Генът и изборът на начин на живот, който правим, може да бъдат фактори в развитието на Алцхаймер като цяло, сочи изследване. 

Екип от изследователи, ръководен от учени от Нидерландския институт по невронауки, разглежда проби от мозъчна тъкан, съхранявани в Холандската мозъчна банка, хранилище на дарени мозъци от повече от 5000 души, починали от мозъчно заболяване.

Сред тези хиляди проби екипът открива само 12, които са били когнитивно здрави преди смъртта си, но са имали ясни неврологични признаци на основната патология на заболяването.

Освен че демонстрира колко рядко е мозъците да избегнат инвалидизиращите ефекти на Алцхаймер, малката извадка е дала на екипа възможност да научи какво може да направи такива мозъци толкова устойчиви.

„Какво се случва с тези хора на молекулярно и клетъчно ниво не беше ясно“, казва Луук де Врис, невролог от Холандския институт по неврология. „Затова потърсихме донори с аномалии на мозъчната тъкан, които не показват когнитивен спад.“

Този вид устойчивост е забелязан и преди, като се смята, че както генетиката, с която сме родени, така и изборът на начин на живот, който правим, може да имат някакъв ефект. Тези различни фактори са свързани и с развитието на Алцхаймер като цяло.

Алцхаймер засяга около 47 милиона души по света и тези числа бързо нарастват. Учените все още не са сигурни каква комбинация от фактори е необходима, за да прогресира дегенерацията, както и как да бъде предотвратено възникването на болестта, или как нейните щети могат да бъдат обърнати – но всяко изследване ги приближава до отговорите.

Следващата стъпка с това изследване е те да се опитат да разберат защо има тези разлики в производствените процеси на устойчиви мозъци. Оттам нататък е възможно да се разработят лекарства, които могат да спрат развитието на болестта.