Около 20 000 бежанци от Украйна влязоха в България за няколко дни. Пътищата са пълни с още прииждащи хора. Количеството им е много по-голямо от това, което медиите могат да обхванат в репортажите си. Най-вероятно тези хора ще останат доста дълго време, а някои завинаги. Затова трябва да им се осигури не просто подслон и храна, но и да намерят те работа, траен дом, училища... Всичко това поставя изключителни предизвикателства пред България, които по мащаб все още не се осъзнават от обществото.
Мащабът променя България. Само за сравнение – когато Яворов пише “Арменци“ в края на XIX век, бежанската вълна обхваща около 20 000 души. После има още една. Арменците обогатяват завинаги културата, народностния състав и мирогледа за общност в България. Количеството придошли хора е съпоставимо със сега. Тъй че всичко, което се случва днес, може да се окаже
ключово в най-новата история на България
Това е една от най-големите бежански вълни в страната (другите са при разместването на хората из българските землища при войните).
Затова е ключово поведението на държавата и обществото. В първите дни след устремяването на човешкия поток обаче държавата я нямаше. Бежанците бяха посрещнати от доброволци. Правителството организира автобуси, излъчвани по телевизиите, но това бяха незначителна част от нужните грижи. Огромното мнозинство идва с коли или автобуси, организирани от тях самите в Украйна. По свидетелства на доброволците,
представителите на държавата буквално не са осъзнавали
пред какво се изправят. Не са знаели какво точно да вършат, нито са осъзнавали мащаба. Добрата новина е, че нещата се променят бързо, от днес организацията е по-добра.
Хората, които първи посрещнаха бежанския поток, са бесарабски българи, украинци или руснаци, отдавна установени у нас. Или пък неправителствени организации, които също като тези хора поддържат приятелски, бизнес или културни връзки с Украйна. Просто бягащите от войната се свързват с тях, за да им бъде намерен транспорт, храна, подслон... В хода на придвижването и посрещането спонтанно се включваха и страшно много други хора. Отново - българи, украинци, руснаци, а и англичани, германци... – кой с транспорт, кой с жилища, хотели, продукти... Всичко това –
абсолютно доброволно, за сметка на пари и време.
Просто помагащите спряха да работят, пуснати в импровизиран отпуск от доброжелателните работодатели, за да вършат всичко това.
Заради морските хотели и мястото си по маршрута Варна е ключов център в този процес. Доброволците, координиращи дейността, бяха именно от морския град.
Ето няколко техни преки свидетелства. В повечето случаи хората желаят да са анонимни:
“Свързват се с мен хора от Украйна – първо познати, а после и други. По телефона, фейсбук. Тръгват, молят за хотел, жилища... Някъде да ги настаним. Почвам – фейсбук групи да търся, разговори, познати. Намирам хора да им помагат, откликват. Обаче никой не знае какво да направи, как... Бързаме. Питаме общината, областна управа – не знаят и те. Време няма, хората ще дойдат, няма къде да ги настаним... Намирам транспорт, хотел. Те отиват, обаче местата свършили, айде друг хотел търсим... Но шофьорът трябва да се прибира... А става дума за
майки в стрес, бебета реват в скута им...
Ужас!.. Опитвам, търся, храна да им дадем, памперси ако трябва... Страшно много хора откликват да помагат доброволно, хотелиери също – но просто тази координация не може да се върши от обикновени хора, държавата трябваше да е“.
“Автобусът идва от Одеса, спира. Милите хора с по един кат дрехи тръгнали. Слизат тук и се чудим къде да ги пратим. А шофьорът със зачервени от умора очи казва:
„Приятели връщам се веднага обратно, дано се видим отново пак“.
Бърза, защото трябва да вземе следващите хора и се съобразява с разписанието на ферибота Исакча – Орловка. Но и не се знае кои пътищата ще са отворени, кога... Истински ужас“.
“Тия хора минават българската граница стресирани, гладни, жадни... Нямат роуминг. Правителството направи портал, в който да молят за помощ – хубаво. Но този интернет къде да го хванат? Единствената възможност е на някоя бензиностанция. И сега си представете слиза този човек на бензиностанцията, изплашен, бързащ, изморен, бебето до него реве... – и почва да цъка на телефона да влиза в портала –
реално ли ви се струва?
Той няма как да направи всичко това. Още на границата трябваше да бъдат раздавани сим карти на тия хора. Точно така са го направили в Румъния и Полша. Още на границата там има временен пункт, в който на хората им се дават карти, храна, пари, насочват се къде точно да отидат“.
Войната ражда всякакви сюжети. Затова колкото и парадоксално да звучи, оказва се, някой от бягащите са имали и изисквания:
“Искам в центъра на Варна жилище,
ако може!“; “Няма ли как да е на Свети Влас? А на Несебър?“. Стават и грешки. Отново разказва доброволец координатор: “Майка ни пише, че идва с малко дете и са нужни консумативи за детето. Ние се подготвяме, осигуряваме – еди къде си я чакат. Обаче идват други бягащи и казват: “С дете сме, трябват ни консумативи“. Дават им ги. Качват се на s-класата си и потеглят.
И после пристига нещастната женица,
която е поискала първа помощта – просто е станало объркване, помощта е взета от хора, които не са чак толкова в нужда. Затова се наложи да ползваме ключова дума – съответният нуждаещ се я казва, за да вземе той помощта“. За използване на парола разбрахме и при предоставяне на хотелски стаи. Идеята е първо да се помогне на майки с деца.
Ето такива най-различни неща, а и още много други, които просто няма как да се опишат, трябваше да преодоляват в първите дни доброволците – без никакво съдействие от държавата.
Сега вече ситуацията е сравнително по-добра.
От днес във Варна в специално помещение функционира щаб, който е поел нещата – държавните служители действат заедно с доброволците. Там са и студенти, БЧК и т.н. Потърсена за коментар, Ина Алексеенко от “Благотворителна фондация Европа“ (eдна от доброволните организации) потвърди, че ситуацията вече е под контрол. За промяната буквално повлия статията на “Сега” “Украински бежанци са принудени да напуснат хотели във Варна“. Именно тя задейства държавата. Според Алексеенко проблемите с хотелите е овладян, в един единствен случай се е наложило преместване на хора.
Старозагорецът Петко Петков, който доброволно пътува до украинската граница, за да извозва и помага на бягащите, има представа как нашите дипломати действат на място. “Трудно тръгна цялата работа.
Но не мога да обвиня нашето правителство.
Нормално е да не са подготвени, никой не е подготвен. Лека-полека стават нещата в движение“, коментира той. Петков разказа случай, при който на бягаща болна възрастна жена наши дипломати са дали пари под формата на... заем срещу подпис. Просто това е единственият начин да се отпуснат тези пари. Дали ще трябва да се връщат, е отделен въпрос.
Разбира се, остава да виси проблемът с хотелите. Някои от бежанците са заможни, други не – но и за двата типа не може дълго време хотелиерите да плащат спане, храна, отопление. Тепърва държавата ще трябва да реши този проблем, както и десетките други с бежанската вълна.
Още по темата:
