"София не е България". Тази констатация важи с пълна и за училищата в столицата, чиито проблеми нямат нищо общо с тези в провинцията. Част от невидимите бариери в достъпа, с които се сблъскват учениците от по-малките населени места, са осветени в проучването* "Пътят на българското средно образование - с различна (не)проходимост за всеки ученик и семейството му". То прави уникален разрез на образователната ни система, изследвайки приложението на политиките на местно ниво и ефекта от не/изпълнението им върху учениците. А някои от изводите и коментарите на директори са смразяващи.

Безплатен транспорт, но не съвсем 

Изследването основно разглежда физическият достъп до средно образование и свързаните с него трудности: пътуване до училище; хранене в училище; общежития за пътуващи ученици и др. Тук изводите са по-скоро позитивни, въпреки че по повечето показатели винаги има и едно "но".

Всички ученици, записани в средни училища или профилирани или професионални гимназии (8-12. клас), например ползват безплатен транспорт до училище. В много случаи обаче, тъй като се ползва обществен транспорт, чието разписание не е съобразено с началото и края на учебните занятия, ученици закъсняват за първите часове и/или пропускат последните, или просто използват транспорта, но не посещават занятия. Освен това не е толкова ясно как учениците могат да разберат до кои училища има транспорт - особено, когато трябва да пътуват до областния център. "Липсва единен информационен портал. Оказва се, че и транспортът не е изцяло безплатен - ако разходът е по-висок от "стандарта", ученикът доплаща разликата. Най-честата практика е транспортът да е само за определени училища - най-често професионални училища и/или такива с недостиг на ученици", разкрива докладът.

Безплатното хранене - стръв за привличане на ученици

По отношение на храненето е установено, че в някои случаи и учениците в гимназиален етап или от социално слаби семейства ползват безплатно или на ниска цена хранене в училището. Почти всички анкетирани обсъждат осигуряването на (безплатно) хранене от гледна точка на повишаване на мотивацията за посещение на училище, а не като базова необходимост за някои деца, а за всички ученици - като възможност за общуване.

"На практика, определени училища функционират като социални пансиони... Вървенето по ръба между социалната услуга и удовлетворяването на фундаментално конституционно право не е отговор нито на социална нужда, а още по-малко на образователна. Вижда се, че това са прийоми, които имат съвсем друга цел. Често, осигуреното хранене в училище се ползва като стръв за привличане на ученици, а не толкова като мярка, която отговаря на невъзможността на семействата да хранят децата си. Съвсем очаквано е системата да има съпротиви към публичното признание на тези порочни явления, които на практика я поддържат", пише в доклада.

Записват се 2301 ученици, завършват само 1228

Почти всички ученици, завършващи основно образование (7. клас), се записват да продължат образованието си в средни училища и професионални или профилирани гимназии, посочват без колебание анкетираните директори. Детайлният поглед върху 5 конкретни области обаче дава съвсем различна картина. Във Велико Търново учениците, завършили 12. клас през 2022/23 г. са 1228, докато през 2018 г., когато този випуск е завършвал 7. клас, завършилите ученици са били двойно повече - 2301. Във Враца при 1943 седмокласници, завършили 7. клас през 2018 г., завършилите през м.г. средно образование са едва 918. В Кюстендил - от 1190 седмокласници средно образование са завършили само 611 души, в Разград - от 1245 седмокласници да завършат 12. клас са успели само 585, а в Сливен - от 1983 седмокласници до диплома са достигнали 818 "щастливци".

"Около 50% от учениците от един и същи набор или не продължават в етапа на средното образование (въпреки че задължителното образование е до 16 г., а в края на 7. клас учениците са между 13-15 г. в масовия случай), или отпадат по пътя към 12. клас. Защо учениците, завършили средно образование, са значително по-малко от завършилите основно образование, след като почти всички, завършили 7. клас, се записват в 8. клас, а отпадащите са относително малко?", чудят се изследователите.

Да отидеш на бал не значи, че си завършил средно образование

Един от отговорите се съдържа в "скритото отпадане" - това са ученици, които преминават в самостоятелна форма на обучение и не спазват изискванията; ученици, които преминават от клас в клас, без да са овладели минимума знания; ученици, които ту идват в училище, ту не идват, но продължават да се водят по документи като учащи. Изследователите изтъкват и различно разбиране за "завършване на средно образование". "Успешното завършване на 12. клас, за което се получава "удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование", съпроводено с участие в абитуриентски бал, не е завършване на средно образование, което се удостоверява с "диплома за средно образование", след успешно полагане на държавните зрелостни изпити", подчертават те.

Отговорите на директори също дават богата представа за причините за отпадане. Част от учениците заминават при родителите си в чужбина, други започват работа, за да подпомагат финансово семействата си, трети напускат поради ранни бракове, незаинтересованост на родителите, нежелание да пуснат децата си в друго населено място и др. Част от учениците пък "губят мотивация". "Дали обаче е коректно да говорим за „загуба“ на „мотивация“? Дали това не е следствие от отпадане на външни принуди - задължително образование до 16 г. и необходимост от завършен първи гимназиален етап за получаване на шофьорска книжка и на материални стимули - помощ при записване в 8. клас, стипендии", питат изследователите. 

Някои обръщат внимание и на образователните причини за отпадане - затрудненията при усвояване на учебния материал, слаб интерес към учебния процес, конфликтни отношения със съученици, други педагогически причини и т.н. Други виждат причина в масовото откриване на какви ли не "екзотични" профилирани паралелки в училищата, които след завършването се оказват "проформа" и "рекламен трик", с които се е целяло единствено набиране на нужните бройки.

Какво качество получават ученици в паралелки с 1-7 души?

Анализаторите са установили, че в 43 училища от 5-те области завършващите средно образование ученици (в поне 2 от последните 3 г.) са под 10 души. Под 10-има са учениците, завършили основно образование, и в още 48 училища във въпросните области. А данните от различните области показват една неумолима закономерност - от завършилите 12. клас почти няма ученици, които са завършили 7. клас в някое от основните училища с ученици под 10 души.

"Реалистично ли е мотивирането на учениците в паралелки с 1-7 ученици? Как се аргументира съществуването на подобни паралелки/училища? Какъв е смисълът от съществуването на толкова много училища с толкова малко завършващи основно образование ученици? Какво е качеството на основното образование, което получават ученици в паралелки с 1-7 ученици", питат изследователите, признавайки, че не могат да отговорят на базата на данните от настоящото проучване, но имат аргументи за необходимостта темата да бъде обсъдена.

Данните повдигат и ключовия проблем за неравенствата в образованието, показвайки как конкретни основни училища "захранват" определени гимназии с ученици, от които нито един не получава диплома за средно образование. Някои основни училища насочват учениците си към определена гимназия в града, защото "там ходят добрите деца, а в другите гимназии - другите деца", е едно от заключенията в доклада. "Налице е социално-икономическа неравнопоставеност в рамките на системата - едни училища осигуряват храна, транспорт, дрехи и др. придобивки (тези мерки не винаги са безкористни). А други следват принципите на меритокрацията и стъпват на елитарната си слава - "който успее да се "класира" за училището ни, той е най-добър и заслужил". Затвърждава се едно старо откритие - мерките/липсата на такива в образователната и социалната системи сегрегират учениците не само на етнически признак, но и на социално-икономически. Тази норма остава нерегистрирана на системно ниво", смятат анализаторите.

"Просто се запиши, няма нужда да идваш на училище"

"Училища от област Плевен подмамват и привличат учениците срещу обещание за непосещение на училище", споделя директорът на ОУ "Н. Вапцаров", с. Селановци, община Оряхово. Авторите на доклада допускат, че подобно привличане на ученици се случва на много места, за да се увеличат "бройките" на съответното училище, като вероятно то е свързано с осигуряване на някакво предимство: стипендия, безплатно хранене, по-добра материална база на училището.

"В конкретния случай обаче става дума за нещо различно - "обещание за непосещение на училище". Подобно обещание няма нищо общо с интереса на ученика, въпреки че той и семейството му може да го разглеждат като изгодно - води се ученик, но от него не се изисква нищо. Подобно обещание е тъкмо обратното на заявяваната и поддържана политика за осигуряване на качествено образование на всички ученици. И ако може да допуснем, че подобни обещания се дават рядко, практиката на незабелязване на отсъствията на ученици, за да не отпаднат от системата, независимо че фактически са отпаднали от образователния процес, вероятно е масова. Тя обаче става видима единствено при публично оповестяване на драстични случаи", се казва в доклада.

Защо деца пътуват на 3 пъти по-голямо разстояние?

Изследователите се натъкват на особен случай - в ОУ "Г. Червеняшки" в село Михайлово, община Хайредин (Враца). В него м.г. учат 86 ученици, а пътуващи са 10 деца (5 от село Мадан, Вълчедръм (Монтана) и 5 от село Рогозен, Хайредин). През 2022 г. в него са учили и деца, пътуващи от село Септемврийци, Вълчедръм (Монтана). Интересно е, че в село Септемврийци има основно училище, но деца от него и от село Мадан, намиращи се в област Монтана, пътуват до ОУ "Г. Червеняшки" в с. Михайлово, област Враца, като разстоянието от село Септемврийци до село Михайлово е 7.7 км.

"Защо деца от друга област пътуват до село Михайлово, когато в единия случай имат основно училище в селото, а в другия - има основно училище на 2 пъти по-малко разстояние, при това в същата община? Разстоянието от село Рогозен до село Михайлово е 15.2 км, но от село Рогозен до село Малорад, община Борован, е 3.6 км. Защо децата от село Рогозен да не пътуват на близо три пъти по-малко разстояние до село Малорад, въпреки че е в друга община?", питат изследователите. Отговори, уви, няма.

Подобен казус имат и децата от кв. "Изток" в Кюстендил. Една част от тях са записани в основното училище в с. Трекляно (41 км от Кюстендил), където са на общежитие (от понеделник до петък). Те знаят, че в града, в който живеят, има училища, в които биха могли да учат, но не учат в тях. След завършване биват записвани в професионална гимназия в Кюстендил, където учителите им узнават, че са учили в "някакво селско училище", въпреки че живеят в града. Друга част всекидневно пътуват до основното училище в село Невестино. "Да, само 14 км, но защо? Какъв е смисълът от съществуването на тези две училища? Защо се превозват деца от града, за да осигуряват "бройка" за поддържането на училище? Кой има интерес от подобни действия?", питат се изследователите, неприемайки отговора, че "ако се закрие училището, се закрива и селото". В горните случаи децата, които учат в тези училища, масово не са от съответното село, нито от околни села, където няма училище. 

Тотална сегрегация

Драстичен случай на сегрегация е засечен в Нова Загора с двете средни училища в града, намиращи се в центъра. В СУ "Иван Вазов" учат само деца от ромски произход - 330 ученици. Отпаднали от средно образование са 11 ученици през последните 2 г., пътуващи са 41 ученици в 8-12. клас от 12 села. В СУ "Хр. Ботев" учат 931 ученици - само от български произход. Отпаднали няма, пътуващи са 52 ученици в 8-12. клас от 15 села. Училището е в стара сграда, която не е проектирана за толкова много деца. За да поеме всички български деца, то е на двусменен режим. Как общината е допуснала подобно обособяване? Обичайният отговор "по-близо е до квартала и родителите го предпочитат" в този случай не е валиден.

Изключващи

Изследването установява, че учителите имат нееднаква подготовка и нагласа за работата с културната и социално-икономическата "различност" на учениците си. Нюансът в нагласите, които рядко се разглеждат като компетенция на учителя, павира по различен начин ученето и развитието на всеки ученик. Така достъпът до училищно образование придобива различен смисъл за всеки ученик. "Малка част от учителите проявяват чувствителност и емпатия към социални явления като бедност, расизъм, несправедливост. В нито един български университет няма системна дисциплина, която да осигурява възможност на бъдещите учители за дълбочинно разглеждане на собствените нагласи по темите многообразие, социална справедливост, включване, участие и др., като част от професионалната им подготовка. Така, немалко учители не/съзнателно се изказват изключващо, ограничаващо и потискащо", е един от нелицеприятните изводи в изследването.

ИДЕИ

Шофьорска книжка да се получава след завършване на средно образование, а не след 10 клас, е едно от предложенията на директори. Ето и други: спиране на всички социални помощи за семейства, чиито деца не посещават училище, а не само т.нар. детски, промени в училищния закон, според които средното образование да бъде задължително, промяна в политиката за транспортните разходи (да може да се покриват разходите на учениците извън общината) и др.

* Изследването е изготвено по проект "Равен шанс: достъп до средно образование - политики и практики". То е реализирано от фондация "Тръст за социална алтернатива" съвместно с Младежка фондация "Арете", Център за междуетнически диалог "Амалипе" и сдруженията "Асоциация Интегро", "Ромска академия за култура и образование" - Сливен и "Нов път" - Хайредин. Докладът е изготвен от проф. д.с.н. Майя Грекова.