Хотелиери във Варна, които посрещнаха още в първите дни на избухването на войната украински бежанци, са принудени да ги молят да напуснат хотелите. Причината е, че нямат повече средства да организират тяхното подслоняване, а държавата още не е предприела координирани действия, с които да поеме част от издръжката.
"Близо 200 души са настанени във варненския хотел "Естреа Палас" още на 25 февруари. Безкрайно сме благодарни на собственика, който оттогава до днес пое изхранването на хората и отоплението на стаите. Но той вече няма средства за това и няма друг начин, освен да поиска заплащане оттук нататък. Държавата по никакъв начин не се е намесила, за да подпомогне пристигащите бежанци от Украйна", заяви за "Сега" Инна Алексеенко, която живее във Варна и е от Благотворителна фондация "Европа".
Алексеенко разказва, че преди четири дни е помогнала за настаняването на украински жени и техните деца в още два хотела във Варна - "Нептун" и "Флагман". И там собствениците вече отказват да дават безплатен подслон. "Разбираме ги, но хората нямат възможност да плащат по 120 лв. на нощувка и от днес буквално остават на улицата", каза Алексеенко.
В понеделник тя е потърсила за помощ кмета на Варна Иван Портних, който я препратил към областния управител с обяснението, че към него е организацията за поемане на бежанците от Украйна. Късно във вторник от фондация "Европа" са се срещнали и с областния управител Благомир Коцев, който е назначен на този пост едва преди седмица.
"В момента се опитваме да настаним украинските бежанци в държавни, общински и ведомствени бази безвъзмездно. Има и частни хотели, които се съгласяват на това, но то не може да продължи дълго, знаете само разходите за ток колко са нараснали. Чакаме Министерски съвет да вземе конкретни мерки и решение за компенсиране на хотелиерите", обясни за "Сега" областният управител на Варна Благомир Коцев. Той посочи, че специално Варна може да поеме бежанци от Украйна в база на Висшето военноморско училище, чака се отговор и от други варненски университети. Министерство на отбраната също предлага свои бази за настаняване.
Заради липсата на организация от страна на държавата от Благотворителна фондация "Европа" посочват, че вече са принудени да отказват помощ на бягащи от войната украинци. "Превозвачи се свързват с нас за пристигащи автобуси с майки и деца, но няма къде да ги настаним", казва Инна Алексеенко. Тя се чуди защо МВнР говори само за четири автобуса с бежанци при положение, че всеки ден от началото на войната у нас пристигат по пет-шест.
В БАЛЧИК СЪЩО СЕ ЧУДЯТ КОЛКО ЩЕ ИЗДЪРЖАТ
Колко дълго ще издържат да помагат на украинските бежанци се чудят и хотелиери в Балчик. В трите хотела, които са се самоорганизирали да посрещат бягащи от войната - "Хелиос", "Самара" и "Лотос" - към момента има около 200 бежанци.
От хотел "Хелиос" разказаха за "Сега", че в момента са настанили 100 украинци, 27 от които са деца, включително и бебета и жена, на която й предстои раждане. "От 4 денонощия не сме спали и яли, но осигуряваме на хората три пъти топла храна", казват оттам. "Много хора помагат с дрехи, храна и всичко необходимо. Вече ги препращаме към щаба на БЧК в града. Нуждаем се обаче от някаква реакция от държавата, която впоследствие да настани хората някъде", разказаха от хотела. Оттам твърдо заявяват, че на този етап нямат намерение да извеждат настанените украинци, но признават и че не знаят до кога ще издържат. "Една немска организация ни предлагаше пари. Но ние не искаме да вземаме пари. Собствениците сем. Господинови считат за свой дълг да помогнат на бежанците", казват от хотела.
От х-л "Самара" казват, че в цял Балчик може да бъдат поети и 1000 човека, но много от малките хотели не могат да си платят тока. Според тях ако държавата поеме поне разходите за отопление на настанените бежанци, биха могли да се намерят и още хотели, които да помогнат. "Липсва ни капацитет, липсва ни организация. Говорихме с туроператори да се изгради някаква платформа, в която и къщи за гости да обявяват свободни места и така логистиката да става по-лесно. Сега ние го правим ръчно, по телефони, първобитно, а може да е много по-организирано и канализирано", смятат от "Самара".
От хотела посочват и друга спънка, свързана с регистрацията на настанените. "Те се регистрират като туристи, но така нямат право на помощи и работа. Ние не ги регистрираме като бежанци, защото процедурата през служба "Миграция" е изключително сложна и така те ще останат без паспорти", казват хотелиерите. И дават пример с Полша, където автоматично бягащите от войната украинци получават временен статут на бежанци, който им дава право на помощи и работа.
"У нас нямаме такава процедура. По тази причина децата на украинците не могат да тръгнат и на градина или на училище, въпреки, че в балчишките градини и учебни заведения има и предостатъчно места, и желание от директорите. Правим всичко по силите си. Желание за помощ има. Просто се нуждаем и от подкрепа на държавата", казват от х-л "Самара".
17 000 - ПРЕДИМНО ЖЕНИ И ДЕЦА
Влезлите в България до момента украински граждани са 17 000, съобщи късно в сряда в социалните мрежи депутатът Илин Димитров, председател на комисията по туризъм в Народното събрание. Бягащите са предимно жени с деца, тъй като за мъжете е обявена 3-месечна мобилизация. Тези обстоятелства, а и други, са били обсъдени на работна среща с туристическия сектор. Дискутирани са били гореописаните проблеми, настанали по-рано през деня. "Беше обсъдена възможността децата да бъдат настанявани в детски градини и училища, за да могат майките им, при желание, да намерят работа. Бяха обсъдени механизмите за намиране на работа и места за настаняване, както и как да бъдат подпомогнати от държавата хотелиерите срещу настаняване, с оглед високите цени на разходите за ток и режийни. От бизнеса изразиха готовност да предоставят хотели, да плащат за жилище на хората, които наемат, както и да предоставят и организират транспорт до границата. Ключово ще бъде съкращаването на сроковете и в рамките на един месец те ще добиват статут на български граждани с всички произтичащи от това възможности за работа и устрояване. В този контекст бяха обсъдени механизмите за осигуряване на заетост до 3 години", съобщи Димитров.
