Вече по-малко от 4 месеца остават до конгреса на БФС на 7 юни, на който трябва да бъде избран нов президент. До момента е ясно със сигурност, че няма нито един кандидат, изразил готовност да заеме освободения от Борислав Михайлов пост. Ясно е и че настоящият и.д. президент Михаил Касабов няма никакво намерение да остане на същата позиция и след конгреса.
Сякаш никой не иска да вземе горещия картоф и да се нагърби да изведе футбола ни от тежката ситуация - спряно финансиране от държавата, плачевен интерес към националния отбор и вътрешното първенство, разследване от прокуратурата и МВР за злоупотреба с публични средства и т.н. Предстои да се изкачва и планина - въвеждане на VAR в България.
Да, този картоф определено пари и футболните ни хора (че и държавните) го подритват. Как иначе да си обясним случващия се водевил - излиза лицето А, изтърсва, че лицето В е най-достойният кандидат за президент на БФС. В отговор лицето В си прави светкавично самоотвод и прехвърля топката обратно към А или към трето лице - С, което на свой ред повтаря целия този водевил и вече на фокус е D. И съответно, с D всичко са повтаря.
Нека проследим хронологията. Първоначално се завъртя името на бившия член на Изпълкома на БФС Веселин Балевски. Предложи го Лъчезар Танев с думите: "При него има хубава комбинация от добър бизнесмен, бивш футболист и сериозен човек". Този кандидат бе харесан от много други хора, сред които и устатият член на изпълкома Венцеслав Стефанов. Самият Балевски обаче набързо се отказа: "Ласкае ме този интерес, но аз съм бизнесмен, човек с огромни ангажименти. Мога да съм член на изпълкома, но зависи кой ще е президент." И веднага лансира... Лъчезар Танев.
Последният обаче също се отказа, макар да посочи себе си за най-подходящ. "Аз съм алтернатива на 100%, но не искам. Знам какво и как да направя, ще ми коства много усилия. Но имам други цели, свой бизнес. Това е окончателното ми решение", категоричен бе мениджърът. Толкова по тази "кандидатска" линия.
Веднага бе завъртяна следваща идеална кандидатура - на Стилиян Петров. Срещу него до момента никой лоша дума не продума. Но бившият капитан на "Астън Вила" и националния отбор явно дава знаци, че иска да си остане в Англия и няма намерение да се връща в България. "Да ви кажа честно, не мисля, че аз съм човекът, който трябва да се кандидатира. Трябва да е човек, който живее в България, който познава българския футбол и е съпричастен е с това, което става в момента", отвърна обаче Петров.
И посочи "своя" човек: "Мисля, че Митко Бербатов може би е удачен избор за президент на БФС. Той винаги е изразявал желание да промени нещата, да покаже съвсем друго лице на българския футбол."
Димитър Бербатов веднага беше подкрепен от доста хора. Венцеслав Стефанов обаче също толкова бързо се изказа против: "Той е предател. Не смятам, че един човек, който предава България, става за президент. Предателите винаги ще те предадат. Щом не иска да играе за родината, какъв е?! Колко работни дни има? Направил ли е нещо?". Но и самият Бербатов, явно виждащ полюсните мнения по свой адрес, реши да не участва в президентската надпревара. Няма никакъв знак за активност и от най-откритият опозиционер на Борислав Михайлов в последните години - Любослав Пенев.
И все пак, след толкова публични отводи остават поне четирима души, за които се счита, че имат реални шансове да се кандидатират, а и да спечелят конгреса на 7 юни:
-- Красен Кралев: Министърът на спорта вече неколкократно отрече, че ще се впусне в президентската надпревара. "Казвал съм много пъти, че към премиера Борисов имам дългосрочни ангажименти. Предстои ми още дълъг път да извървя с него, така че моето място е в спортното министерство. Имам много работа, която трябва да свърша", каза той. Но неофициалната информация е, че той би се съгласил, ако министър-председателят реши, че Кралев би бил по-полезен за футбола.
-- Гошо Гинчев: Също много близък до премиера, в момента е съветник на Кралев в спортното министерство. Може да бъде счетен за компромисна фигура - едновременно футболен човек, а и с перспектива да работи гладко с държавата.
-- Атанас Фурнаджиев: Вицепрезидентът на БФС в оставка вече публично заяви, че няма да се кандидатира. Но може да бъде разубеден. Защото има индикации, че тъкмо той би бил човекът, който да бъде като връзка между старото и новото управление. А и плюс са неговите многобройни контакти - и в България, и в чужбина.
-- Емил Костадинов: Друг от вицепрезидентите на футболния съюз, който засега предпочита да стои в сянка. До момента не е коментирал дали би искал да стане най-важният човек в българския футбол. Също се счита като компромисна фигура и съответно - подходяща кандидатура.
