В ръководството на БФС никой не носи отговорност, ако сте забелязали. Няма виновни, няма и да има. Футболистите често са посочвани, но винаги като колективен виновник. Сегиз-тогиз някой го отнася, като Ивелин Попов след мача с Малта през 2014 г., когато му бе отнета лентата. По-късно бе реабилитиран, а и бързо си върна капитанството. Понякога и медиите излизат виновни - че критикуват играта на националите. Затова и не са удостоявани с внимание от президента на съюза Борислав Михайлов, който май е благоразположен я когато се открива нова база, я когато побеждаваме. Но понеже бази не се откриват всеки ден, а още по-рядко постигаме успехи, така и не успяваме да разберем неговото мнение по щекотливи теми.

Например за поредната провалена квалификационна кампания. Вместо това виждаме как се възмущава, че някой му иска мнението след загубата от Чехия. "Там са играчите и треньорите... Коментарите са при тези хора, там са тези, които трябва да ви отговорят", посочи той към отбора. Или пък за още по-удобно се измъкна през изхода за пожарната след мача с Косово, сякаш е пришита част към националния тим.

Както и вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков. Той пък, обратно - говори много. "Успехът има много бащи, а неуспехът една майка". Това много правилно отбеляза тъкмо той след загубата от Косово (съпроводена с безобразна игра на нашите, надиграни насред своята "крепост" - стадион "Васил Левски"). И още от него: "Футболният съюз е регулатор"... "Изкарването на играчи не е роля на футболния съюз"... "На БФС ролята се знае... Ако има забележки към нас, щяха да ги посочат. Трябва да бъдем по-разумни." И други в този дух...

Но и Михайлов, и Лечков забравят едни

простички, но основоположни неща:

- Националният отбор е лицето на футбола в една страна, респективно и на неговата федерация. А ако това е настоящото лице на футбола ни, то не говори нищо хубаво за свършената работа от БФС;

- Именно те като членове на органа за спешни решения - Изпълнителното бюро, а и на по-разширения - Изпълнителния комитет, избират селекционерите. Сиреч носят и отговорност за избора си и представянето им;

- За достойнствата на един ръководител на федерация говорят не само осигурените постъпления за бюджета, но и смелостта му да поеме "огъня" при провали. При успехи - всеки знае;

- Да, БФС не носи отговорност за нивото на клубния ни футбол. Но носи отговорност за смяната на форматите и много по-честата промяна на наредбите за провеждане на първенствата, за броя на чужденците извън ЕС в един отбор и най-вече за все по-намаляващия брой на собствените юноши. Все пак футболният съюз си избра ролята на администратор на първенството и упорито не я дава на Професионалната футболна лига, както е по белия свят. Така че, както и да го погледнеш, БФС е отговорен за плачевното ниво на вътрешното първенство; за несекващите скандали със съдии; за често половинчатите решения на Дисциплинарната комисия, които се взимат, за да не се счупи хатърът на някои клубни президенти (двама от тях са и членове на Изпълкома);

- Не бива в нито един момент да се забравя и че специално Лечков е отговорник за националния отбор. А един отговорник трябва да носи отговорност. Отговорност за какво ли? Ами например, че от идването на "Четвъртите в света от САЩ`94" през 2005 г. мъжкият ни отбор не се е класирал на нито едно голямо първенство.

Това са 4 световни и вече 4 европейски първенства!

А преди старта на квалификациите за всяко от тях бе поставяна цел тимът ни да се класира. Не помогна дори фактът, че след Евро 2016 насам участват 24 отбора. С играта, каквато показва тимът ни в настоящите евроквалификации, не смеем дори да мечтаем за Мондиал 2022, та дори за този през 2026-а, когато вече ще има не 32, а 48 финалисти;

- И още нещо: Щом БФС толкова добре управлява и няма вина за този клет национален отбор, защо от 10 селекционери през мандатите на Михайлов поне трима от тях си тръгнаха със скандали и обвинения било за намеса в работата им, било за погрешна политика на ръководството. Справка - Христо Стоичков, Любослав Пенев и Петър Хубчев. Та дори и сдържан германец като Лотар Матеус не издържа: "Той (б.а. - Борислав Михайлов) не беше честен с мен. Не бяха спазени предварително дадените обещания... В Беларус аз и Боби Михайлов се договорихме с ръкостискане за продължаване на договора ми до 2014 г. След това обаче разбрах, че съм освободен. Това беше изненада. Погазиха се основни принципи на морала. Обади ми се пресаташето, за да ми каже. Боби Михайлов постъпи страхливо и не ми се обади, за да ме уведоми лично за решението си."

"Храни куче да те лае... Не може да ти се дава такава заплата, а ти да плюеш", отвърна Михайлов. Колко удобно обяснение... Но явно опиянението от властта е обхванало всички във футболната ни управа. "Още 15 години смятаме да сме начело на БФС след изминалите 15 години", опита се да се пошегува Лечков след мача с Косово. Или пък не се шегува...

Обяснимо защо никой не мисли за оставки. Те впрочем вече не са и нужни. Футболът ни, не само националният отбор, е в такова състояние, че дори и чудодейно да започне ефективна работа по школите в клубовете, резултатите ще се отразят положително на вътрешния футбол, а оттам и на А тима, най-рано след 7-8 години. Пък и пред кого да подават оставки? Пред самите себе си не върви - трябва първо да има налични някакви етични норми.

Затова пък присъдата си казаха феновете - най-голямата ценност на един национален отбор, където и да е по света. Отливът от мачовете в Първа лига е очевиден, а от тези на националния отбор - очеваден. Оттук насетне до края на тази кампания Националният стадион ще бъде пълен само на 14 октомври, когато ще гостува Англия. И няма да е заради нашите...