"Вие знаете, че в момента имаме малко на брой летящи самолети, имаме и проблеми с частите за тях ... както знаете, нашият брой самолети, които имаме, е абсолютно недостатъчен да пази дори нашето небе, така че е пълен абсурд да ги даваме в този момент". С тези думи премиерът Кирил Петков опита да обясни защо не може да участваме в инициатива на Европейския съюз за евентуално изпращане на съветски изтребители към Украйна.
Чрез отричането си, че България участва в такъв сценарий, премиерът волно или неволно
показа що за отбрана има България
и доколко може да разчита на самата себе си при евентуален въоръжен конфликт.
А само преди месец българското правителство бодро обясняваше, че ще разчита изцяло на българската армия в ситуацията, свързана с напрежението по оста Русия-НАТО. "Отбранителната ни стратегия ще е изградена на база на българската армия. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно лидерство", обяви тогава премиерът Кирил Петков.
Последва лансирането на създаването на българска батальонна бойна група, която да се подготвя за отразяването на евентуално нападение. Обявено бе, че тя ще е до 1500 души, и след дълго упорство накрая все пак бе допуснато, че в нея може да има и техника, и хора от съюзнически сили. Но всички тези упражнения бяха,
докато истинската война започна на 200 км от българската граница
Тогава изведнъж и правителство, и политици, и общество, и експерти започнаха да се оглеждат и да се питат на какво може да разчита България и какво може да се случи.
И някак наивното признание на премиера за състоянието на бойната авиация са едно добро начало в тази посока. Защото покрай поръчките за нови двигатели и за абонаментен ремонт стана ясно, че България разполага с общо 15 изтребители МиГ-29 - 12 МиГ-29А и 3 МиГ-29УБ. Част от тези самолети дават задължително бойно дежурство, а друга част се използват за тренировки на военните пилоти. По различни оценки обичайно най-много 8-9 от тези самолети са годни за използване. Другите или чакат ремонт, или двигатели, или резервни части.
Наскоро България успя да ремонтира и 8 самолета "Су-25". Става дума за щурмовик, който е предназначен за близка въздушна поддръжка на съхопътните войски над бойното поле. Той може да е въоръжен с ракети, снаряди и с т.нар. свободно падащи авиобомби. Армията има и малко хеликоптери - "Ми" и "Кугар", транспортно-десантен "Спартан", самолет за разузнаване и заснемане "Ан-30", учебни машини. Като цяло стар парк.
Същото е положението и в Сухопътните войски, и във Военноморските сили,
където техниката е поостаряла, а проектите за нови бронирани машини, както и за два многофункционални модулни патрулни кораби са в бъдещето. Поне вторият вече се работи.
Не по-различно е положението и при Противовъздушната отбрана (ПВО) и Зенитно-ракетни войски (ЗРВ). Те разполагат със зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) С-75 „Волхов“, С-125 „Нева”, 2К12 „Куб”, ракетен комплекс 9К79 „Точка“, преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) „Стрела-2М“. Те със сигурност са от годините преди началото на прехода, а както става ясно и от наименованията им, са съветско въоръжение.
На всичкото отгоре от няколко десетилетия насам
българската армия изживява истинска кадрова криза,
като официално свободните места в нея са около 5500, но неофициално се говори за над 6000.
И за да е сигурно, че ситуацията е повече от драматична, доскорошният министър на отбраната Каракачанов направи отчаян ход да поиска връщането на наборната служба. Той обяви, че възстановяването на наборната военна служба e абсолютно задължително, тъй като на практика армията няма резерв. Каракачанов каза тогава, че ако сега се случи нещо и се наложи да се мобилизират младите хора между 18 и 30 г., ще се окажат пушечно месо и лесни мишени.
Проблемът изобщо не са само младежите, но и всички останали. Защото, както и друг път е ставало дума, може ли някой, който е бил в казармата, да каже дали е ходил на учение, дали е наясно какво да прави, къде да отиде, ако има мобилизация по някаква причина? Със сигурност нищо подобно не се е случвало цели 30 години.
България има предимството в тези времена да е член на НАТО, защото реално това й дава някаква сигурност - било то защото трудно някой изобщо би си помислил да нападне територия на Алианса. Но и дори да стане, прословутият чл.5 от Северноатлантическия договор би трябвало да е достатъчен, за да се задейства цялата организация в нейна защита.
И ако при конвенционалните конфликти нещата изглеждат сравнително ясни и донякъде предвидими,
с ядреното оръжие изобщо не е така
Темата, за която обикновено се говори под сурдинка, беше отворена директно от руския президент Путин, който заповяда да се приведат силите за сдържане в особен режим на бойно дежурство. На практика става дума за т.нар. ядрена триада, която включва стратегическа авиация, междуконтинентални балистични ракети и подводни ракетоносачи, включително и всички т.нар.модерни оръжия, включващи различни ракетни комплекси, хиперзвуково оръжие. Тук се включват хиперзвукови ракети “Кинжал”, крилати “Калибър” и “Искандер”, хиперзвукова “Циркон”, балистична “Синева”, междуконтинентална балистична “Ярс” и др. Полуотворената ядрена кутия на Пандора повдигна и въпроса как точно ще се защити НАТО
Например какво стана с т.нар.
ядрен щит, който трябваше да покрие територията на страните членки
Всъщност за него и за изграждането на нова система за противоракетна отбрана заговори още през 2010 г. тогавашният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Тогава тя беше аргументирана с нуждата от защита от евентуална иранска ядрена заплаха. Дотогава Русия успяваше да се противопостави на всички американски опити да се разположи противоракетен щит в Европа.
На 21 май 2012 г. обаче бе тържествено обявено, че противоракетната отбрана на НАТО вече покрива територията на европейските страни - членки на Алианса. И започна изграждане на етапи на система, която като крайна цел ще може да гарантира защита, включително и от руските балистични ракети.
През последните няколко години се заговори за сериозен напредък. За изграждането на военна база в Девеселу в Румъния, както и на такава в Редзиково в Полша. И двете бази според американското военно ръководство имат отбранителен характер и не са предназначени за агресия против Русия. Но е ясно, че там, където има ПРО, там може да има и ракети. Смята се, че в базите има система за защита THAAD. Разположена е противоракетната система Aegis Ashore с 24 пускови установки Mk 41 за ракети Standard Missile 3 (SM-3). При необходимост от пусковите установки могат да бъдат изстреляни ракети "Томахоук". От наскоро публикуваните отговори на НАТО и САЩ до Русия стана ясно, че според Вашингтон такива ракети все пак още няма в Полша и Румъния. Нещо, което прави нещата с наличието на годен ядрен щит не толкова сигурни.
Такива десетки ракети обаче има на четири американски кораба -
ракетни миноносци, които като краен резултат образуват основния ударен елемент от началния етап на разгръщането на системата за ПРО в Европа. Тези кораби също са снабдени с комплекс ракети прехващачи „Иджис“ с поразяващ блок SM-3, способни да унищожават балистични ракети извън атмосферата. "Доналд Кук", "Карни", "Рос" и "Портър" са базирани в испанската военна база в Рота. Те често идват в Черно море, особено след 2014 г.
Русия смята, че тази ПРО, част от които са базите в Полша и Румъния, всъщност са голяма заплаха за нея и с това обясни разполагането от своя страна на сходни ракетни комплекси край Калининград, Санкт Петербург, Москва. А те имат два компонента - едните улавят, но другите удрят.
За всички всъщност е ясно, че независимо как ще се наричат тези оръжия - за отбрана, за сдържане и какво ли не друго, то на практика те може да се използват за нападение и да предизвикат за секунди Трета световна война. И тогава ще е късно и за прогнози, и за анализи, а и няма да има нито кой да коментира, нитой кой да слуша това.
