Градската десница се оказа първата косвена жертва на кризата в ДПС. Разцеплението в движението ненадейно превърна ПП-ДБ във втора по големина политическа сила в парламента. Оставяме настрана парадокса, че се изкачиха до това място, въпреки че загубиха половината си избиратели на вота на 9 юни. По-същественото е, че десните изведнъж бяха поставени в позиция да работят за съставянето на правителство. А това за тях е по-скоро проблем, отколкото възможност.

Първо, разбрахме, че

двете формации в дясното обединение съвсем не са на един и същ акъл,

когато става въпрос за кабинета. В началото изглеждаше, че ще останат в опозиция, както настояваха от ПП. После обаче дойде провалът на първия мандат, даден на ГЕРБ-СДС, и внезапно от ДБ се чуха гласове, че може да се направи технически кабинет. Какво означава това, така и не се разбра съвсем, освен че политиците от ДБ са съгласни да изтъргуват подкрепа за правителство в замяна на желани от тях реформи и назначения. Тази ситуация съвсем ясно показа вътрешното напрежение в обединението.

Междувременно дойде гръмотевичната буря в ДПС. Десните изведнъж станаха втори в парламента и, съответно, вторият мандат за кабинет се падаше на тях. Ами сега? Клетвите на ПП, че десницата остава в опозиция, веднага се обезсмислиха. Не могат просто да върнат мандата, без да положат поне елементарни усилия да го осъществят. Нали така ще се изложат на атаки, че действат за задълбочаване на кризата, вместо за нейното разрешаване.

Работата за правителство обаче означава да се водят преговори. При това с политически сили, с които ПП-ДБ се намират в тежка вражда, а техните избиратели презират. И не само да се водят разговори, но и да се правят компромиси. Представете си само – десните лидери Кирил Петков, Николай Денков и Атанас Атанасов се срещат с "Възраждане", "Величие", двете ДПС-та на Доган и Делян, БСП на групичката, отстранила Корнелия Нинова, и се договарят с тях, и правят сделки! Е, водачите на ПП-ДБ определено не желаят да се видят в подобна компания, само за да бъдат обвинени, че натъкмяват нова безпринципна сглобка. Добре, това е разбираемо. Мандатът обаче идва при тях. Какво да правят?

Решението, което десните изложиха пред президента Румен Радев днес, е направо главозамайващо със своята нелепост. За какво става въпрос? Десните са написали декларация, която разпратиха до всички депутати, със списък от неща, които искат да се свършат – да се приемат няколко закона, например новият Закон за съдебната власт, който да отрази направените миналата година промени в Конституцията, както и да се попълнят някои държавни органи, например да се изберат членове на новата антикорупционна комисия. Хубаво, това са неща, които трябва да се направят. Къде е проблемът? Ами, че десните искат първо техните приоритети да се приемат, а след това (евентуално) да направят правителство.

Чакайте да видим дали схващаме правилно какво искат ПП-ДБ.

Одобрява се, да речем, декларацията на десните в парламента и те дават сигнал до Радев – дотук добре, сега ни остави достатъчно време да си гласуваме законите и да правим назначенията. Колко време? Ами, около 3 месеца, изчисляват десните. И убеждават – след това правим кабинет.

Така, значи 3 месеца без редовно правителство, с втория мандат увиснал на обещанието, че евентуално ще бъде изпълнен. А кой ще държи изпълнителната власт междувременно? Как кой – служебният кабинет на Димитър Главчев! Иначе казано, държавата остава в ръцете на ГЕРБ-СДС и на лидера му Бойко Борисов, на когото премиерът е партиен кадър (а и Делян Пеевски ще управлява, ако се вярва на твърденията на десните, че шефът на ДПС държи Борисов и цялата му партия на къс повод).

Е, хубава работа! Значи ПП-ДБ отказаха подкрепа на герберите за първия мандат, но

са готови да им подарят безсрочно управление чрез служебното правителство

Точно така, безсрочно! Някой може ли сериозно да повярва, че исканите от десните реформи и назначения ще се направят само за 3 месеца?

И какво правим с Конституцията? Да, вярно е, че президентът няма срок, в който да връчи втория мандат. Може да го отлага, колкото си иска. Това, че може, обаче не означава, че трябва да го направи. Основният закон на страната не може да се разтяга за удобството на политиците. Какво правим, ако пакетът от закони и назначения не бъде одобрен за 3 месеца? Ако са необходими 6 месеца? Или година? Ще си останем с една разтегната до безкрай конституционна процедура, при това под управлението на служебен кабинет с ярка партийна окраска.

И последно – а депутатите от останалите парламентарни формации? Десните изглежда нямат дори намерение да преговарят с тях. Ще им пратят декларацията, ще ги подканят да я гласуват, всеки според съвестта си, и да се определят дали са на страната на корупцията или на справедливостта, защото идва Видовден, както говореше днес Кирил Петков, и толкова. Е, очакват ли наистина, че някой в парламента ще се съгласи на това?

Другите политически сили искат разговори и компромиси в замяна на подкрепа за каквото и да било. Вместо това им се подхвърля някаква декларация и ултиматум – или ще я одобрите, или сте на страната на корупцията. Единственото, което ще си спечелят десните така, е порой от нападки и обвинения. Които започнаха вече - основно от ДПС-Делян. А декларацията им като нищо може дори да не влезе в пленарната зала.

А може би точно това е целта. Цялата схема, по която искат да работят ПП-ДБ, е толкова  неосъществима, че сякаш е подготвена да се провали още на старта. Така десните ще кажат – предложихме реформи, но другите ни отказаха, защото подкрепят корупционното статукво, и само ние останахме на страната на правото и справедливостта. И с това послание да отидат на избори. Щом като смятат, че ще проработи, нека се пробват. После поне ще знаят кой е отговорен, ако претърпят нов провал.