Баскетболните гиганти - най-чупливата стока в НБА
Играчите с огромен ръст по-често се провалят, отколкото да станат звезди в най-силната лига
19-годишният Виктор Уембаняма получава фланелката на новия си клуб "Сан Антонио" от генералния мениджър на клуба Брайън Райт. Със своите 226 см избраният под №1 от драфта французинът влезе в клуба на гигантите в НБА. Остава да се види дали ще последва съдбата на повечето си предшественици.
Най-очакваното нещо в тазгодишния драфт на НБА бе избирането под №1 на новото френско чудо Виктор Уембаняма. 19-годишният баскетболист бе взет от "Сан Антонио" заради великолепните си изяви, съчетани с ръста му от 226 см.
Огромните играчи винаги са привличали допълнително внимание в НБА. Но гигантският ръст невинаги води до звездно представяне. Например - нито един баскетболист, висок над 218 см, не е бил №1 по борби в НБА. Освен това огромната част от тези играчи са сполетени от множество травми по време на кариерата си или просто са се проваляли.
И все пак гигантите винаги са в центъра на вниманието, както е с Уембаняма още от самото му привличане. Ето и кратка ретроспекция на най-високите баскетболисти и техните постижения в НБА:
Прийст Лодърдейл (САЩ - 224 см, 147 кг)
Отбори: "Атланта" (1996-97), "Денвър" (1997-98)
Мачове в НБА - 74 (средно по 3.4 т., 1.9 борби, 0.4 асистенции, 0.4 блока)
Преди да влезе в драфта, роденият в Чикаго Лодърдейл игра в Гърция (в "Перистери"), но от "Атланта" много го искаха и го взеха под №27. В дебютния сезон обаче той получи едва 5 минути игрово време средно на мач, последва размяна с "Денвър", където след още 39 мача той приключи с НБА.
За Прийст България стана втора родина и с екипа на "ЛУКойл Академик" спечели няколко титли (2002-05). Получи българско гражданство и стана любимец на местните фенове. После пътешества по цял свят - Венецуела, Кипър, С. Арабия, Китай, Иран, ОАЕ, Ливан... Лодърдейл прекрати кариерата си през 2016-а, а последният му клуб бе "Оксфорд Сити" от III английска дивизия.
Бобан Марянович (Сър - 224 см, 132 кг)
Отбори: "Сан Антонио" (2015-16), "Детройт" (2016-18), "ЛА Клипърс" (2018-19), "Филаделфия" (2019), "Далас" (2019-22), "Хюстън" (2022-)
Мачове в НБА - 317 (средно по 5,6 т. 3,6 борби, 0,6 блока)
Марянович влезе в НБА чак на 27 г. В "Цървена звезда" той бе страшилище под кошовете, избраха го в идеалната петорка на Евролигата и бе забелязан от "Сан Антонио". За един сезон там се оказа, че може да бъде използван едва по 10 минути на мач, но пък в тях бе максимално ефективен. После сърбинът прелиташе от отбор в отбор, като никъде не записа повече от 15 минути средно в игра, но показваше същата ефективност. А и заплатата му си остана солидна - първоначално $7 млн., а сега $3.5 млн. на сезон.
Марянович има и друго качество - подобрява микроклимата в отбора и всички са му приятели, а феновете го обичат. Той използва това и започна да снима собствено шоу заедно с Тобиас Харис ("Филаделфия"), игра в "Джон Уик 3", където се би с Киану Рийвс, игра и в Hustle с Адам Сандлър и Куин Латифа.
Ралф Сампсън (САЩ - 224 см, 107 кг)
Отбори: "Хюстън" (1983-87), "Голдън Стeйт" (1987-89), "Сакраменто" (1989-91), "Вашингтон" (1991-92)
Мачове в НБА - 456 (средно по 15,4 т., 8,8 борби, 2,3 асистенции, 0,9 пресечени паса, 1,6 блока)
Сампсън правеше фурор в студентското първенство в тима на Вирджиния, като три пъти стана играч на годината. Представяха го като "Вторият Чембърлейн" или "Наследникът на Бил Ръсел". И "Хюстън" го избра под №1 в драфта през 1983-та.
Още в първия си сезон Сампсън бе избран за Мача на звездите, но "ракетите" губеха наред и през следващата година пак имаха право на първи избор, като взеха Хаким Олайджуон. И двамата изградиха невероятно нападение, с което още същия сезон "Хюстън" стигна до финала.
Но в един момент Сампсън взе да получава травми в колената, от които се възстановяваше с месеци. "Ракетите" решиха да го пратят в "Голдън Стейт", а оттам започна свободното падане на талантливия баскетболист. Медицината се оказа безсилна.
Рик Смитс (Нид - 224 см, 113 см)
Отбори: "Индиана" (1988-2000)
Мачове в НБА - 867 (средно по 14,8 т., 6,1 борби, 1,4 асистенции, 1,3 блока)
Усмихнатият гигант прекара цялата си кариера в "Индиана", където феновете го обичаха и във всички допитвания бе най-популярният играч на тима след Реджи Милър. Избран под №2 от драфта, Смитс започна като резерва на Стиви Степанович. И чак след тежката му травма получи шанс да е титуляр.
При това, независимо от ръста си, не бе типичният тежък център. Правеше пробиви с дрибъл със 70% успеваемост, подаваше изящно зад гърба и стоеше добре в стрелбата от полето. Смитс държеше топката високо над главата си и бе невъзможно да го блокират, а в плейофите, когато на гърба на Реджи Милър имаше по двама защитници, именно той правеше решаващите стрелби.
След епичния финал с "ЛА Лейкърс" през 2000 г. той реши да сложи точка с думите: "По-добре да колекционирам мотоциклети."
Марк Итън (САЩ - 224 см, 132 кг)
Отбор: "Юта" (1982-93)
Мачове в НБА - 875 (средно по 6 т., 7,9 борби, 1 асистенция, 3,5 блока)
Той попада в НБА случайно. В училище се увлича по водна топка, а след това става автомеханик. Четири години работи в сервиз, напива се с приятели и се шляе, докато за ремонт на колата при него не идва Том Лъмбит, пом.-треньор в колежа "Сайпръс". Когато Лъмбит вижда огромния мъж, решава да го привлече към баскетбола, като му обещава реки от злато.
В крайна сметка Итън започва да тренира с тима и след година вече прави по 14 т. средно на мач. Това било малко за скаутите и Марк отива на драфта за НБА, но не е избран и решава да учи и играе, този път в знаменития калифорнийски университет UCLA. След още 2 години пак отива на драфт и този път е взет под №72 от "Юта", където искат черноработник.
Треньорът Франк Лайден обяснява избора си така: "Не можеш да научиш някого да бъде висок", и поставя Итън в стартовата петорка. Новобранецът завършва сезона с 275 "чадъра". На следващия те вече са 351, а "джазмените" за първи път стигат до плейофи. В третия сезон Марк още подобрява рекорда с 456 блока - най-добрия показател в историята на НБА, и е избран за защитник №1. Тази титла печели още веднъж след 4 години. Избран е и за Мача на звездите през същата тази 1989-а.
Сим Бхулар (Кан - 226 см, 163 кг)
Отбор: "Сакраменто" (2014-15)
Мачове - 3 (средно по 0,7 т., 0,3 борби)
Гуришман Сингх "Сим" Бхулар е роден в Канада, но още като дете семейството му се мести в САЩ. Учи в щатския университет на Ню Мексико и е бил MVP на своята конференция. Но в НБА заиграва по една единствена причина - новият собственик на "Сакраменто" Вивек Ранадиве иска най-после в Лигата да има баскетболист с индийски корени.
Така Бхулар влиза в три мача, в които записва исторически точки и прави исторически борби, като получава и исторически пиар. След това опитите да влезе в НБА редовно - чрез G-лигата, не водят доникъде. Бхулар се запилява в шампионата на Тайван, където е вече цяло десетилетие.
YouTube
Павел Подколзин (Рус - 226 см, 138 кг)
Отбор: "Далас" (2004-06)
Мачове - 6 (средно по 0,7 т., 1,5 борби, 0,2 блока)
Руският гигант имаше нещастието да му се наложи операция на хипофизата и пропусна огромна част от първия си сезон, натрупвайки 15 излишни килограма. А за втория сезон треньорът Дон Нелсън го замени с неопитния Ейвъри Джонсън.
Накрая Подколзин не успя и да заработи добре, защото част от парите, получени от "Далас", трябваше да даде за разтрогването на договора си с италианския "Варезе", откъдето отиде в НБА.
Павел се завърна в Русия и игра в местното първенство до 2019-а.
Чък Невит (САЩ - 226 см, 113 кг)
Отбори: "Хюстън" (1982-83), "ЛА Лейкърс" (1984-85), "Детройт" (1985-88), "Чикаго" (1991), "Сан Антонио" (1991)
Мачове в НБА - 155 (средно по 1,6 т., 1,5 борби, 0,7 блока)
Невит премина през пет отбора и спечели титла с "Лейкърс". Но, ако се сумират всички минути, които е изкарал в игра, ще му се съберат едва 18 пълни мача.
Нито веднъж в кариерата си той не премина границата от 43 срещи на сезон, а също така никога не го пускаха в решаващите моменти.
Яо Мин (Кит - 229 см, 141 кг)
Отбор: "Хюстън" (2002-11)
Мачове в НБА - 486 (средно по 19 т., 9,2 борби, 1,6 асистенции, 1,9 блока, 0,4 пресечени паса)
В един момент бе считан за най-добрия център в Лигата, но с една уговорка - когато беше здрав. В първите си три сезона Яо изигра 244 от 246-те мача на "Хюстън", но бе критикуван, че поема твърде малко отговорност и двамата с Трейси Макгрейди не могат да изведат отбора отвъд I кръг на плейофите.
Последваха стресови травми заради претоварване - лявото коляно, стъпалата и глезена. В последните две години от кариерата си китаецът игра едва в 5 мача и се пенсионира от баскетбола едва 30-годишен.
Шон Брадли (САЩ - 229 см, 125 кг)
Отбори: "Филаделфия" (1993-95), "Ню Джърси" (1995-97), "Далас" (1997-2005)
Мачове в НБА - 832 (средно по 8,1 т., 6,3 борби, 0,7 асистенции, 2,5 блока, 0,6 пресечени паса)
Гигантът стана част от фенския фолклор в Лигата - заради предния си номер в драфта (№2) и големите очаквания. Експертите го наричаха франчайз човек - играч, който трябва да оглави нова баскетболна династия. Но Брадли нямаше необходимата маса, под коша противниците го прекършваха и си заработваха фаулове. Едва през 1997-а, когато премина в "Далас", за Шон бе създадена система, в която центърът е ефективен.
Но Брадли, който имаше сериозни нарушения на хипофизата, започна да се контузва - поддаваха му коленете, гърбът го болеше постоянно и всяка година той прекарваше все по-малко време на терена. Но все пак Шон помагаше на тима си като ролеви играч - да блокира шут на противника, да добави топката в коша, да вземе борба...
Брадли има най-дългата кариера в НБА от всички гиганти. За съжаление след края на кариерата му се случи трагедия. Шон обичаше да кара колело и през 2021 г. бе блъснат от камион на пътя. В момента той е парализиран.
Славко Вранйеш (ЧГ - 229 см, 137 кг)
Отбор: "Портланд" (2004)
Мачове в НБА - 1 (1 лично нарушение)
"Ню Йорк Никс" взе черногорския гигант във II кръг на драфта, под №39. Но след това го освободи. Вранйеш подписа 10-дневен пробен контракт с "Портланд" и на 8 януари 2004 г. влезе в игра срещу "Минесота" (75:96). Изкара на терена 3 минути, в които се "отчете" с един фаул.
И това бе първото му и последно влизане в мач от НБА, защото Вранйеш се оказа изключително тромав. После отиде в Сърбия - "Цървена звезда" и "Партизан", запиля се из Русия (спечели Еврокупата с "УНИКС Казан"), мина през Иран и завърши кариерата си през 2018-а в сръбския "Металац" (Валйево).
Тако Фал (Сенегал - 229 см, 141 кг)
Отбори: "Бостън" (2019-21), "Кливланд" (2021-22)
Мачове в НБА - 37 (средно по 2,2 т., 2,4 борби, 0,8 блока)
Елхаджи Тако Серин Диоп Фал имаше най-големия размах на ръцете от всеки играч, минал през НБА - 254 см, и най-големите габарити с вдигнати ръце - 311 см.
Но не му потръгна. Сенегалецът бе забелязан още 15-годишен по улиците на Дакар. На 16 вече бе в Америка, където успя да потренира със самия Хаким Олайджуон. Стипендия му предложиха 40 университета и той избра UCF (на Централна Флорида). Премина през G-лигата, където два пъти е в идеалния отбор на защитниците и лидер при блокировачите.
Но за НБА се оказа прекалено неповратлив и бавен, а в допълнение стреляше с причудлива техника и имаше едва 33% успешни наказателни удари. Престоят на Фал в лигата се помни най-вече с ред странности: получи мозъчно сътресение от удар с глава в тавана; почти смаза гарда на "Денвър" Брендън Гудуин в Лятната лига; нападна 180-сантиметровия Тремонт Уотърс; дирижира бостънския Pops Orchestra и т. н. От миналата година сенегалецът е в тима на "Тигрите" от Синдзян в Китай.
Георге Мурешан (Рум - 231 см, 143 кг)
Отбори: "Вашингтон" (1993-97), "Ню Джърси" (1998-2000)
Мачове в НБА - 307 (средно по 9,8 т., 6,4 борби, 0,5 асистенции, 1,5 блока, 0,6 пресечени паса)
Мурешан имал нарушени функции на хипофизата и станал извънредно висок още като дете. Това предопределя съдбата му - в родния "Клуж" не се задържа дълго, защото скаутите на "По Ортез" го отвеждат във Франция. А вече през 1993 г. е в драфта и е взет от "Вашингтон".
Травмите го преследват от самото начало - още в първия сезон пропуска 20 мача. И това коригира начина му на игра - румънецът става мек и гледа да избягва контактите. Но пък в стрелбата е доста точен - 57% от игра, а през 1995 г. прави средно по 14 т. и 9.6 борби на мач и получава приза за най-прогресиращ играч.
И тук славата му приключва. На следващия сезон е пратен в "Ню Джърси", където за 2 години влиза в едва 32 мача. Огромното му тегло се отразява на коленете и Мурешан изпитва болки дори и само при ходене. Затова едва на 29 г. прекратява кариерата си.
Мануте Бол (Судан - 231 см, 102 кг)
Отбори: "Вашингтон" (1985-88, 1994), "Голдън Стейт" (1988-90), "Филаделфия" (1990-93, 1994), "Маями" (1994)
Мачове в НБА - 624 (средно по 2,6 т., 4,2 борби, 0,3 асистенции, 3,3 блока, 0,2 пресечени паса)
Той няма проблеми с хипофизата, просто е висок по рождение. Гърчавият Мануте бе тесен специалист по "чадърите" - той е единственият играч в историята на НБА, блокирал повече шутове, отколкото е стрелял към коша. Суданецът държи вечните рекорди по чадъри за една четвърт (8) и едно полувреме (11) и за по-малко от 11 минути средно игрово време през кариерата си има по 3.3 блокирани шута.
Както и при много други гиганти обаче и при него след няколко безоблачни сезона започват травмите. Всъщност през последните си два сезона той работи като треньор - помага на младите Шон Брадли и Георге Мурешан да се впишат в НБА. Бол умира през 2010-а на 47 години.
Сега в НБА (в "Орландо") играе неговият син Бол Бол, който е висок "само" 221 см.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
