Любител на "музиката на престъпния свят* град Чапаевск, Самарска област, прободе шофьор на такси, защото не пожелал да му пусне радио "Шансон". Този битов инцидент може да послужи за ключ към тайната на "антируския заговор" на управляващите елити, чиято природа изведнъж заинтригува всички: от футболните фенове до блогерите.

Кой пречи на формирането на руската национална държава? "Сламените кучета"**. Според различни проучвания, от 25 до 80% от населението на Руската федерация представлява социална категория, която за целите на политическата коректност ще наречем с тази англо-китайска заемка. Терминът "сламени кучета" в английския език е евфемизъм за нещо ненужно или създадено с единствената цел да бъде унищожено. Във всяко общество има такава социална прослойка, която до средата на ХХ век се отглежда като "масовка" за войни, за тежък труд във вредни производства, за усвояване на земи, слабо пригодни за живеене.

Постиндустриалният свят се избави от потребността от масови жертви. Но така и не изобрети алтернативен "жизнен сценарий" за маргиналните слоеве. Без насочващата ръка на държавата, на "сламените кучета" им остава само да се занимават със самоунищожаване: чрез насочена към тях самите (наркомания, алкохолизъм) или навън (бандитизъм, хулиганство) агресия.

Лумпени, живеещи извън законите, има във всяка страна. Например, американските реднекс*** или британските чавс**** почти не отстъпват на руските гопници*****. Но все пак културата на социалните "низини" във всички цивилизовани страни по света почти няма допирни точки с културата на другите слоеве.

В Русия представители на маргиналната култура са депутати, чиновници, бизнесмени, спортисти, артисти, милиционери и престъпници… Само в Русия култът към силата и културата на "шансона" не са маргинални, а напротив, формират законите на поведение и доминиращите принципи на успешната социализация.

Само в Русия песните на престъпния свят станаха част от шоубизнеса, който има милиони поклонници. Бившият заместник-председател на Комисията по конституционно законодателство и държавно строителство Андрей Савелиев се оплакваше, че от надмощието на "шансона" няма спасение даже в държавната Дума: "Ако на обяд слезеш в столовата на Думата, там те посрещат с песен за кралицата на разбойниците Мурка".

Престъпната субкултура се подкрепя на всички нива: от централната телевизия, населена с бандитски сериали и предавания от типа на "Чистосърдечно признание", до "класическата" литература, призоваваща да бъде разбран убиецът, да посъчувстваме на проститутката и да отстъпим на "малкия човек". Дори музикалните критици са принудени да се съгласяват на отстъпки (от страх или конформизъм) и да наричат "музиката на престъпния свят" с политически коректния (и лъжлив) термин "руски шансон".

Триумфалното завладяване на информационното пространство от културата на престъпния свят през последните 35 години доведе до "отмиране" на руския език. Социологическо проучване на Санкт-Петербургския държавен университет показа, че "езикът от средство за изразително разкриване на своя мир се превръща в набор от показателни местоимения". Социалните низини загубиха доверие към грамотната реч, а образованите класи играят само "за снижаване“ (с цел експлоатация на маргиналите, говорят на "техния език" и свалят летвата на културните искания – най-нагледното потвърждение за това са хитовете от киноразпространението и филмите, получили държавна подкрепа).

Единствен достъпен за всички слоеве на руското общество език на общуване става този на криминалния свят.

Русия е поразена от "вируса на шансона". Неговите симптоми са ярко описани от Уилям Бъроуз в романа му "Голият обяд". Преди повече от петдесет години той разказа историята на болестта на един шоумен, който научил ануса си да разговаря, след което той придобил собствена личност. Известно време шоуменът забавлявал публиката с кавгата между "горната" и "долната" част на своето тяло. Но скоро анусът решил, че изобщо не му е нужна глава: той е напълно способен самостоятелно да се справи с всички функции на жизнената дейност. Под гърба на шоумена избили зъби, анусът започнал да прекъсва и обижда човека. След това устата му започнала да се пълни със слуз – с всеки ден все повече и повече, докато човекът вече не можел нито да говори с устата си, нито да се храни. Известно време в очите му все още можела да се забележи безмълвната мъка на затворения разум. Но скоро и те угаснали, попадайки във властта на ануса.

"Вирусът на шансона" поглъща тялото на Русия като раково образувание, за което в продължение на двеста години съдействаха и нашите "класически" писатели, и философите-славянофили, и политиците-популисти, и икономистите-идеалисти – всички тях можем да съдим за стимулиране разлагането на руското общество. Днес, когато "шансонната болест" на обществото преминава към терминален стадий, е по-важно точно да се очертае огнището на източника на метастази, за да се опитаме да подберем лекарство за стесняване на локализацията му – връщане на престъпната култура в "резервата на затвора".

Двете Русии

Отдавна е известно, че в Русия има два несъчетаеми народа. И това съвсем не са руснаците и кавказците, не са привържениците на Запада и славянофилите, не са тези от "Единна Русия" и несъгласните с нея. Това са руснаците – граждани, които имат своя позитивна програма за активен живот в Русия; и "сламените кучета" - тъмна безлика маса, която във всеки един момент може да пропука тънкия лед на цивилизацията над бездната на хаоса. Така стана през 1917 г.; "симптомът на Манежния площад" показва, че така може да се случи и днес.

Проблемът с двете Русии е много по-сериозен от който и да е политически или икономически проблем. Защото тяхната несъвместимост, взаимно изключващи се интереси, несъвпадащи символи на справедливост и достойнство възпрепятстват всякакви конструктивни преобразувания в която и да е сфера. Както казват психолозите, когато човек се бори сам със себе си, той 90% не съществува. В руското общество тече латентна гражданска война – това значи, че него всъщност го няма.

В такава ситуация всичко е възможно: дори делегиране на рецидивистите на уважавания статус на хора, воювали в "горещите точки". Криминалните авторитети могат да формират общопризнавана "картина на света", да подменят функциите на Руската академия на науките в модерирането на съвременната лексика (а предмети и явления, лишени от наименование, както е известно, не съществуват).

Доминирането на култа към силата принуждава всеки човек или да се съобразява с нея, заимствайки основните модели на поведение, или да се разделя с част от жизненото си пространство, или да емигрира.

Гласуване с крака

Вероятно точно затова "емиграцията" се превръща в ключова дума в днешна Русия. В началото на юни тази година социолози от ВЦИОМ проведоха проучване, което показа, че за последните 20 години делът на руснаците, които желаят да емигрират, е нараснал от 5 до 21%. Най-голям емиграционен потенциал имат 18-24-годишните (39%), високо образованите респонденти (29%). Нямат желание да напускат родината си възрастните (93%) и слабо образованите (85%).

Деградацията на човешки капитал ще се усеща все по-силно с всяка година. "В Русия 14-15% от населението имат висше образование, а от заминаващите - над 40%. Тоест, при заминаващите има 3 пъти повече квалифицирани, конкурентоспособни хора", заяви в интервю за The New Times политологът Дмитрий Орешкин.

При съществуващите политически условия "гласуването с крака" се превръща в основен показател за здравето на нацията. През последните години този "референдум" показва съвсем еднозначни резултати. Бизнесмени и чиновници купуват недвижими имоти в чужбина, хората средна ръка влагат спестяванията си в езиково обучение на децата си, гледайки на това като инвестиции в бъдещия им живот извън Русия, студентите се подготвят да вземат TOEFL и GRE.

Бягството на хората от интелектуалната сфера на труд е фундаментален проблем. "Когато е лесно да заминеш, правителството трябва с особено внимание, с особена нежност да се отнася към своя елит", казва ректорът на Руската академия за народно стопанство и държавна служба при президента на Русия Владимир Мау пред "Ведомости". Засега явен приоритет се дава на социалната сфера, военно-промишления комплекс и държавните корпорации, т.е. на подкрепата на маргиналните слоеве и силовия "вертикал".

Засилването на позициите на "обществото на шансона", изповядващо култа към силата, поставя под въпрос възможността за оцеляване на хората, ориентирани към съвременната култура. На тях им остава или да мутират в "сламени кучета", като признаят всички ритуални правила (безпрекословно поклонение пред началството, пренебрегване на законите, плащане на данък и култивиране на брутални ценности), или да избягат от страната. По този начин имаме работа с полуофициален геноцид по интелектуални и културни признаци.

Майчиството и детските добавки като стимул за израждане

При това, особено важно е, че "изтичането на мозъци" е придружено от увеличаване на раждаемостта в маргиналните слоеве. "Обществото на шансона" не само пропъжда от страната прогресивните хора, но и увеличава числеността си в абсолютни показатели.

От края на 1960-те години най-висока раждаемост се наблюдава сред най-бедните слоеве на руснаците. Многодетните семейства почти изцяло са съсредоточени в групата с ниски доходи (вероятността от раждане на трето дете в тях е 12,5%, на четвърто – 4%). Изследователите забелязват важен парадокс: колкото по-ниско е нивото на доходи на семейството, в които съпрузите нямат висше образование, толкова по-вероятна е тяхната многодетност.

Затова политиката на икономическа подкрепа за раждаемостта може напълно да се нарече стимулиране на деградацията на населението. Такава стратегия за повишаване на раждаемостта е била прилагана в СССР още през 1970-80-те години: увеличаване на отпуска по майчинство, извънредно предоставяне на жилища и т.н. Социологическите проучвания, обаче, показват, че материалният стимул оказва най-голямо влияние на родителите, които не се замислят за бъдещето на децата си (например, алкохолиците). По този начин майчинството без съответни институции за цивилна социализация на децата, държавни програми за развитие на способностите им, се превръща просто в начин за получаване на евтина работна сила. При това обективният проблем за демографската криза не намира подкрепа на държавно ниво под формата на гаранции за качествено образование, модернизация на детските градини, училища, вузове, реформа на медицинското обслужване – и други социални гаранции, чиято липса принуждава голяма част от образованото население да отлага мислите за потомство за неопределено бъдеще.

Такава политика ни кара да подозираме някакви сили за липсата на заинтересованост от качествен ръст на населението. Та нали да се управлява "света на шансона" е много по-просто, отколкото "многополярното общество", "понятията" са по-достъпни от правните институции, на силовото поле държавата винаги има неоспоримо предимство, за разлика от политико-интелектуалната конкуренция.

Превъзпитание

Най-трагичното в тази ситуация е, че в руската култура няма никакви зачатъци на плодотворна борба с престъпните ценности, на имунитет срещу "културата на шансона". Последните два века от нейното развитие (по време на които тя всъщност беше и формирана) бяха съпроводени с ръст на влиянието на идеализираната фигура на "малкия човек" върху нея.

Културата последователно играеше на дама с "тъмните маси". Причината за това е и чувството за вина на образования човек пред неграмотните пролетарии и крепостни селяни, полупросяците-служители, лишени от възможности да се приобщят към културните ценности. И търсенето на национална самоидентификация, което помъти разума на славянофилите, едва ли не обожествили "простия народ" като носител на "истинските ценности" – в разгара на спора с привържениците на западничеството. Толстоизъм, направлението на передвижниците… А през следващия век – комунистическа пропаганда, представяща необразованите съсловия като носители на напредничава идея. Всички тези двеста години руската култура се е чувствала задължена към "простия" човек, доброволно е избирала за себе си ролята да обслужва неговите интереси.

Такава лъжлива и мазохистка позиция само още повече разврати "пролетариата", даде повод да се осмиват и пренебрегват "измислените" книжки. Всички тези химнове на унижените и оскърбените, възхищението към псевдомъдростта на необразования представител на социалните низини, направи потенциалния обект на културно превъзпитание невъзприемчив към книжното слово. Дори само защото в престъпния свят не е прието да се изслушват съветите на тези, които те обслужват.

Впрочем, в съвременна Русия дори не се наблюдават някакви опити за хуманитарно превъзпитание. Ако изобщо се проследяват признаци на някаква културна политика, то това е адаптация на културата на социалните низини от страна на държавата. Културата на престъпния свят се избавя от първичните си криминални признаци. Което позволява на политиците открито и официално да я признават, и даже да я пропагандират, като заимстват по такъв начин делегирания на народните кумири електорален капитал.

На "Близкия до престъпната среда" Стас Михайлов му връчват държавна премия. Елена Ваенга пее в Кремълския дворец. Изгубили способността да намерят общи теми за разговор със своя народ, не намирайки възможности за неговото превъзпитание, представителите на държавата, за да не загубят окончателно връзка с обществото, понякога се опитват да "подлайват" на "сламените кучета", завзели неформалната власт над масите.

Както правилно отбелязва критикът Михаил Берг, в такава ситуация малцинството нищо не може да обясни на руското мнозинство, както това е станало и става в цивилизованите страни. Поклонниците на силата не се доверяват на човешката реч. А да се говори на техния език означава да се говори на езика на силата.

Война с гопничеството

"Руският шансон" в сегашния му смисъл е роден по времето на Новата икономическа политика. Песните, описващи идеализираната романтика на крадците, тогава са били популярни почти както и днес (всъщност, главният хит-"шансон" на всички времена - "Мурка" - е бил написан в онези години). Но широката популярност на песните от престъпния свят не надживя с много епохата на НИП: зараждащият се "шансон" попада под строга забрана, която не е била снета даже след смъртта на Йосиф Сталин.

Връщането към широка ротация (макар и нелегална) на "новите изпълнители на шансони" (като Вили Токарев, Михаил Шуфутински) съвпадна с краха на мечтата за построяване на комунизма, който бе заменен от разцвет на тоталната корупция (т.е. за брежневските времена).

Многообещаваща инициатива предлагат киргизките депутати - за бандитска пропаганда под формата на творчество те възнамеряват да въведат наказателна отговорност. В началото на март тази година съответният законопроект бе одобрен от Комитета за обществен ред, законност и борба с корупцията на киргизкия парламент. Авторите на законопроекта смятат, че за пропаганда на престъпността трябва да се наказва с лишаване от свобода за срок до три години. Ако за подобна дейност бъде уличена група от лица, то след влизането на закона в сила ги заплашва от пет до седем години затвор. Същото наказание законопроектът предвижда за "обявяване на статуса в йерархията на субкултурата".

Засега у нас се правят само скромни опити да се лекуват гопниците. Впрочем, към дадения момент надежда за успешно развитие на такава инициатива отдолу почти няма. Очевидно, давайки си сметка за безперспективността на намерението, организаторите на открития в  Челябинск първи в Русия рехабилитационен център за неблагополучни младежи веднага предупреждават, че в целта им не влиза превъзпитание на гопниците. Като за начало, би било хубаво да им се даде възможност да погледнат на света с други очи, да разширят хоризонта си.

Триумфът на "вируса на шансона"

Широкото разпространение на основните симптоми на "вируса на шансона" в съвременна Русия поставя въпроса за капитулирането на "мозъчната част" от държавното тяло пред неговия "стомашно-чревен тракт".

Експанзия на хумористичните шоута, предавания, сериали, книги… Епидемия от хумористично общуване, поглъщаща остатъците от смисъл, пречеща на възникването на наченки на поне някакво осмисляне на заобикалящата действителност. Култ на парите, сакрализация на потреблението. Груба сексуалност като единствен естетически критерий. Обратната страна на всички тези задължителни елементи от криминалния свят, на щамовете на "вируса на шансона", са изблиците на немотивирани постъпки, които са следствие предимно от избухвания на случайна агресия.

В тази връзка си спомням финала на филма на американския режисьор Сам Пекинпа "Сламени кучета", в който обезумели от скука и завист провинциални пролетарии обсаждат стара, отдалечена къща. В къщата седи учен, не пожелал навреме да избяга, с жена си, изнасилена от същите тези "кучета". Във филма представителят на интелигенцията успява да победи пролетариите само след като той самият се превръща "сламено куче". В действителност единствен изход в  тази ситуация може да бъде само намесата на държавата като външен арбитър и възпитател.

Да се признава на шансона правото на съществуване означава да се позволява на хората да живеят според кучешките закони.