Единството никога не е било сред силните черти на българската нация, каквото и да пише на сградата на Народното събрание. Това се отразява и на политиците ни – нали и те са част от същия народ. Заради дрязгите помежду им изкарахме около 6 месеца в политическа криза през 2021 г., въпреки че ковид продължаваше да вилнее, а икономиката се клатеше под тежестта на противоепидемичните мерки. А сега започва да изглежда, че дори войната, избухнала толкова близо до границите ни, няма да възпре политическите крамоли.

Доскоро те се ограничаваха само до очакваното и неизбежно противопоставяне между управляващите и опозицията. Изправена пред враждебно настроената нова власт, за ГЕРБ няма друг курс на действие, освен прекия сблъсък. В същото положение се оказа и ДПС, което възприема като екзистенциална заплаха атаките, на които го подлагат управляващите. А „Възраждане”, пробила в парламента за първи път, вижда в постоянните конфликти с четворната коалиция най-удачния начин да разшири популярността си. С обединени сили трите опозиционни формации успешно правеха ежедневието на властта по-трудно. Но не бяха сериозна опасност за нейната стабилност.

Всъщност единствените истински рискове пред четворната коалиция произтичат от самата нея.

Това беше ясно в самото начало, когато ПП, БСП, ИТН и ДБ се договориха да управляват заедно – но всеки един от партньорите на премиера Кирил Петков подписа отделно споразумение с неговата формация. Това беше красноречив сигнал, че става дума за много различни политически сили, които по немалко въпроси имат съвсем противоположни разбирания. Тази конфигурация се усложнява и от несъвсем ясната роля, която играе президентът Румен Радев в коалицията, благодарение на частичната приемственост между неговите служебни кабинети от миналата година и настоящото правителство. Въобще управляващата коалиция събира в себе си много различни интереси и идеологии и опазването на единството й очевидно се нуждае от чести и дълбоки компромиси.

Както различията в четворката, така и готовността за компромиси, се видяха с началото на войната в Украйна. Народното събрание успешно гласува обща декларация, с която осъди руската военна агресия. Но по един съществен момент – за налагането на санкции, не смогна да постигне единодушие. БСП отказа да ги подкрепи и така се оказа в един лагер не с коалиционните си партньори, а с „Възраждане”. Социалистите се обосноваха с неефективността, която са показали подобни наказателни мерки в миналото, и опасността от руски контрасанкции. И други съображения да имат, няма особено значение – фактът е, че се отцепиха от отбора си по един толкова ключов въпрос.

Много любопитен се оказа начинът, по който ПП, ИТН и ДБ реагираха на това. Те тихомълком позволиха на левицата да гласува отделно текста за санкциите в общата декларация. Така червените депутати получиха възможност да изразят несъгласието си със санкциите и едновременно с това да подкрепят останалата част от общата декларация. При това без да влизат в крамоли с партньорите си. И БСП сита, и коалицията цяла – такова излезе положението.

Изглежда обаче границата на компромисите е била прекрачена, когато стане въпрос за военния министър Стефан Янев. Той предизвикваше противоречиви отзиви в четворната коалиция още преди да започне войната. В края на миналата година започнаха разногласията между него и премиера Кирил Петков по темата за евентуалното разполагане на натовски войски на българска територия. Зорлем министърът допусна възможността в планираната българска батальонна бойна група да се включат и американски войници. Напрежението около него се покачи допълнително в първия ден на войната, когато Янев заяви, че не трябва да се борави фриволно с думата „война”, което предизвика силно негативен политически и обществен отзвук.

Накрая дойде странното му изявление във Фейсбук, в което обяви, че критиките срещу него целят изгонването му от поста, който да бъде зает от някой „по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред, включително по отношение на военната сфера и решенията, които се взимат там.” Нещо повече – заговори за „обезпокоителна хаотичност”, „тежка неадекватност”, „авантюристичен и незрял подход”, „аматьори се правят на политици”. А накрая на практика обяви, че ПП, която го избра за поста, ще го изхвърли от него, за да направи място за „по-отзивчивия” му наследник.

От това изпълнено с недомлъвки и неизказани неща излияние,

публикувано във Фейсбук, се разбра следното: първо, Янев причислява към „аматьорите” собствения си шеф – премиера Кирил Петков, който одобрява министрите и ръководи цялостната политика на правителството; второ, сред хората, които влизат в българското държавно ръководство, е налице фундаментално неразбирателство по отношение на българската външна политика и политика за сигурност. Днес Кирил Петков обяви, че очаква оставката на Янев, и го обвини, че провежда собствена външна политика.

И тук идва същественият момент. Може ли военният министър да провежда собствена политика? Или става въпрос за нещо друго – намек, че Янев провежда политиката на своя патрон Румен Радев. Да не забравяме, че президентът на два пъти го назначи за служебен премиер миналата година. Преди това Янев беше секретар по сигурност и отбрана на държавния глава. За всекиго е ясно, че Кирил Петков го прие в редовното правителство като знак на уважение към Радев. Няма спор – Янев е маска, зад която стои президентът. И възгледите, които изразява, отразяват мисленето на държавния глава за българската политика в областта на външните работи и сигурността.

Дали решението на Кирил Петков не издава, че съществува сериозен разлом между него и Румен Радев? На Корнелия Нинова и нейните социалисти беше простено, че се отклониха от въпроса за санкциите. Тоест, те могат да водят собствена политика. Янев обаче се оказа, че не може. Може би защото Петков вече смята, че мнението на Радев няма значение за правителството. Всеки обаче, който помни размахания юмрук на президента срещу ГЕРБ, е наясно колко силен политическа противник може да бъде той. И неслучайно купчина малки партии, кръжащи в орбитата на „Дондуков” 2, започнаха яростно да надигат гласове срещу прогонването на Янев – АБВ (която е партньор на БСП), ВМРО, МИР.

Ако Кирил Петков загуби подкрепата на Радев, той ще трябва повече да се осланя на другите си политически партньори. А това означава и повече компромиси, за да поддържа спойката на разнородната коалиция, която стои зад правителството му. И следващия път, когато се наложи такъв компромис, той може да обхване и друг съществен въпрос като този за санкциите. В такава ситуация, заинати ли се Петков, откаже ли да прави компромиси, защото, както каза, „правителството няма да гони стабилност”, тогава можем наистина да се окажем с поредна политическа криза на главите ни.