Навръх 25-ия рожден ден на метрото в София управляващите в града произведоха интересни новини за неговото бъдеще. Общинската фирма „Метрополитен“ обяви конкурс за избор на строител на нова станция, която ще се появи между съществуващите „Обеля“ и „Сливница“ и ще се намира срещу гробището „Бакърена фабрика“. Бъдещата станция ще прави връзка с нещо също бъдещо – ж.п. и автогара, които ще обслужват пътници от и за Кюстендил, Банкя, Божурище, Сливница и Драгоман. Цената на обекта е 47 млн. лв. без ДДС, а парите за него ще дойдат от оперативна програма „Транспортна свързаност 2021-2027“. Срокът за подаване на оферти е 8 март, а избраният изпълнител ще трябва да приключи със строителството за 3 г.
Обявяването на процедурата бе изненадващо, тъй като преди това Столична община с нищо не показваше, че ще избере това продължение на метрото пред няколко други възможни, които вече бяха анонсирани и изглеждаха по-необходими. Както е добре известно, в момента се строят три станции от третия метролъч. Те са продължение на линията от ж.к. „Хаджи Димитър“ към ж.к. „Левски“ и трябва да са готови през 2025 г. През тази година ще започне изграждането на още шест спирки от същия диаметър – отклонение след „Орлов мост“ към Военна академия, ж.к. „Гео Милев“ и „Слатина“ до зала „Арена Армеец“ и бул. „Цариградско шосе“ при Окръжна болница. Според шефа на „Метрополитен“ инж. Стоян Братоев те ще са готови през 2026 г.
След 9-те станции конкретни планове за развитието на метрото не бяха представяни. Въпреки това вече стартира конкурсът за спирката между „Обеля“ и „Люлин“, макар очакванията да бяха, че
„Метрополитен“ ще избере продължение в по-населена зона.
Например в самия „Люлин“, където от години е планирано изграждането на две станции под бул. „Царица Йоанна“ към Околовръстното шосе (виж снимката). Преди дни районният кмет Милко Младенов, който също е от ГЕРБ, даде да се разбере, че той и съкварталците му предпочитат тези спирки пред „Бакърена фабрика“, която не носи никаква транспортна полза за района. „Предстои разширение на бул. „Царица Йоанна“ и добавяне на две нови метростанции. Проектът го представихме преди повече от две години. В момента се търси финансиране. Това е голям проект и е изключително важен за „Люлин“- един от приоритетите, по които работим. Той е извън полето на районната администрация, ние сме катализатор“, каза Младенов в интервю за БНР, в което се изброяваше какво ще се случва в „Люлин“ през 2023 г. Районният кмет коментира още, че при сегашната си инфраструктура метрото не се ползва от голяма част от жителите на „Люлин“.
Защо тогава „Метрополитен“ реши да спира до гробище вместо да развие мрежата в „Люлин“? Отговор на този въпрос даде отново инж. Братоев. Преди дни той призна, че търгът за новата станция е стартирал, след като държавната фирма НКЖИ е осигурила финансиране по новата европрограма "Транспортна свързаност 2021-2027", по която София ще получи парите безвъзмездно. Шефът на метрото поясни, че с изграждането на интермодалния комплекс ще се стимулира използването на ж.п. транспорта към и от София и че новата станция е основно за хора от съседни населени места. "Хората ще имат пряка връзка с метрото и ще имат стимул да използват ж.п. линията. Няма да идват и да се чудят къде да паркират“, заяви Братоев. Освен това чрез новата точка, която ще има връзка и с метродепо „Обеля“, „Метрополитен“ планира да оптимизира разписанията по първия и втория диаметър. Братоев припомни и че станцията между „Обеля“ и „Сливница“ (със съпътстващите ж.п и автогара) са предвидени за строеж още през 2001 г. Преди време той поясни, че тогава тя не е построена, защото се е преценило, че зоната е по-слабо населена. Нещо, което не се е променило много и досега.
Стартът на процедурата за новата станция поражда въпроси
и заради друг факт. За въпросната спирка се заговори преди 6 г. във връзка с намерение на американски частен фонд да изгради срещу нея голям жилищен комплекс. Заради това проектът за тази спирка получи определение „първа частна метростанция“. През 2017 г. бившият Столичен общински съвет прие офертата на компанията да плати 51% от цената на спирката, която по онова време се изчисляваше на 24 млн. лв. Въпреки планираното публично-частно партньорство от „Метрополитен“ изрично поясниха, че собствеността на новата станция ще е изцяло общинска и че интересът на американците да финансират обекта е, че след това спирката ще обслужва жителите на квартала им. В крайна сметка обаче договорката не се осъществи. След това се разбра, че теренът от 106 дка е преминал в друго дружество, управлявано от бизнесмена Христо Чепишев, който представи намеренията си там да построи ж.к. „Запад“ за над 7 800 души. През 2021 г. проектът бе приет в СОС, като против гласува единствено Борис Бонев от "Спаси София". Той поиска София да поднови искането си частният инвеститор да поеме част от разходите за новата станция. Конкурсът за изграждането й вече започна, без общината да изясни поставила ли е изобщо въпроса пред собственика на имота.
Бъдещата станция между „Обеля“ и „Люлин“ не е единствената, около която се дискутира дали тя или други са по-належащи за изграждане, както и дали се намира на точното място. Първият подобен спор се разгоря около строителството на спирка "Софийска Света гора" (последната преди "Летище София"), която
се намира в район без жилищно строителство и с доминиращи офис сгради и складове.
За последно пък подобни въпроси бяха зададени заради две от споменатите шест нови станции по третия лъч през „Гео Милев“ и „Слатина“ към Окръжна болница. През 2021 г. „Демократична България“ призова управляващите от ГЕРБ да преосмислят направлението на крайните две точки. Десните предложиха след 4-та спирка (на кръстовището на бул. "Шипченски проход" и бул. "Асен Йорданов") метрото да продължи не към зала "Арена Армеец" и "Цариградско шосе", а към „София Тех Парк“ и ж.к. "Дружба". Планираната 6-та станция при бившия ИПК „Родина“ няма да обслужи добре трафика по бул. „Цариградско шосе“ и няма да доведе до разтоварване на пътникопотока от ж.к. „Полигона“, близкия мол и от офис сградите в района, опонираха от ДБ. „На работещите там ще им е много по-бързо с някой от многото автобуси да се придвижат до „Орлов мост“ по бус-лентата (за 8 минути по разписание) и оттам да хванат метродиаметри 1 или 3, отколкото да пътуват с диаметър 3, тъй като ще са необходими около 12 мин.“, мотивираха се от опозицията. Искането им обаче не бе прието.
Преди това се породи спор и дали „Метрополитен“ да изгради две нови станции от Бизнеспарка в „Младост“ към частния Симеоновски лифт, ИКЕА и затворените комплекси под Витоша, преди да са реализирани новите станции в „Люлин“, отклонението през кв. „Витоша ВЕЦ Симеоново“ и „Кръстова вада“ до Студентски град, по което също вече се работи, или продължение в друг по-населен район. От ГЕРБ се опитаха да наложат Столичният общински съвет да оторизира главния архитект Здравко Здравков да започне проектирането на отклонение към Симеоновския лифт. Докладът обаче бе блокиран от опозицията, която имаше равен брой членове с ГЕРБ в ключовата градоустройствена комисия в СОС. В отговор ГЕРБ увеличи числеността на комисията и така получи мнозинство в нея. Така единствено от управляващите в София, които видимо не смятат за нужно да обсъждат плановете си със жителите на града, вече зависи къде ще са следващите спирки на столичното метро.
