"Казал съм го още лани - в Павел баня няма бани", гласеше епиграма на ветерана от БТА Георги Ведроденски, посветена на бай Коста Тайната - служителя в БТА за опазване на държавната тайна при социализма. По онова време нямаше официална цензура, но всички знаеха, че тя функционира по партийна и държавна линия. Нейното могъщо влияние водеше до автоцензура и всеки журналист се самоконтролираше какво може и какво не може да съобщава в явните бюлетини (имаше и поверителни бюлетини, където свободата бе по-голяма).
Държавната тайна бе една от сферите, където властите не се доверяваха само на рефлекса на журналистите и назначаваха официални контрольори, чието присъствие в редакциите бе дискретно. Те четяха всяка новина и изхвърляха от нея всичко попадащо в обсега на подробните списъци с държавни тайни, които сами по себе си бяха поверителни. Ръцете им бяха дълги
и един ден ме спипаха чак в далечен Индокитай,
където бях кореспондент в началото на 80-те години. През пролетта на 1982 г. получих строго предупреждение да престана да издавам държавни тайни, но без обяснение, за да не се разкрие по явните канали за връзка какво в България представлява държавна тайна. Когато се върнах през лятото в отпуск, разбрах за какво става дума. Бай Коста Тайната, който работеше в тандем с бай Георги Тайната (пенсионирани офицери), цензурирал моя информация как български градинари учат виетнамците да отглеждат разни сортове домати и чушки. В информацията бях вложил обичайния за тогава социалистически патос, че братското сътрудничество прави мост между Америка, Европа и Далечния изток за развитие на тези сортове. Двете Тайни решили, че става дума за крадени американски сортове, и за да не бъде разобличена България от посолството на САЩ в София и съответно да не бъде принудена да плаща лицензи, трябвало това да се запази в тайна. В действителност смисълът на информацията бе, че доматите и чушките произхождат от американския континент и че България със своя градинарски опит участва в разпространението им по света.
Държавният чиновник обаче работи без патос и ограничава въображението си до строго формулирани норми. Сетих се за тази история, защото
предстои да се повтори в неизмерими мащаби
В днешна демократична България също няма официална цензура, но скоро ще бъде въведена и за целта ще се използва съществуващ държавен орган - Комисията за защита на личните данни. Това ще стане чрез измененията на Закона за защита на личните данни, приети в четвъртък практически без дебати от Народното събрание. Много хора не подозират какво се задава, защото заглавието на закона звучи невинно, а освен това текстовете, които въвеждат новите нормативи, са толкова обемисти, че едва ли някой ще ги чете, ако няма други причини освен любопитство. Измененията са предложени на Народното събрание с подписа лично на министър-председателя Бойко Борисов, което означава, че би трябвало да е наясно за какво става дума.
"Политиката по защита на личните данни има изключително хоризонтален характер, като засяга почти всички сфери от живота и бизнес сектори", пише той. Това означава, че се отваря поле за тотален контрол в държавата. Той ще се упражнява от Комисията за защита на личните данни, която формално се определя като независим орган. В действителност тя се избира от Народното събрание (управляващото мнозинство) с мандат от 5 години по предложение на правителството, излъчено от същото управляващо мнозинство. Пряката връзка управляващи - инструмент за контрол, е достатъчно видима, за да се приеме, че
твърдението за независимост е само украса
Сегашната комисия, която приключва мандата си и има право на още един, е избрана през април 2014 г. от правителството на Пламен Орешарски - същото, което избра и Делян Пеевски за председател на ДАНС, днешния медиен император и вносител на закони за регулиране на свободата на словото. За да заслужи нов мандат, комисията трябва да получи благословия вече от сегашното правителство, т.е. от Бойко Борисов. И тя се старае. Нейният председател Венцислав Караджов призна в петък пред в. "Труд", че неговият екип е "дописал" Общия регламент на ЕС за защита на личните данни, върху чиято основа са приети измененията в българския закон. Той е въвел 10 критерия, които не съществуват в европейския документ, отнасящи се специално до медиите. Докато в Общия регламент се казва, че "за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации" и се изброяват седем глави, където трябва да се направят такива изключения, нашите инициатори и законотворци са се изхитрили да напишат критерии, които да им позволяват във всеки конкретен случай да решават дали една публикация е допустима по закона, или не.
Да бяха истински критерии, можеше и да се разсъждава за тяхната основателност. Но те са изключително субективни, което означава, че
развързват ръцете на кандидатите за цензори да вилнеят из медиите
Ще отбележа само последния критерий, който обобщава тяхната философия при какви обстоятелства могат да се намесват: "Други обстоятелства, относими към конкретния случай." Какви други? По тяхна преценка. Като се има предвид, че под "лични данни" се разбира всичко, което идентифицира лицето, като се започне от името, можете да си представите какъв простор за цензура се отваря.
Още в първи курс студентите по журналистика изучават, че всяка информация трябва да отговаря на няколко основни въпроса, за да бъде пълна и завършена: Кой, какво, кога, къде, как и защо (5 "К" и едно "З"). Ако отпадне въпросът "Кой?", какво ще научава обществото? По времето на масовите протести срещу правителството на Орешарски доминиращият въпрос беше "Кой?" (Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?). Орешарски мълча до последно, ала назначената по негова инициатива Комисия за защита на личните данни сигурно си е взела поука, щом се е амбицирала да изтрие сега този въпрос от журналистическите публикации, когато звучат неудобно. Вярно е, че законът признава "по-занижената защита на личната неприкосновеност" на публичните лица, каквато е практиката в Европейския съд за правата на човека. Но това не е достатъчно, защото бъдещите цензори са си запазили правото да преценяват по свое усмотрение колко да бъде занижена защитата им.
Да вземем за пример дипломата
за висше образование на бившата кандидатка за президент Цецка Цачева (настояща министърка на правосъдието). Журналистите от в. "Сега" искаха преди две години и половина да се уверят в нейната истинност (истинските дипломи са напечатани), а нейната бе написана на ръка, като получат достъп до главната книга на Софийския университет "Климент Охридски". Цачева даде съгласие, знаейки, че разрешение за достъп може да издаде само ректорът. Той обаче се запъна, защото това били лични данни, и като техен администратор имаше право да откаже. С това журналистическото разследване приключи, а обществото остана да се чуди тази висша юристка има ли действително завършено висше юридическо образование. При новия закон такива разследвания просто ще бъдат недопустими, защото медиите ще бъдат отблъснати не само с отказ, но и
със заплаха от 20 млн. евро глоба (40 млн. лв.)
Такава е тарифата според европейския регламент, който по принцип е написан да регулира поведението на държавни служби и фирми, а не на медии, чийто финансов потенциал е доста по-нисък.
Нашите законотворци успокояват, че това е таван на глобата, но не е вярно - това е минимумът. Защото се предвижда, че ако 4% от оборота на провинения е повече от 20 млн. евро, тези проценти ще бъдат долната граница. Коя българска медия има оборот от поне 500 млн. евро (1 млрд. лева) годишно, че да се отнася до нея подобна възможност за глоба? Всички медии да се съберат, пак няма да направят толкова. Това означава, че със закон се въвежда заплаха не просто за санкция, а за убийство на българските медии, а с това и въобще на свободата на словото в България.
Има и още нещо. Тъй като всеки ще може да се оплаче пред комисията, че медии са посегнали на личните му данни, като са съобщили името му, няма да му се налага да прибягва до съд. Дори прокуратурата ще може да бездейства в случаите на жалби за клевета. Вместо от прокуратура и съд работата ще се върши направо от екзекутор. Журналистически организации незабавно реагираха и вече призоваха президента да наложи вето на чудовищното недомислие. Ако законодателите не се опомнят, ще забият държавата на дъното на всички световни класации по свобода на словото. А ние пък ще се лишим от такива важни за обществото информации, като например как Бойко Борисов като дете е ял с едната ръка филия с мас, а с другата ритал топка, защото това са строго лични данни. А за къщи в Барцелона и дума няма да става.
