Китайците решили, че нашествениците от Запад са виновни за разпадането на подредения китайски свят и че народът масово се дрогира с опиум. Някои въстанали и клали когото европеец, американец или японец докопат. Особено изпатили китайските слуги на чужденците, понеже самите чужденци били хитри и въоръжени, не били лесна плячка. Случило се по време на т.нар. "Въстание на боксьорите", преди само около век и нещо.
Човек лесно въстава, когато реши, че светът му се разпада. И
лесно намира виновник - чужденците
Или друговерците. От тази гледна точка можем да погледнем и терориста Брентън Тарант, който извърши убийствата в Нова Зеландия. Той самият гледа на себе си като на боец, а не като на обикновен масов убиец и психопат. Въпросният Брентън и другият - Брайвик, преди него са огледални антагонисти на ислямските идеологически психопати, извършили масови убийства на невъоръжени хора в зала "Батаклан" и из немалко европейски градове.
Нека непременно кажем, че ихетуанските въстаници в Китай не били образовани. Били силно невежи, но и силно мотивирани. Нека кажем и това, че и Брентън, и Кулибали, и ония от "Боко харам", и повечето идеологически психопати и мераклии за масови убийци са хора на невежеството и брошурките, не на образованието и сериозните книжки. Те са силно девиантни доктринери, на които им се струва, че дискомфортът им в света не се дължи на тях самите, а на зли външни сили, които са нарушили реда и обичайната племенна хармония.
От тази гледна точка не се различават особено от ихетуанците в Китай, но има нещо ново, и за него - по-долу. Разбира се, десните бели терористи като Брайвик и Брентън твърдят, че защитават белия супрематизъм и християнството, макар че първият застреля главно християни, но това не е въпрос на религия. Ислямските терористи пък твърдят, че защитават Пророка и правоверните, макар че и те убиват мюсюлмани. (Помня, че при атентата в Бургас загина български шофьор мюсюлманин.) Разликите им са като цветни знаменца на футболен мач, а зловещата запалянковщина е от същия вид, идентична.
Светът и на едните, и на другите им се струва зацапано място, зацапано от друговерци и чужденци.
Нека кажем
от какво страдат едните и от какво другите
Десните бели терористи са само зловещото острие на тип мислене, характеризиращо се с расистки, ксенофобски, крайно консервативни възгледи, избиващи в радикализъм. Тия, които убиват, са обикновени хора, ала са или откровено болни, или са на границата на болестта. Те обаче изразяват в краен вид идеологията на инак широки слоеве. При десните това е неприязън към мигранта и бежанеца, недоволство от вида и обичаите му, несъгласие дори с високата му раждаемост. Как така някой, чиито предци са били цели векове втора ръка хора, годни само за роби и слуги, сега ще ми ходи по улиците, ще ми се ползва от социалните придобивки, ще ми седи в кръчмата до мене и ще си позволява - о, това вече е нетърпимо! - да задиря дъщерята ми?
Крайните ислямисти също са шепа злодеи около патологията, но също са и връх на широка пирамида. Тази пирамида от техни единоверци се характеризира със следното мислене. "Нашият свят е под голяма заплаха. И тя идва от разпасаната култура, образование, обичаи и съблазни на Запада, главно от християните. Те най-вече разсипват основните ценности като семейството, като йерархията, давайки на жените и децата прекалени свободи, и отнемайки авторитета на мъжа. Жените в техния свят стават непокорни и разпуснати, а обществото им е гнило и пълно с греховност. Това бърже прониква и в нашия свят и застрашава самите му устои."
Има ли по нещо вярно и при тези, и при онези? Винаги има по нещо вярно във всеки радикализъм. Въпросът е, че това нещо набъбва в главата на радикала като единствена истина, по-импозантна от дирижабъл. Радикализъм и крайни идеологии е имало по всяко време, при това - много по-нелепи от днешните. Новото сега е в бързината на информацията, в тока, който протича мигновено през целия свят и през милиардите човешки глави само с едно кликване и включване. Новото е и в интерпретацията на тези неща. Тя често сякаш не служи на разума, а на рейтинга и производните му манипулативни техники. Понякога се дължи на меркантилност, по-често - на глупост и неподготвеност на интерпретатори и публика.
От тази гледна точка и у нас случката с Брентън наплоди доста нелепи "исторически" коментари за упоменатите "битки", наплоди и възхвала на кирилицата, с която този объркан и престъпен мозък, при това - доста невеж, повтарям, си е украсил оръжията. Брентън стана много по-интересен от убитите, както често се случва при терора, уви. А това не бива да е така.
Ние експонираме и преекспонираме заразата
- у нас и по света, по начин, който я разпространява.
Нека го кажем с други думи - едно време е имало чума, но е пълзяла бавно, не е имало как да бърза. Сега няма уж чума, но вече има условия за такава бързина, че ако, не дай боже, се появи пак в нов облик, може да налази Земята за часове. Тая мозъчна чума може да изяде мозъка на света, преди да измислим илач.
