На международното изложение в Париж през 1937 г. два павилиона са поставени един срещу друг. Единият е на хитлеристка Германия, увенчан с нацистки орел. Другият е на Съветския съюз, украсен със статуя на работник и селянин, хванати за ръце. В съветския павилион обаче сред целия социалистически реализъм има рисунки на приказни животни и цветя, които излъчват магия и светлина. Те подкопават епохата на двама диктатори с триумфа на човешкото въображение над терора и масовата смърт. Картините са на украинската художничка Мария Примаченко, която в разгара на войната, започната през февруари от съвременен руски диктатор, отново се превърна в символ на оцеляването.
---
Примаченко, която почина през 1997 г., е най-обичаната украинска художничка. Tя е национален символ, произведенията ѝ са изобразени на пощенски марки, а ликът ѝ е отпечатан на банкноти. Украинският астроном Клим Чурюмов дори кръщава планета на нея, a ООН обявява 2009-a за ''годината на Мария Примаченко''.
Когато Иванковският музей за история и краезнание се запали след руска бомбардировка, местен жител рискува живота си, за да спаси от огъня 25 творби на Примаченко. В Киев обаче нещата са по-страшни. Тъй като градът е под постоянна заплаха от бомбардировки, 650 картини и скици на художничката в Националния музей за народно декоративно изкуство са изложени на риск, както и всичко останало в столицата.
Говори се, че когато картини на Примаченко са изложени в Париж през 1937 г., Пикасо възкликнал: ''Прекланям се пред художественото чудо на тази брилянтна украинка''. Примаченко, която никога не е взимала и един урок по рисуване в живота си, изобразява чудовища и герои от украински народни приказки и такива, излезли от въображението ѝ, които пасват идеално на творчеството на Пикасо и неговите съмишленици сюрреалистите.
На същата международна изложба през 1937 г. Пикасо показва своята "Герника" в испанския павилион, използвайки за вдъхновение бикоборството, за да пресъздаде ужасите на войната. Примаченко също използва традициите, за да се справи с ужасяващи преживявания.
Друг голям почитател на украинската художничка и творец, оставил името си в световната история на изкуството - Марк Шагал, също бил в плен на магията на нейните картини. Когато започва да рисува въображаеми животни в родния си Беларус, Шагал заявява, че това са ''братовчедите на странните зверове на Мария Примаченко''.
На пръв поглед Мария Примаченко може да изглежда като един цветен и наивистичен фолклорен художник. В такъв дух са по-късните ѝ творби, създадени след 1945 г. Те са по-ярки и с по-непринудени сюжети. Но в по-ранните платна има много мрак въпреки ярките цветове, защото Примаченко започва да рисува през десетилетието, когато украинските селяни умират от глад, съзнателно причинен от Сталин в съветска Украйна от 1932 до 1933 г.
На селяните е забранено да се занимават със земеделие, но са принудени да се присъединят към колективи, които имат за цел да осигурят храна за новия градски пролетариат. Гладоморът, както сега се нарича този терор, е широко възприеман като геноцид. Йосиф Сталин е знаел какво се случва и все пак не е обърнал внимание, като дори е арестувал селяни, ако дръзнат да просят в градовете или да търсят държавна помощ.
Като смразяващо предизвестие на логиката и аргументите на Владимир Путин тази жестокост е водена от нелепата представа, че гладните селяни всъщност са украински националисти, които се опитват да подкопаят съветската власт. Това не била красива смърт и витаела навсякъде около родното село на Примаченко - Болотня, което се намира на около 30 км от Чернобил. Някои хора били доведени до канибализъм, преди да умрат. Труповете на гладуващите на свой ред ставали храна.
Точно когато работата на Примаченко е изпратена в Париж през 1937 г., Сталин е в разгара на безмилостно клане на интелектуалци и политици, което стига и до украинската провинция. Образите на Примаченко са зловещи - птица носи в устата си друга птица, паун храни диво животно. Странни и изродени същества, изгубени в природа, в която не могат да оцелеят и не разбират как функционира. Един от нейните фантастични зверове изглежда сляп, с отворена уста, изкривена в тъжен вик. Змия и многоглава хидра се дебнат, сгушени в красиви цветя като измамно прелестни, но убийствени натрапници.
Родената през 1908 г. Мария Примаченко е много млада, когато става свидетел на този ад, но оцелява, за да стане най-обичаната украинска художничка. Ходила е на училище само четири години, защото се разболява от полиомиелит. Болестта я оставя с физическо увреждане, което се отразява на живота и изкуството ѝ.
Тя разказва историята за това как един ден, докато пасяла гъски, последвала малките кохорти през полета с цветя и храсти до речен плаж, където започнала да рисува по пясъка с пръчка, откривайки слой синя глина под повърхността. Цветът толкова ѝ харесал, че загребала две шепи глина и изрисувала с пигмента цветя по стените на дома си, когато се върнала.
''От този момент не съм спирала да рисувам", разказва Примаченко. Въпреки това тя е забелязана не заради причудливите си картини, а заради бродерията - умение, предадено от майка ѝ и баба ѝ. През 1936 г. Тетяна Флору, художничка от Киев, вижда шевиците на Примаченко, изложени за продан на пазара в Иванков, и я кани да се присъедини към експерименталната работилница на Киевския музей на украинското изкуство, в която участвали художници от цялата страна.
Това променя живота на Примаченко. В Киев тя претърпява няколко операции заради усложненията след полиомиелит и най-накрая успява да проходи. През 1936 г. нейните творби са включени в първата републиканска фолклорна художествена изложба в Киев.
Няма нищо декоративно или успокояващо в изображенията на Примаченко от този период. Нейните самотни чудовища съществуват в природа, отровена от насилие. И все пак тя се разминава с наказание от тогавашната власт и дори е официално призната точно в средата на терора на Сталин, когато милиони биват убити само поради подозрение, че могат да изразят свое мнение. Може би това е така, защото дори параноичните сталинисти не смятали, че една селянка представлява заплаха за тях. Заради произхода си тя била класифицирана като "селски художник".
Примаченко намира изображения, за да отговори на глада, но замълчава по време на Втората световна война, когато нахлуването на Хитлер в Съветския съюз прави Украйна едно от първите места, където евреите са масово избивани. През септември 1941 г. са разстреляни 33 771 киевски евреи, а телата им са изхвърлени в дере извън града. По това време Примаченко работи в колективна ферма и няма бои за рисуване.
През 60-те години на ХХ век нейните фолклорни проекти помагат да се зароди ново украинско самосъзнание. В нейното изкуство от 60-те има нещо хипарско и приповдигнато и се харесва на по-младата тогава публика, желаеща да се свърже отново с украинската си идентичност.
Украйна има и други художници, с които да се гордее. Такъв например е Казимир Малевич, титан на авангарда, известен с картината "Черен квадрат". И все пак не е трудно да се проумее защо Примаченко е толкова обичана. Нейното изкуство изразява надеждата и гордостта на една нация. Но миналото, което тя запечатва в платната си, не е невинна епоха на щастлива рустикална хармония.
Може само да се гадае как би изобразила тя терора на Владимир Путин през XXI век.
