Проблемите на българското средно и висше образование са сложни, заплетени, многоаспектни и са открай време. За всички е ясно, че не могат да изчезнат от днес за утре, ако въобще е реално да се решат поне най-належащите от тях. В опит да се очертаят бъдещи мерки, които да доближат училищата и университетите до нуждите на пазара на труда, са организирани редица дискусии, включително наскоро проведената кръгла на маса, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Лайтмотивът, който този път се чуваше най-често в изказванията на почти всеки втори участник - работодател, синдикат, директор, министър и т.н., бе: "Време е образованието най-накрая да стане национален приоритет". Може ли наистина то да стане следващата ни национална цел, след Шенген? Ако съдим по политическата нестабилност в страната, а и по различните, често противоположни, мнения на участниците в образователния процес, перспективите не са особено обещаващи.
Изходната картина не е радостна.
Близо 50% от децата не завършват средно образование
Хиляди напускат системата преждевременно. През 2022 г. тези, които са успели да се сдобият с диплома след 12 клас, са намалели с над 6000. Към 2023 г. те са около 39 000 души. А 1/2 от деветокласниците са функционално неграмотни (PISA).
"4000 от завършилите заминават в чужбина. А за останалите 35 000 има 70 000 места в държавните и частните университети. Т.е. за всеки завършил ученик има по две места във висшите училища", изчислява Васил Велев, председател на АИКБ. Той представя и други данни. Капацитетът на висшите ни училища за т.г. е 418 000 места. Реално в държавни и частни висши училища са заети 182 000 студенти (43%). От тях се дипломират само 121 000 души (66%). 104 000 души остават да работят в България (86%), а на позиции, изискващи висше образование, започват около 63 000 (60%). "Представяте ли си да плащате за 418 хиляди места, а да имате работа за 63 хиляди души?", пита Велев.
Проблемите се задълбочават и заради скъсаната връзка с пазара на труда. Най-много студенти продължават да се обучават в социални, стопански и правни науки - за които плащаме и най-много, въпреки че те са най-малко нужни на икономиката, а най-малко младежи избират инженерните специалности, които са най-дефицитни и затова носят висок доход.
"И ние преосмисляме какво е необходимо. Сега намаляваме с 20% капацитета на едно професионално направление в три висши училища, в които тече акредитация. Това става циклично и постепенно", обяснява председателят на Агенцията по акредитация Елиза Стефанова. По думите й желанията на висшите училища за разкриване на нови специалности се разглеждат много внимателно, като засега има само две такива - от Бургаския университет е за разкриване на филиал за обучение на медицински сестри в Добрич, а от МУ-Пловдив - за ветеринарна медицина.
"Време е да погледнем напред в бъдещето - образованието да се изведе като платформа за обединение на България, не само сред партиите, а сред цялото общество. Дали не е нужно да имаме отделна стратегия на уменията?", попита просветният министър проф. Галин Цоков. "Колкото и места за математици да отворим, част от тях ще останат празни.
Бях в цех на "Самсунг" във Виетнам - имаше само двама работници, другите бяха роботи.
Затова трябва да работим да направим образованието компетентностно ориентирано", заяви той. По думите му Сингапур е лидер в образованието, но там 1/3 от БВП отива за системата, а премиерите са бивши просветни министри.
"Не бизнесът е движил висшето образование в Сингапур, а образованието е движило бизнеса. Много фирми не могат да се развиват, защото нямат подкрепа от държавата", отвърна проф. Георги Тодоров от ТУ-София.
"Не може МВР да е приоритет и да му се дават 1.5 млрд. лв. Не може ли образованието да стане следващия ни национален приоритет, след целите Шенген, влизане в ОИСР и членство с еврозоната", попита Велев. "Възможно е в бъдеще да имаме нужда от повече психолози, но не бих искал да живея до АЕЦ "Козлодуй", ако тя се управлява от психолог", посочи той.
От АИКБ и друг път са представяли идеите си за промени в средното образование, без да има знаци, че нещо от тях се обмисля. Сред идеите са удължаване на основното образование с цел намаляване на образователните неравенства и по-равномерно разпределение на учебното съдържание - мярка, която например е проработила в Полша. Съкращаване на лятната ваканция до максимум 45 дни и започване на учебната година на 1 септември - с цел училищата да предлагат допълнителни интензивни курсове, помагащи на ученици да развият допълнителни умения, засега звучат направо еретично. Друга тяхна идея обаче набира все по-голяма популярност - въвеждането на задължителна матура по математика.
"Както имаме НВО по математика в 4, 7 и 10. клас, логично е да има такава матура и в 12. клас, която ще е полезна за всички на входа на живота, без значение дали ще продължат образованието си", подкрепят идеята от СМГ, откъдето настояват математическите гимназии да имат собствени изпити за прием, а не изпитът по български да се оказва решаващ, както е сега. Към момента обаче и тази мярка изглежда непостижима. "Ако въведем втора задължителна матура по математика, достъпът до висше образование няма да може да се осъществи за част от учениците", намекна проф. Цоков.
Не се посреща еднозначно и друга идея на бизнеса -
задължителното образование да е до 10 клас,
с възможност за включване в заетост чрез кариерно ориентиране и развитие на таланти. "От 10 човека, завършили средно образование, 1 отива в чужбина, 2-ма директно влизат на пазара на труда, 7 отиват в университет, като 5 от тях завършват с диплома. Искаме ли да ги върнем в аудиториите, или искаме висше образование да стане флексибилно? 2/3 от студентите вече работят и има риск да излязат преждевременно на пазара на труда, където заплащането им ще е по-ниско. В 12. клас 20% от учениците не завършват с диплома и тяхната заетост е ниска. А тези, които завършват с диплома, са с висока заетост. Ще е грешка да им кажем: "Започвайте работа час по-скоро", смята Георги Стойчев от "Отворено общество".
Иначе, на масата за размисъл бяха представени още идеи, все добри, без да има кой да ги изпълнява ефективно - повече информационни срещи с родители за мотивиране на децата им (такива и сега има, но на малко места), въвеждане на програма за психологическа подкрепа в училища с достъп до съветници, които да помагат на учениците да се справят с лични и учебни трудности (допълнителната подкрепа в момента не е достатъчно ефективна), разработване на система за подкрепа на училищата с цел повишаване на резултатите им (за такава засега може да мечтаем), на система за самооценка и оценка на качеството на учебните заведения (която едва ли скоро ще дочакаме), осъвременяване на методите на преподаване, опростяване на учебниците (започнало отдавна и доведено засега до никъде), усъвършенстване на уменията на учителите (всички знаем как протичат квалификациите им), въвеждане на стажове за учениците, ранно кариерно ориентиране и т.н.
Да сложим ред в професионалното образование
Според данни на АИКБ МОН планира 59% професионални паралелки (60% за т.г.), като мнението на бизнеса е, че този процент следва да нарасне до 62%. На кръглата маса проф. Цоков увери, че няма намерение да намалява приема, а ще се опита да запази сегашните 60%.
"В дуална форма се обучават 7.3% от учениците. Има пречки както пред тях, така и бизнеса", коментира Петя Евтимова, ръководител на първия проект за дуално обучение "Домино". Според нея въпреки поемането на здравните и социалните осигуровки на работещите ученици от държавата са нужни още мерки - данъчни стимули и намаляване на бюрокрацията. "Все още нямаме национална, всеобхватна, информационна кампания, направена от професионалисти, докато в чужбина има реклама дори на спирките на метрото", посочва тя. "С реклама децата ни карат да им купуваме какво ли не. В ТУ-София разходите за реклама бяха увеличени с 10% и имахме 30% повече кандидати. Трябва ни реклама за професионалното образование, от което има нужда обществото", даде за пример и Велев.
Сред очертаните от АИКБ мерки са още привличане на работодателите при подготовката на учебните програми, актуализирането им, включване на повече практически занятия и съвременни дисциплини, партньорства с местни фирми, проследяване на завършилите, разработване на Национална карта на професионалното образование, в т.ч. на налична инфраструктура с цел осигуряване технологии и съвременно оборудване, премахване на остарели регулаторни изисквания и т.н. - все безспорни мерки, които всички си пожелаваме, но без да има кой да запретне ръкави и да ги осъществи. Би могло да се мисли и около две по-нестандартни идеи, ако обаче има редовен кабинет, който да мисли - програма за привличане на лица в пенсионна възраст от практиката и тяхно обучение с цел преподаване, както и въвеждане на атрактивни заплати и бонуси за преподаватели в дефицитни специалности.
Как да увеличим инженерите?
Намаляване на държавния прием за среднисти с минимум 50% спрямо завършилите средно образование, преосмисляне на принципа "парите следват студента" и въвеждане на повече критерии за качество на образователния процес - това са част от най-спешните мерки в сферата на висшето образование според АИКБ. Заедно с това бизнесът е на мнение, че е нужно актуализиране на рейтинга на университетите с повече критерии за връзка между образованието и бизнеса и проследяване на професионалната реализация на завършилите. Оттам подкрепят и намаляването на степен бакалавър до 3 г. , където е приложимо според спецификата на специалността - мярка, около която засега изглежда няма консенсус между висшите училища.
Тъкмо от тях би дошла съпротивата и срещу част от другите по-строги мерки, които предлага работодателската организация - като "фокусиране на обучението в университетите по традиционни за тях специалности и прекратяване на практиката за широкопрофилни висши училища - например обучение на юристи в технически университети или на инженери в хуманитарни висши училища. И още - внедряване на по-строги академични стандарти и оценка на качеството на обучението въз основа на успеваемостта и реализацията на студентите, по-високи стипендии за търсени специалисти и намаляване на таксите за тях за сметка на увеличение на таксите за по-малко търсени специалности, задължителни стажове в реална работна среда още в първи курс на обучение, популяризиране на мярката сключване на договори с работодатели, вкл. данъчни облекчения или стипендии за завършили студенти, които останат да работят у нас.
Как да накараме повече младежи да учат за инженери? Като ги освободим от такси? Такава мярка вече е налице, но не изглежда особено ефективна. "Училищата, които в 11 и 12. клас учат природни науки, се броят на пръсти. СТЕМ има в началните класове, но не във втория гимназиален етап, там приложната наука е екзотика. После пропастта в университета е огромна", очерта един от проблемите ректорът на ХТМУ проф. Сеня Терзиева. Освен стимулиране на изучаването на природни науки в 11 и 12. клас, според нея е нужна и стипендиантска програма за учениците, които са се явило на матура по математика или по природни науки.
На дискусията няколко пъти се чуха мнения и че трябва да се върнем към фундаменталното знание, защото бе него не може да има и специализирано. "Студентите вече нямат тези фундаментални знания, които една класическа образователна система е призвана да даде. Как да учат металургия и инженерство, като нямат основата? Трудно може да се компенсира този дефицит", коментира Наталия Ефремова, зам.-социален министър. "Говорим за покрива, но без основа не може. Фундаментът е четенето. Няма СТЕМ, няма професии, ако децата не могат да четат. Затова е нужна програма за ранно детско развитие", смята от асоциация "Българска книга".
