Медия без
политическа реклама

ЕС ще провери на място дали САЩ са отклонили ударения астероид

Европейската космическа агенция ще изстреля за целта сондата "Хера"

12 Окт. 2022
"Хера" ще провери отблизо последиците от сблъсъка на ДАРТ с астероида Диморфос, който обикаля около по-големия Дидимос
Уикипедия
"Хера" ще провери отблизо последиците от сблъсъка на ДАРТ с астероида Диморфос, който обикаля около по-големия Дидимос

Европейската космическа сонда "Хера" ще бъде изстрелян в края на 2024 г., за да разгледа по-отблизо кратера на астероида Диморфос, предизвикан от удара на американската сонда ДАРТ, и да установи как се е променила траекторията на междузвездната канара, намираща се на 11 млн. километра от Земята, съобщи Европейската космическа агенция (ЕКА).

При изпитанието на НАСА сондата с размерите на хладилник се блъсна в астероида Диморфос със скорост 22 000 километра в час. Това е първият опит за планетарна защита и целта е подобен груб метод на директен удар да бъде използван в бъдеще, за да се избегне сценарият на Страшния съд, при който космическа скала се сблъсква директно със Земята. "Това е преломен момент", заяви шефът на НАСА Бил Нелсън след обявяването на първите резултати от анализа.

Сондатата DART е успяла да промени орбитата на малкия астероид Диморфос след сблъсъка с него в края на септември, обяви ръководителят на американската космическа агенция (НАСА) Бил Нелсън. Мисията DART стартира през ноември 2021 г.

По този повод базираното в Брюксел американско електронно издание "Политико" направи коментар с някои шегаджийски нотки. След шест седмици министрите на космическите изследвания от цяла Европа (и странно, може би и от Канада) ще се срещнат в Париж, за да договорят паричните си обещания за проекти, които ще определят курса на космическата политика на континента до 2030 г. Голямата среща на Европейската космическа агенция се провежда само веднъж на три години, а тази на 21-23 ноември е голяма, не на последно място защото от държавите се иска да предоставят рекордните 18,5 млрд. евро (или приблизително толкова).

Мащабът на исканите средства отразява предизвикателствата, пред които е изправена Европа в космоса. Войната на Русия срещу Украйна наруши сътрудничеството с Роскосмос във всички области - от мисията за изследване на Марс ExoMars до пилотираните полети до Международната космическа станция, която също върви към забрава. Междувременно Европейската комисия иска пари от ЕКА за нова комуникационна сателитна мрежа, която ще намали зависимостта от други, а в играта са, разбира се, и безброй изследователски схеми.

При последната среща на министрите на ЕКА в Севиля през 2019 г. Германия изпревари Франция, традиционния лидер в европейското космическо пространство, като най-голям отделен инвеститор, така че по време на разговорите в Grand Palais Éphémère (временен експозиционен център на Масово поле между Екол милитер и Айфеловата кула) в Париж, чийто домакин ще бъде френският министър на икономиката Бруно Льо Мер, обичащ ракетите, ще има поне намек за френско-германска конкуренция.

Една от големите теми е свързана с пилотираните космически полети. Да, Том Круз може скоро да се отправи към космоса (сериозно), но Европа няма как да изпрати свои собствени астронавти. Вместо това тя се възползва от услугите на руските космически кораби или, напоследък, на SpaceX. Франция отдавна иска да осигури самостоятелни полети на европейски астронавти, но Германия е по-сдържана при перспективата за още една инвестиция при наличието на алтернативи.

Индустрията има свой собствен план, който естествено би искала държавите да се съгласят да развият. Френската ArianeGroup, която разработва серията ракети "Ариана", миналия месец представи предложение за така наречената "интелигентна горна степен за иновативни изследвания", или накратко SUSIE, която би могла да се монтира на проектираната ракета "Ариана 6" и да изведе петима астронавти в орбита.

Служителите на ЕКА твърдят, че SUSIE няма да бъде подкрепена от министрите преди следващата среща на върха, която ще се проведе през 2025 г., но вероятно ще бъде разгледана в Париж и на специална конференция за перспективите на европейските полети с хора в космоса, която ще се проведе в Германия (стария скептик) през ноември следващата година.

Пропусната мисия до Марс: Докато сме на темата, един допълнителен неочакван резултат от нахлуването на Русия в Украйна е, че сега ще са необходими поне още четири години, за да разберем дали някога е имало живот на Марс. На срещата на върха в Париж министрите ще разгледат варианти за заместване на Роскосмос в ExoMars, може би с НАСА, но прозорците за изстрелване на марсоход до Червената планета са малко и далеч. При нормален график той щеше да стартира миналия месец от Казахстан, но вместо това сега почти сигурно няма да тръгне поне до 2026 г.

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

Ще гласувате ли на предстоящите парламентарни избори?