Централната роля на знанието в образованието безспорно отслабна през годините, независимо от твърденията, че все повече и повече работни места ще са предназначени за хора с дипломи. Основен източник на тези гласове е образователната общност, но някои от тях са свързани и с провежданите отпреди 2010 г. образователни политики, особено тези на лейбъристките правителства. Ако премиерът ти е твърдо убеден, че образователната ни политика е най-добрата икономическа политика, с която разполагаме, както неведнъж е заявявал Тони Блеър, не следва да има никаква изненада във факта, че стремежът да се отговори на нуждата на икономиката никога няма да доведе до учебен план, центриран върху знанието.
Скептицизмът към знанието беше жив и в редица абстрактни и езотерични дебати в рамките на културологията и социалните науки с безкрайните им уверения, че няма такова нещо като обективно знание. Това се оказа водеща теза и в редица образователни изследвания, включително в моята област - социология на образованието.
"Всяко знание е ситуирано знание, отразяващо позицията на този, който го произвежда или съхранява, в даден исторически момент в определен културен контекст". Това е дефиницията на американския философ Каталин Ленън, но тя съвсем не е единствена. Ако приемем, че всяко знание е ситуационно, това ни води към релативизъм, който отрича възможността за съществуване на точно определено, по-добро знание, което да залегне в основата на учебния план. В резултат на това разбиране учебният план бива отворен за цял куп цели, различни от тази да се придобива знание. Може би най-значимият, макар и най-слабо дебатиран аргумент в този хор, е допускането, че
няма достатъчно значимо знание,
което да оправдае предимството му пред мотивацията на учениците, техните интереси и тяхното представяне.
В ранната си фаза реформата на учебния план през 70-те години във Великобритания следваше да адресира колапса на пазара на труда при младите, като осигури по-широк обхват в училищата при минимални разходи. В този ред последваха различни инициативи около учебния план, някои от които с евфемистичното название "Математика за мнозинството" или "Науки и география за ранно напускащите училище".
Базата от знания на традиционните предмети бе отслабена, така че да могат да бъдат включени по-практични, ориентирани към работата и общността дейности с надеждата, че това ще бъде
в интерес на "не-академичното" дете
През 80-те фокусът се измести към въвеждането на изпити, които да проверят знанията на ученици, дотогава оставали извън системата на външно оценяване. После през 1988 г. дойде първият национален учебен план, който определи 10 задължителни учебни предмета за всички ученици до 16 години. Този план се оказа неуправляем и доведе до учителски стачки и някои чувствителни реформи, но така или иначе в следващото десетилетие задължителните изисквания бяха свити.
Така две десетилетия по-късно само математика, английски, науки и религиозно образование останаха задължителни до 16-годишна възраст. Училищата получиха възможност да се откажат от история, география, чужди езици, по-малко започнаха да предлагат отделни природни науки и получиха възможност да залагат предмети от сферата на професионалното образование. През 2007-а бяха направени още две стъпки в модифицирането на учебния план. Бе въведена програмата "Отворени съзнания", която използва модел от компетентности, акцентиращи върху опита на учениците в местната общност вместо върху достъпа до предметни знания, а по същото време агенцията за квалификации и учебния план QCDA въведе набор от нива за приравняване на предмети извън рамката за оценяване в края на средното образование GCSE, като например лично и социално развитие на тези, включени в системата от сертификати.
Критериите и фокусът претърпяха промени през последните повече от 30 години, но имплицитният релативизъм във връзка с предоставянето на знания по предметите си остана факт. Така някои предмети, свързани с достъпа до висше образование, а в много случаи - и с пазара на труда, се оказаха право на малцина, а не на всички. Отсъствието на знание е по-явно в ранните програми, като математика за мнозинството например. В тази програма акцентът бе върху
математиката, ориентирана към всекидневния живот
Както показа изследването на Пол Доулинг и други изследователи обаче, ориентирането на учебната програма по математика към ежедневния живот прави изключително трудно за учениците схващането и използването на математическите концепции независимо от контекста. Казано с други думи, така нареченото мнозинство бе с отказан достъп до силата на математиката и възможностите за обобщения, която тя предлага. По сходен начин стои въпросът и при програмите по природни науки и география. Всичките тези развития допринесоха за ежегоден ръст на успяващите да покрият изпитите в края на средното образование.
Как е възможно в образователната система да има хора, които са против това учениците да "знаят повече"?... Американският философ Пол Боглосян говори за съществуването на "страх от знанието", не само сред учителите. Сякаш
акцентирането върху знанията може да обиди някого
и да го откаже да учи, сякаш е достатъчно да учиш толкова, колкото да изкараш добри оценки. Така терминът обучение подмени термина образование в езика на политиката и в терминологията на учебния план. Обучението е нещо, което се приема за отворено, добро, прогресивно и създаващо възможности за последващо обучение, защо да си създаваме неприятности със задаване на въпроса какво всъщност се учи?
Изместването на акцента към обучението подкопава основите на знанието и по друга линия - кара учителите да се чувстват, сякаш не следва да упражняват авторитет над учениците с аргумента, че знаят повече - сякаш авторитетът е нещо неудобно и недемократично. Това с особена сила важи за случаите, в които знанието се подменя от познаването на отделни факти. Именно достъпът до знание, а не познаването на отделни факти и научни закони е целта на образованието. Точно по тази причина интернет - иначе фантастичен източник на информация, никога няма да може да замести педагогиката на учителя, ако от учениците се очаква да получат връзка със знанието.
Учебен план или педагогика
Ето защо е толкова важно и учителите да разберат разликата между учебна програма и педагогика. Учебният план е източник за полагане на цели на ниво учител, училище и нация - кое е ценното, до което следва да имат достъп всички ученици. Докато педагогиката се отнася до нещо друго - как учителят успява да се възползва от предходния опит на учениците и да им осигури достъп до концепциите, залегнали в учебния план. В качеството си на обучаеми учениците получават възможност да видят натрупания от тях опит в нова светлина - дали това ще бъде четене на поема или извършване на опит по химия - целта на учителя винаги следва да е ученикът да схване идеята или концепцията, стояща зад него, и да може да използва тази концепция във всеки подходящ нов контекст.
Що се отнася до идеята за "силно знание", основният дебатиран аспект е понятието сила. Силата лесно се интерпретира като сила върху нещо или власт върху другите. В случая това, което се има предвид, са различните способности, които дават на учениците съответните предмети. Например природните науки възпитават силата за абстракции и обобщения, социалните науки са по-слаб източник на обобщения, но пък ни дават нови представи за начините, по които се държат хора и институции. Хуманитарните науки също не представляват добра база за обобщения, но могат да покажат - например през велики пиеси, филми или книги, как специфичното - отделен герой в пиеса или история, може да говори за човечността като такава.
