Рейтинг 2022 на висшите училища в България поднесе добри новини. Безработица сред младите висшисти почти няма, реализацията им на пазара на труда се подобрява, а облагаемите им доходи растат. Студентите се увеличават и се ориентират към по-нужни за икономиката ни специалности. Заедно с положителните тенденции обаче си стоят и негативните, за чието преодоляване нямаме достатъчно ясна стратегия и работещи мерки. Какви въпроси повдига тазгодишната снимка на висшето образование у нас?
Защо са ни 52 университета?
Макар да не е нов, въпросът много или малко са 52 държавни вуза за България отново излиза на дневен ред, ако се вгледаме по-внимателно в тазгодишния рейтинг. Дисбалансите се виждат ясно - в 9-те най-големи университета се обучават 50% от студентите у нас, а другата половина следват в останалите 43 висши училища. СУ обучава повече младежи, отколкото 22-та университета с най-малък брой студенти, взети заедно. Данните потвърждават необходимостта от оптимизиране на мрежата, какъвто курс поде предишният просветен министър акад. Николай Денков.
Все по-ясно става, че нямаме нужда от 27 висши училища, които преподават по икономика, както и че няма как вуз с 44, с 61 или с 400 студенти да попадне на европейската карта. Вероятно е въпрос на време и други университети да последват съдбата на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, което вече няма нито един студент, но фигурира в рейтинговата система просто защото още има акредитация. Дали е по-добре даден вуз да загине естествено, или той овреме да сподели ресурсите си с други подобни на него - не само за да оцелее, но и за да подобри обучението си - дилемата изглежда повече от ясна.
Как да имаме повече инженери?
Плодовете от политиката на преструктуриране на приема в университетите се виждат и тази година. Студентите по икономика пак са най-много, но за последните 10 г. те са намалели наполовина - от 60 хил. на около 28 хил. души. Правото отдавна вече не е в Топ 3 на най-масовите направления, вместо това педагогиката заема достойното второ място със 17 000 студенти, следвана от медицината - с над 13 000 студенти - все важни за икономиката ни специалности. През 2022 г. се е увеличил, макар и минимално - от 458 на 464 души, броят на студентите, следващи математика, в която близо 80% от местата стояха празни.
Държавата обаче все още като че ли не може да намери верния път към други важни направления. Електротехника, електроника и автоматика, общо инженерство, машинно инженерство, проучване и добив на полезни изкопаеми са все направления, в които броят на студентите върви надолу. Никоя от поощрителните мерки, като премахване на таксите и т.н., изглежда не помага в достатъчна степен. "Това не е задължително лошо, процесите са динамични - днес се търсят едни кадри и професии, утре те изчезват и се търсят други", казва Георги Стойчев от "Отворено общество".
Георги Стойчев обръща внимание и на друг факт - увеличеният брой студенти по педагогика и педагогика на обучението по различни предмети съвсем не гарантира, че си осигуряваме повече учители. Ако 59% от завършилите педагогика започват работа като преподаватели (предимно в началния етап 1-4 клас), то при завършилите педагогика на обучението по предмети процентът е доста по-нисък - едва 43%. Докато от начални учители обаче нямаме такава нужда, то гладът за учители по физика, математика или ИТ е особено остър. "Явно е нужно стимулиране на конкретни дефицитни специалности, а не просто на професионални направления, тъй като в момента се оказва, че подкрепяме създаването на кадри, от които пазарът на труда няма голяма нужда", казва Стойчев.
Защо да уча инженерство в Бургас?
Индикаторите, свързани с реализацията на завършилите, продължават да се подобряват. Средната безработица сред висшистите пада от 3,5 на 2%, което е най-ниското ниво от съществуването на рейтинга. Висшистите, наети на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличават от 53 на 54%. Леко намалява и изтичането на "мозъци" - делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада от 18 на 17%. И все пак диспропорциите остават да тежат и повдигат сериозни въпроси.
Защо един студент да избере да учи общо инженерство в Университет "Ас. Златаров" в Бургас, където едва 22% от завършилите това направление се реализират по професията си, вместо например в ТУ-София, който е лидер в това направление и в който 55% от завършилите това направление се реализират? По същия начин стои въпросът и с математиката - защо човек да учи това направление в Пловдивския университет, където приложението на придобитото висше образование е 47%, или пък в Русенския университет - едва 32%, вместо в СУ, където се реализират 90% от завършилите, или пък ТУ-София (72% реализация)?
При икономиката дисбалансите са още повече, имайки предвид, че се преподава в 26 висши училища - 70% от завършилите това направление могат да разчитат, че ще се реализират по професията си на пазара на труда, ако дипломата им е от Американския университет в България или от СУ, но ако е от ТУ-Габрово, то шансът да я използват по предназначение е едва 17%. Любопитно е, че специализираният УНСС дава по-ниска реализация по основната си специалност - 50%. Туризмът в Икономическия университет във Варна също има регистрирани незавидни проценти на реализация на студентите - едва 16%, за сметка на СУ, където реализация по професията си намират 41 на сто от завършилите туризъм.
Различия между отделните направления и вузове има и по отношение на безработицата, макар и ниска като цяло. Безработицата сред завършилите администрация и управление може да бъде под 1%, ако дипломата е от АУБ (0,38%) или Висшето училище по мениджмънт във Варна (0,45%), и над 3,5%, ако тя е от Русенския университет или Колежа по туризъм (3,73%) в Благоевград (3,76%). При завършилите педагогика в СУ процентът на безработица е 1,7%, докато в ЮЗУ той достига 4,54%. Правото, завършено в Нов български университет, "върви" с 1,2% безработица, докато в Русенския университет - с 3,2% безработица. Огромни са разликите и при машинното инженерство - безработицата е 0,9% сред завършилите го в ТУ-София, но 5,3% сред колегите им от Аграрния университет в Пловдив.
Големите разлики се виждат най-добре при доходите. Ако сте завършили информатика в СУ, може да се надявате на 5592 лв. облагаем доход, но ако дипломата ви е от Шуменския университет, заплатата е в пъти по-ниска - 1531 лв. Студентите, учили комуникационна и компютърна техника в ТУ-София, могат да очакват 3829 лв. облагаем доход, докато колегите им в Шуменския университет - едва 1294 лв.
Близо 3 пъти е разликата и в заплащането на висшистите с диплома по математика от СУ и от Русенския университет - в първия случай става дума за заплата от 3800 лв., във втория - 1482 лв. Големи разлики има също при икономиката - най-висок е облагаемият доход на завършилите това направление в Американския университет - 3432 лв., следван от СУ - 3200 лв., а в дъното на класацията са Русенският университет - 1123 лв., и ТУ-Габрово - 1171 лв. Енергетиката в ТУ-София "върви" с 2471 лв., докато в Университета по хранителни технологии в Пловдив - с 1813 лв. Национална сигурност в ЮЗУ носи едва 1164 лв. облагаем доход, а във Военната академия "Г. Ст. Раковски" - 2208 лв.
В последните няколко години бяха затворени няколко направления с ниска реализация, ниско качество на преподаване и нисък брой студенти. Картата на висшето образование, показваща териториалната и профилна структура на университетите, също бе един от механизмите да се види в кой регион кое направление е ефективно и нужно. Въпросът е дали не е време за по-бърза скорост на преструктуриране? Защо ТУ-София трябва да обучава по педагогика, библиотекарският вуз - по национална сигурност, хранителният университет - по енергетика, а Русенският - по акушерство?
Докога ще обучаваме медици за чужбина?
Привличането на повече чуждестранни студенти безспорно следва да е добра новина. За последните 10 г. делът им се удвоява от 4 на 8%, като спрямо м.г. той нараства минимално - от 8% на 8,2%. По-любопитната новина обаче е друга - цели 59% от студентите, учещи медицина у нас, са чуждестранни граждани. България дори се нарежда сред лидерите по чужди студенти медици в ЕС. Това, разбира се, говори за качеството на нашето висше образоване, не на последно място и за достъпността му, но повдига и въпроса по какъв начин и с какви мерки да обезпечим нашите нужди от лекари и медицински сестри. Програмата, по която болници и други фирми можеха да наемат студенти на стаж, на които държавата да плаща обучението, ако те останат да работят при същия работодател поне 5 г., не сполучи - тази година нямаме нито един студент по медицина, сключил договор с болница по въпросната програма.
Време ли е за промени в Рейтинга?
Ректори все по-често поставят въпроса за промени в рейтинговата система, които да оценяват според различни показатели различните видове университети. Стратегията за висше образование (2020-2030) раздели вузовете на изследователски, образователни и професионални, но впоследствие законодателят не дефинира статута на всеки един от тях, с изключение на изследователските, за които има определени критерии. "За някои висши училища не е приоритет развитието на високата наука, а приложните изследвания. Различните университети имат различна мисия и те следва да се оценяват според различните им задачи", смята Георги Стойчев. Служебният просветен министър проф. Сашо Пенов също коментира, че ако искаме да имаме образователни университети, то следва за тях да има различни критерии. Към момента обаче въпросът зависи от политическия консенсус, какъвто в скоро време не се очертава.
НИСКА ЛЕТВА, ВИСОКА ЗАПЛАТА
Рейтингът изобилства от данни, оставащи понякога встрани от масовия интерес. Така например има направления, в които се влиза със сравнително нисък успех от дипломата за средно образование, но след чието завършване висшистите получават доста прилични доходи. Най-ниският среден успех от завършено средно образование е регистрирано при първокурсниците, приети в направление металургия - 4,29. За сметка на това обаче висшистите металурзи могат да очакват над 2500 лв. заплата. Висока добавена стойност има и при проучване и добив на полезни изкопаеми - средният успех, с който влизат младежите в тази специалност, е 4,55, а след като получат диплома, облагаемият им е доход би следвало да е около 2600 лв. Ниска летва на входа и висока заплата на изхода очаква и кандидатите да учат машинно инженерство, влизащи средно с 4,61, но получаващи поне 1800 лв., както и следващите енергетика - 4,56 успех и 2100 лв. облагаем доход.
