на приемлива цена. Затова големите търговски вериги имат определени изисквания към своите доставчици. Тези изисквания често надхвърлят националните стандарти (когато има такива), давайки гаранции на нас – потребителите. Гаранции, че когато си купуваме домат, например, той освен твърд и червен е също така измит, съхранен и транспортиран така, че нищо да не му се случи, докато стигне до щанда. Че нивата на пестициди в него са под допустимите граници и още куп други неща, които са важни за консуматора.

Тъжната истина е, че част от българската продукция (в някои отрасли повече, в други по-малко)

не може да отговори и на минимален брой изисквания.
 

Защо в земеделска България отглеждането на зеленчуци, плодове и животни все още е неконкурентно, е отделна голяма тема.

Другата тъжна истина е, че в тези неконкурентни отрасли на селското стопанство външнотърговският баланс на България е отрицателен. До каква степен българското производство задоволява вътрешното потребление при 15 основни стоки и суровини от първа необходимост, можете да прочетете тук.
 

Особено дефицитни са българските свинско, лук, домати, праскови и др.

Т.е. за да има повече родна продукция в големите търговски вериги, липсва дори базовата предпоставка – да има стока.

Производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци спадна рязко в годините около приемането на България в ЕС. Повечето търговски вериги са тук много преди това. И ако някой си мисли, че техният бизнес е лесен и всичко опира до това да си сложат каквито си искат надценки, нека си спомним

колко търговски вериги изчезнаха през годините

– “Карфур”, “Пикадили”, “Пени”, “Рода”, “Европа”, “Рамстор”.

Стигаме до въпроса дали българските производители имат ограничен пазарен достъп до потребителя заради присъствието на големите търговски вериги? Делът на модерната търговия в България в пазара на дребно с хранителни стоки е 54%, по данни на FAS за 2018 г. Останалите 46% се държат от над 38 хил. малки магазинчета в страната. Специализираните магазини за месни и млечни продукти, зарзаватчийниците, преживяват малък ренесанс през последните десет години, като броят им е нараснал със средно 20%, показват данните на НСИ. Извод може да си направи всеки.

В любимия пример, който дават министри и журналисти – Франция, дела на модерната търговия е 75% (FAS) и там наистина има много висока степен на концентрация при продажбите на дребно. Случаят у нас обаче не е такъв.

Така че

какво би излязло от прословутите мерки в крайна сметка?

Мерките накратко са: 

• Търговската площ в супермаркетите да се раздели наполовина за български и съответно чужди стоки при редица категории, сред които и месо и месни, мляко и млечни продукти, картофи, зеленчуци, консерви и др.
• Предлаганите групи храни по ал. 1 се закупуват директно от производители с място на осъществяване на дейността на територията на областта, където се намира съответният търговски обект, или до 200 км. от областния център.

В супермаркетите и в момента има категории от списъка, в които българските продукти преобладават, и такива, в които делът им е под 50%. В това се уверява всеки, който води покупките на своето домакинство. Най-близкото до ума е, че ако щандовото пространство се раздели наполовина, една част от българските производители ще бъдат ощетени, а друга – облагодетелствани.

В някои направления стоките ще оредеят и ще поскъпнат, защото вътрешното производство изостава значително от потреблението.

Какво да кажем за директното закупуване на храните от производителя? Представете си как закупчиците на даден търговец обикалят като побъркани,

за да приемат от 14 места по 50 чувала с моркови.

Колко точно моркови и кога ще пристигнат на щанда? А ако 90% от производството на моркови е концентрирано на повече от 200 км от областния център, ще има ли изобщо моркови в съответния град?

В крайна сметка дори да помогнат на единици, мерките ще навредят на много повече хора и бизнеси.

ИнтелиАгро* е анализаторско звено по въпросите на селското стопанство. Заглавията са на редакцията.