Григор Димитров от три дни е в родния си град Хасково. По случай рождения ден на майка си Мария днес най-добрият български тенисист посети езиковата гимназия "Проф д-р Асен Златаров", където тя е преподавател по физическо възпитание и спорт, за да я изненада с подарък за празника.

Първата ни ракета използва случая да присъства на урок по генетика в кабинета по биология, който беше оборудван с негова помощ. По-рано през деня Григор посети също детската градина и спортното училище "Стефан Караджа", на които е бил възпитаник, а обиколката му приключи в тенис комплекса "Хасково" в парка "Кенана", откъдето започва спортният му път.

"Чувствам се добре, във форма съм. Приятно ми е да бъда у дома заедно със семейството и с важните хора. Опитвам се колкото мога повече да поема от всичко това и да продължа напред - сподели Димитров след края на публичните си изяви. Тук ми е супер, мама има рожден ден днес. Радвам се, че съм с нея на специалния ден. Много съм щастлив, че съм вкъщи с тях в момента. Тя има много хубав подарък, не искам да го споделям сега. При нас всичко е натурално, сплотени сме. Чуваме се непрекъснато, споделяме. Харесва ми да сме заедно, но за съжаление това е трудно."

Световният №13 разкри какви емоции са го връхлетели при посещението в родното си училище:

"Тази ретроспекция винаги съм я имал. Често имам време да го мисля, особено като имам 14-15 часа полети. Мисля си за детството, откъде съм тръгнал, училището, кортовете. Всичко това ми дава още по-голяма сила и още по-голям глад. Винаги съм се гордял да бъда българин и да бъда от Хасково. Това не ме прави по-различен от никой друг, от тук съм."

Помолен да коментира доброто представяне на младите ни таланти в юношеските турнири на Откритото първенство на Австралия, Григор каза:

"Нямах много време да ги погледам, защото те са на различно място. Но се радвам, когато видя българското знаме. Те трябва да се борят, това е най-важното нещо в живота. Постоянство и правилните хора около теб. Най-важното е да поемаш по неутъпкания път. Никога не съм следвал нечий път, искам аз да си направя пътя. Това казвам и на по-младите. Те сами да си направят своя път, да минат през него, да си направят грешките и да ги осъзнаят и да продължат напред. Така се пораства не само в тениса, но и в живота. Тенисът е само спорт, а ние в момента живеем, правим. Аз живея моята мечта. Но са важни постоянството и вярата. Ако искаш нещо, то ще се получи."