Маменето на съперници с помощта на допинг е отдавна нещо обикновено в спорта. Но заради титли и слава спортистите са готови и на други удивителни постъпки. Една такава е на съветския петобоец Борис Онишченко, който остава в историята като един от най-големите измамници на олимпийски игри.

На олимпиадата в Монреал`76 украинецът пристига като един от фаворитите в модерния петобой – 5-кратен световен шампион, действащ олимпийски златен медалист отборно (от Мюнхен`72) и вицешампион индивидуално. След Мюнхен той получава звание "заслужил майстор на спорта" на СССР и е награден с Орден на трудовото червено знаме.

Пред Онишченко има само една непокорена цел – индивидуално олимпийско злато. Още повече – той счита, че през 1972-ра победата му е била открадната. Тогава той е изместен от унгареца Андраш Балцо в последната дисциплина – крос. Предния ден Балцо по време на стрелбата два пъти стреля в една мишена, което е забранено от правилата. Съдиите не забелязват нарушението и не наказват унгареца.

Състезанията на петобойците в Монреал започват с отборния турнир. След ездата тимът на СССР е на 4-то място, но всички са наясно: положението ще се промени след фехтовката (в петобоя тя е само с шпага), където съветските състезатели нямат конкуренция.

Онишченко започва блестящо и лесно побеждава първите си двама съперници – британците Дани Найнтингейл и Ейдриън Паркър. Паркър обаче е първият, който забелязва нещо необичайно: по време на двубоя им му се сторило, че шпагата на противника не се докосва до него, но електрониката зачита точка. След протест на британския тим съдиите щателно проверяват екипировката на Онишченко, но не откриват нищо подозрително. 

Всичко се променя в двубоя срещу третия британец Джереми Робърт "Джим" Фокс. Последният, който дълги години е не само съперник, но станал и приятел с Онишченко, още в предишните боеве забелязва странните победи на представителя на СССР. Но станалото в тяхната среща излязло съвсем извън рамките.

Във фехтовката точка се зачита, когато датчикът, монтиран на върха на шпагата, претърпи натиск не по-малък от 750 грама. Тогава той включва и съдийската лампичка, която показва кой спортист е нанесъл удар. В един момент Фокс рязко се отклонява от удара на Онишченко – шпагата минава на около 15 см от гърдите на британеца, но лампичката светва. Вече няма съмнение – в боевете с участието на съветския петобоец има твърде много аномалии.

Но мисли за измама все още не минават в ничия глава – Фокс разказва по-късно, че е заподозрял техническа неизправност. Великобритания обаче отново подава протест и този път шпагата на Онишченко е взета за щателна експертиза. Дават му ново оръжие, с което той печели 8 от следващите 9 срещи, като отстъпва само на съотборника си Павел Ледньов.

Но на всички направило впечатление, че Онишченко изведнъж губи настроение, все едно увяхва. Фокс си спомня, че след турнира съветският петобоец отива при него и му казва: "Джим, много-много съжалявам. Прости ми!". Британецът тогава нищо не разбрал и останал в недоумение.

Но откритието на съдиите шокира всички. Те намират в ръкохватката на иззетата шпага вградено бутонче, скрито под велурената навивка срещу потене на дланта. При натискане на копчето системата задейства лампичката за точка, без да е бил натиснат датчикът на върха на шпагата. С други думи – Онишченко, който впрочем е инженер по образование, е можел да задейства лампичката когато си поиска по време на фехтуване.

Всички шпаги минават задължителен съдийски преглед преди състезанието, но Онишченко е давал своята преди самото начало на турнира, разчитайки, че няма да има много време за детайлно проучване. А освен това той бил замаскирал добре копчето. 

Скандалът е огромен! Независимо че повечето си боеве Онишченко е спечелил с новата "правилна" шпага, той е дисквалифициран, а тимът на СССР напуска отборното състезание в Монреал`76. Все пак другите двама от тима – Борис Масолов и Павел Ледньов, са допуснати до индивидуалното състезание и Ледньов става олимпийски вицешампион.

Златото печели разкрилият измамата тим на Великобритания, пред Чехословакия и Унгария. Джим Фокс след инцидента с Онишченко едва не подвежда своя тим със слабо представяне в стрелбата, толкова навътре е приел нещата. 

"Служил съм в британската армия, а Борис беше майор от КГБ. Този случай получи огромен международен отзвук. Ние не бяхме близки приятели, но често пиехме водка заедно след състезания. Така че – да, имахме добри отношения – разказва Фокс. – Този случай е една трагедия. И за самия Борис в частност. Напълно съм убеден, че неговите съотборници не са имали никакво отношение към това. Това не беше систематично мошеничество."

И докато в западния свят гърмят за "най-голямата измама в олимпийската история" и пресата нарича Онишченко Disonischenko (от dishonor – безчестие) и Boris The Cheat (Борис Измамника), в СССР взимат твърди мерки.

Като начало в олимпийския отбор на Съветския съюз всички настръхват срещу петобоеца. Има слухове, че още същия ден волейболистите искат да го изхвърлят през прозореца на хотела. По други информации Онишченко дори е бил изолиран от останалите, за да не се допусне саморазправа с него. Факт е, че същата нощ от съветското посолство изпращат кола, която го извежда спешно от олимпийското село.

Партньорът на Онишченко – Борис Масолов, разказва: "За мен това беше сериозен удар, много беше тежко да се съсредоточа. Това, което направи той, бе един черен ден. Когато се случи, аз не го приех толкова сериозно. Но с годините осъзнах, че загубата бе фантастична".

В СССР спортистът моментално изпада в немилост. По заповед на генералния секретар на комунистическата партия (КПСС) Леонид Брежнев Онишченко е изгонен от армията, изключен е от партията, лишен е от всички награди и звания, а в допълнение е глобен с 5000 рубли.

По-късно петобоецът получава доживотна дисквалификация и не се връща в големия спорт в никакво качество. Сега той е на 82 години. За съдбата му след скандалната 1976-а не е известно почти нищо. През 1977 г. той става директор на откритата в Киев учебно-тренировъчна база "Атлет", където работи близо 30 години. С какво се е занимавал след това, е загадка. Но за изминалите 44 години той нито веднъж не признава публично за измамата.