Днес се навършват точно 25 години от един от най-великите моменти в историята на българския футбол – победата с 2:1 над Франция на ст. "Парк де Пренс“, която класира националния ни тим на Мондиал`94. Успехът и чудото, без които нямаше да бъде възможно опияняващото ни представяне на следващата година в САЩ.

За мача в Париж е казано може би всичко, дори е повторено, потретено и предъвкано. Детайлите (Пенев-към-Костадинов-внимание-гооооол-"Господ е българин") се знаят вече наизуст, защото след този успех и последвалото т.нар. американско лято националният отбор не е постигал подобен връх. А онзи започва все повече да се отдалечава във времето – 5, 10, 20, 25 години… Но извън поредното бъркане в спомените е интересно и какво се случи през този четвърт век с героите от "Парк де Пренс". Нека видим:

Вратарят Борислав Михайлов не успя да капитализира особено като футболист добрите си мачове с държавния тим, като след онзи 17 ноември кариерата му премина през "Ботев" (Пд), "Рединг" (Анг), "Славия" и "Цюрих". Като ръководител обаче просперира. Първо бе зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а през октомври 2005 г. стана президент на БФС - пост, който заема и сега. Управлението му се оказа доста спорно, свързвано с чести скандали. Но самият Михайлов направи завиден личен пробив, като стигна до член на Изпълкома на УЕФА.

Десният бек Емил Кременлиев също не съумя да пробие. В чужбина игра за "Олимпиакос" и "Унион" (Берлин), а в А група премина през "Левски", ЦСКА, "Спартак" (Вн) и "Марек", за да свали нивото до "Конелиано" и "Казичене", като бе и шеф на последния клуб. Сега е спортен директор на "Арда".

Защитникът Трифон Иванов е и

единственият от тима, който не е сред живите

Инфаркт го покоси през 2016-а, когато бе на 50 г. След "Парк де Пренс" той имаше дълъг стаж в чужбина - в швейцарския „Ксамакс“ и австрийските "Рапид", "Аустрия" и "Флоридсдорфер". Общо 8 години, с кратки завръщания за ЦСКА... След това направи бизнес - с бензиностанции и язовир, но не сполучи. За да прекара последните си години като шеф на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново.

Другият централен бранител - Петър Хубчев, игра още 7 години в Бундеслигата - за "Хамбургер" и "Айнтрахт“. В Германия натрупа и опит като треньор, за да го реализира отначало колебливо - в "Славия", Б отборите на "Айнтрахт" и "Волфсбург", "Черноморец" (Пом) и "Ботев" (Пд), а сетне вече и с успех - в "Берое", с който спечели Купата и Суперкупата на България. От 2016 г.  стана селекционер на националния тим и успя да стабилизира представянето на "трикольорите".

Левият бек Цанко Цветанов поигра до 2001 г. на средно ниво в Европа - в Германия за "Валдхоф" и "Енерги" и в Шотландия за "Абърдийн", преди да се върне и да довърши кариерата си в "Левски" и любимия "Етър". На който по-късно става за кратко шеф, а и треньор през 2012 г. Но надделя приятелството му със Станимир Стоилов, когото вече следва навсякъде като помощник, включително и сега в националния отбор на Казахстан.

Опорният халф Златко Янков премина през няколко турски клуба (най-известният от тях "Бешикташ"), изкара един сезон в Германия ("Юрдинген") и кратка авантюра с "Локомотив" (Сф), но основно си е свързан с Бургас, където игра и за "Нефтохимик", и за "Черноморец". На последния клуб бе изп. и спортен директор. За кратко тренира тимовете на "Нефтохимик" и "Спартак" (Вн), но без успех. Сега е помощник в турския "Бурсаспор".

Друг от халфовете - Йордан Лечков, също няма еднозначен успешен път след 17 ноември 1993 г. Мина през добри клубове - "Хамбургер", "Олимпик" (Марсилия) и "Бешикташ", но отвсякъде си тръгна след скандали с треньорите. Раздялата с турския тим през 1998 г. бе съпроводена със забрана да играе футбол чак до 2001 г. Едва тогава се върна на терена - за ЦСКА, а после завършва кариерата си, където я започва – в "Сливен". Родният град е и трамплин за бизнеса му (строи там хотелски комплекс), а и за политическа кариера (от 2003 до 2011 г. е кмет). Разследван бе за злоупотреба със служебно положение, но бе оправдан. После стана общински съветник от ГЕРБ, заигра се дори с партията на Николай Бареков. Неизменен вицепрезидент на Борислав Михайлов в БФС, като ресорът му е да отговаря за националния отбор. В тази си роля се скара с някои от звездите, като Димитър Бербатов например.

Плеймейкърът Красимир Балъков игра още две години след "Парк де Пренс" за "Спортинг" (Лисабон), за да премине през 1995-а в "Щутгарт" и му остана верен до края на кариерата си през 2003 г. После се пробва като треньор - на швейцарските "Грасхопърс" и "Санкт Гален", "Черноморец Бургас", "Хайдук" (Хър), "Кайзерслаутерн" (Гер) и "Литекс". Никъде не постига запомнящ се успех. От началото на 2018 г. е в  родния "Етър", спаси го от изпадане, а този сезон го стабилизира в Първа лига.

Звездата Христо Стоичков няма поводи да се оплаче от футболната си кариера, която след "Барселона" обаче бележи спад - "Парма", връщане на "Камп Ноу", ЦСКА, "Ал Насър", "Кашива Рейсол", "Чикаго Файър" и "Ди Си Юнайтед". Не му се получи и като треньор - нито в националния отбор, нито в "Селта", нито в "Мамелъди Съндаунс" (ЮАР), нито в "Литекс". А за едномесечния си престой в ЦСКА вероятно и сам той не иска да си спомня. След остра конфронтация с Борислав Михайлов, включваща обвинения за продадени мачове, Стоичков тегли чертата на българския футбол и се пробва на ново поприще - като журналист в мексиканската телевизия "Унивисион", излъчваща от Маями, където той живее понастоящем.

Авторът на решаващата асистенция срещу французите - Любослав Пенев, след този мач спечели важна битка - с раково заболяване. След което довърши успешната си кариера в Испания, която мина през "Валенсия", "Атлетико", "Компостела" и "Селта". През 1999 г. внезапно спря с футбола, за да стане президент на ЦСКА. За един сезон се пробва и като играещ шеф на клуба, имаше и малка забежка в "Локо" (Пд) благодарение на приятелството си с покойния вече Георги Илиев. Като треньор

Пенев успява да наложи свой стил

в отборите си, които играят доста приятен футбол - и в националния, и в "Литекс" (с ловчанлии спечели и титла през 2011 г.), и в ЦСКА. Получи шанс да води резервите на "Валенсия", но сам се махна, за да се впусне в надпреварата за президент на БФС. Загуби катастрофално вота срещу Борислав Михайлов, но се запомни с цветисти изявления срещу бившия си съотборник.

Що се отнася до големия герой от "Парк де Пренс" - Емил Костадинов, той продължи още малко да играе за "Порто", след което премина през "Депортиво", "Байерн" (с който взе купата на УЕФА), "Фенербахче" и дори мексиканския "Тигрес", за да дефилира за статистиката отново в ЦСКА и накрая в германския "Майнц 05". Костадинов заема на няколко пъти ръководни позиции в ЦСКА. Бе част от ръководството, при което бе отнет лицензът на клуба за евротурнирите през 2008 г. Михайлов взе и него в БФС, като му повери грижите за юношеските и младежките формации. Там Костадинов не бележи съществени успехи.

Що се отнася до влезлите като резерви в онзи мач Даниел Боримиров и Петър Александров - първият имаше 9-годишен престой (1995-2004) в "Мюнхен 1860", преди да се върне в "Левски", където след края на кариерата си бе спортен директор, а сега е шеф на школата. Александров се върна за кратко през 1994 г. в "Левски", за да се реализира изцяло след това в Швейцария, където обиколи пет различни клуба, все с успех. Бе за кратко пом.-треньор на националния ни отбор, но после натрупаният имидж му помогна да получава различни швейцарски оферти за второстепенни треньорски позиции.