Изиграните 1/4-финали на световното първенство по ръгби във Франция донесоха много емоции за любителите на спорта и провокираха разпалени коментари. За тези четири мача, както и за оставащите срещи в турнира своето мнение специално за "Сега" даде капитанът на националния отбор на България по ръгби Петър Николов.
Всички изиграни 1/4-финали бяха характерни със своята равностойност до последните минути, когато победителят все още не бе ясен.
Още първата среща - Аржентина - Уелс (29:17), предложи такава равностойност почти до края. До 77-ата минута резултатът бе също на 2-3 точки разлика, докато уелсците не сгрешиха при едно нападение и не им пресякоха пас, което доведе до есе на Николас Санчес. Тогава разликата стана 9 точки и в оставащите минути Уелс трудно можеше да върне пасива и това много ги сломи духом. Което бе в контраст с първото полувреме, което бе изцяло за Уелс - надиграване с отбелязване, атаки, защита.
Нова Зеландия - Ирландия (28:24). Като привърженик на новозеландците се радвам, че победиха, но смятам, че ирландците заслужаваха да отидат минимум на 1/2-финал и дори финал. Този техен отбор, който се градеше през последните 2-3 години, започна да дава своите резултати. През годината имаха много добро представяне - спечелиха Шестте нации, водят от доста време в световната ранглиста.
В защита Ирландия показа невероятна игра, особено първото полувреме. Но не бива да омаловажаваме победата на "Ол Блекс", която бе постигната с два жълти картона, т. е. 20 минути играха с човек по-малко. А щом си успял да победиш №1 в световния ранкинг с човек по-малко за 20 минути, значи си се представил доста добре. За разлика от двубоя с Франция (13:27) на откриването на първенството, когато допуснаха доста грешки, много наказателни удари и това реално им костваше мача. Сега дисциплината беше на коренно различно ниво.
Нещото, което ми направи голямо впечатление, че Сам Кейн опроверга всички критики, че не е капитан на място, че не е истински лидер на отбора. Срещу Ирландия ясно пролича, че точно Кейн трябва да е капитанът. Въпреки че цялата схватка играеше доста добре, лидерът се отличаваше в нея.
Англия - Фиджи (30:24). Както и в останалите мачове до момента, тимът на Фиджи тръгна много силно. Сега доста добре бе представянето към края на първата част и в началото на втората. Но отново, както и преди, нещо се случва към края на мача. Не бих казал, че тези, които завършват мачовете, са по-слаби, но просто има една класа на стартовите 15, която не се припокрива с тази на хората, които влизат. И според мен нивото леко се занижава, когато влязат резервите. А това са 1/4-финали и всяко едно сваляне на темпото, всяка една грешка се наказва. Въпреки това Фиджи успяваше да държи мача точка за точка и той реално се реши в края благодарение на вкараните ждроб и наказателен удар от капитана на Англия Оуен Фарел.
Южна Африка - Франция (29:28). Към французите имаше очаквания, че ще играят минимум финал. Все пак и те от няколко години сформират един екип с млади играчи, който се представя доста добре. Миналата година спечелиха Големия шлем на Шестте нации. А сега на световното първенство стартираха убедително с победата над Нова Зеландия. Но думата си казаха някои контузии преди световното (на флай-халфа Ромен Нтамак) и по време на световното (на капитана Антоан Дюпон). Да, Дюпон се възстанови и игра срещу Южна Африка, но може би психически не бе напълно готов да влезе на 100% в такива сблъсъци.
Франция си взимаше мачовете в групата с разлика, но подобни травми оказват някакво влияние в колектива. В 1/4-финала домакините в никакъв случай не играха слабо, но на това ниво всяка грешка се наказва. Като тази на Томас Рамос, който е шутьор от голяма класа и почти не изпуска от никъде, но сега позволи на Чеслин Колбе да му блокира удара за добавка за есе. Това си бяха пропуснати две точки, а в крайна сметка Франция загуби с една точка разлика. Да, мачът можеше да се развие по друг начин, но никой от играчите не бива да си позволява да прави подобни грешки в толкова важен мач.
1/2-ФИНАЛИТЕ
Според мен финалът ще бъде между Нова Зеландия и Южна Африка. Предполагам, че "Ол Блекс" ще преодолеят Аржентина, въпреки че южноамериканците показват доста силна игра. Но тук роля ще окаже и психологическото предимство от предишните мачове между двата тима, в които почти винаги печели Нова Зеландия.
Не мога да заложа на Англия срещу Южна Африка. Англичаните като цяло не играят добре напоследък - в последните два турнира на Шестте нации, в тестовете преди световното първенство. Няма я тази убедителна игра както в 1/2-финала срещу Нова Зеландия на предишното световно първенство (през 2019 г.), когато англичаните спечелиха с 19:7. А и Южна Африка демонстрира класата си на турнира.
СЪДИЙСТВОТО
Въпреки многото коментари на фенове смятам, че представянето на реферите на първенството е на ниво. Решението се взима от съдията на терена, но той има още двама помощници отстрани и се влияе от тяхното мнение. Отделно са и хората в TMO стаята, които също вземат отношение при по-сложни ситуации.
Например имаше доста спекулации, че е имало пас напред при второто есе на Нова Зеландия срещу Ирландия (на Арди Савия). Запис от друг ъгъл показа, че пасът в никакъв случай не е бил напред, дори бе леко назад.
Може би в зоната на спонтанната схватка някои отсъждания са били по-толерантни при по-остро влизане. Но по време на играта сега много строго се следи за опасни влизания в главата и съответно извършителите се наказват с картони.
Дори да е имало някакви грешки до момента в турнира, те са минимални и не би следвало класирането на даден отбор да е зависело от съдийско решение.
