Медия без
политическа реклама

Z като зомби

Сякаш, както и преди повече от сто години, върху нас се стовари червеното болшевишко нашествие

Юрий Андрухович е роден през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 г. заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика "Бу-Ба-Бу" (Бурлеска-Балаган-Буфонада). От 1989 до 1991 г. живее в Москва и учи в Литературния инсти­тут "М. Горки". През това време издава две поетични книги, последвани от още: "Небе и градски площади", "Центърът на града", "Екзотични птици и растения" и "Екзотични птици и растения" с при­ложение "Индия". От 1991 г. Андрухович е един от редакторите на литературно-културологичното списание "Нетвер", редовно пише и в други големи литературни списания на Украйна. Той има зад гърба си няколко романа, а също така е редактор на "Енциклопедия на съвременната украинска литература". Съавтор е заедно с полския писател Анджей Сташук на сборника есета "Моята Европа" (2000, 2001), преводач на украин­ски на Шекспир и американските поети от бийт-поколението, автор на един музикален албум ("Андрухоид") и на множество текстове на песни. Негови произведения са превеждани на всички европей­ски езици. През 2001 г. получава престижната Хердерова награда за литература - Австрия и наградата "Антонович" за изключителен принос към украинската литература. На български са издадени книгите му „Московиада. Роман на ужасите” (2009), „Дванайсетте обръча” (2013), „Любовниците на Юстиция” (2020), „Писма до Украйна“ (2020).
Юрий Андрухович е роден през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 г. заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика "Бу-Ба-Бу" (Бурлеска-Балаган-Буфонада). От 1989 до 1991 г. живее в Москва и учи в Литературния инсти­тут "М. Горки". През това време издава две поетични книги, последвани от още: "Небе и градски площади", "Центърът на града", "Екзотични птици и растения" и "Екзотични птици и растения" с при­ложение "Индия". От 1991 г. Андрухович е един от редакторите на литературно-културологичното списание "Нетвер", редовно пише и в други големи литературни списания на Украйна. Той има зад гърба си няколко романа, а също така е редактор на "Енциклопедия на съвременната украинска литература". Съавтор е заедно с полския писател Анджей Сташук на сборника есета "Моята Европа" (2000, 2001), преводач на украин­ски на Шекспир и американските поети от бийт-поколението, автор на един музикален албум ("Андрухоид") и на множество текстове на песни. Негови произведения са превеждани на всички европей­ски езици. През 2001 г. получава престижната Хердерова награда за литература - Австрия и наградата "Антонович" за изключителен принос към украинската литература. На български са издадени книгите му „Московиада. Роман на ужасите” (2009), „Дванайсетте обръча” (2013), „Любовниците на Юстиция” (2020), „Писма до Украйна“ (2020).

Когато преди 5 години Антин Мухарски ме покани да участвам в замисления от него алманах „Националната идея на модерна Украйна“, първоначално бях близо до леко раздразнение. Национална идея? Докога с това? Колко още смятаме да тъпчем около тези руски фантоми? Нали при тях, вечно недоформираните и същевременно хорово препълнени от амбиции за световно господство или най-малкото лидерство, вечно става дума за някаква „зàумь“(1) на ниво „идея“ – най-вече за да обяснят (на самите себе си) и да оправдаят (пак пред самите себе си) както своята нищожност, така и престъпността си. „Русия си има свой особен път“? Ами чудесно. Марш по него и се разкарайте от нормалните хора в мечтаната си тоталитарна самоизолация. Лошото е само, че там, в тази черна дупка, те не желаят да пропадат сами. Мечтаят да вземат със себе си и другите. Преди всичко нас. Или поне нас. Или – и сега вече това може със сигурност да се твърди – само нас всъщност имат предвид. Ние сме тяхната „национална идея“. По-точно, тяхната „национална идея“ е ние да бъдем разтворени, да не съществуваме в програмираната от тях черна дупка. И кой какво не е разбрал тук? За какво още да се пише?

Все пак тогава не си позволих да се подразня и в крайна сметка приех поканата. На пътя ми ненадейно се изпречи Владимир Соловьов – не оня, бесния телевизионен негодник, на когото сега били блокирали недвижимите имоти в Италия, а философът и мистик Владимир Сергеевич Соловьов (1853–1900). Навремето в студентските си години го четох, после, естествено, се разочаровах и го забравих.

Но пак ще се върна към този сюжет.

Междувременно ще стане дума за един значително по-близък във времето епизод. Може не всички да са обърнали внимание колко интересно се изказа в една от последните седмици преди началото на сегашната война един водещ мениджър в една ирландска авиокомпания. Същността на изказването му беше, че Ryanair няма да престане да лети от и до Украйна, докато не започне „съветското нахлуване“. Добре, в оригинал това звучеше като Soviet invasion, значи има смисъл и в превод да го характеризираме като съветско.

Много хора възприеха изказването на ирландеца като анахронично: какви съвети, той за какво говори? От кое време говори този авиобос, какво му се присънва? За какво му е тази мешавица от исторически паралели, които вечно куцат?

Но всичко това бяха предвоенни реакции. Те си останаха там, в предвоенния свят. Той беше разрушен от бомбите и ракетите и вече никога няма да го има.

Сегашното протичане на войната свидетелства за правотата на ирландеца. Да, това нахлуване е съветско. Много съветско, типично съветско, бих добавил аз. Сякаш, както и преди повече от сто години, върху нас се стовари червеното болшевишко нашествие. Искат да ни унищожават все същите, и досега червенознаменни военни формирования, като например: „отделна, наградена с ордените на жуков, ленин и октомврийската революция (!) дивизия „дзержински“(!). Ето ви я цялата „национална идея“: масов терор, разстрели, изтезания, насилие – всичко е по дзержински, по сталински, по жуковски, всичко е както всеки път. Цялата порочна приемственост, цялото зло на империята. Всичко е в съответствие с избрания от нея символ: Z като зомби.

На това зомби противостоят нашите бригади и полкове с не по-малко красноречиви названия: „Рицарите на Зимния поход“, „Черните Запорожци“, „Холодний Яр“. И „Героите от Крути“, и „Генерал-хорунжий Юрко Тютюник“ им противостоят, а след тях и „Крал Данило“ и „Княз Асколд“, и „Святослав Храбри“(2). И думата „Сич“(3) логично прераства във „Вѝдсич“(4).

На този много символичен фон се връщам към символиста Соловьов, по-скоро към неговото определение: националната идея е не това, което самата нация мисли за себе си, а това, което Бог е замислил за нея. Какво предназначение е намерил Той за нея. Преди пет години, докато обмислях приноса си към алманаха на Мухарски, реших да допусна, че за нас Той е измислил една доста необикновена мисия. „От ранната пролет на 2014 г. – обобщавах аз тогава – фактическото придобиване от Украйна на независимост от Русия стана необратимо. За да стане то и окончателно, тоест за да се изпълни, не е необходимо чак толкова много – само разпад на руската държавност. Точно това е замислил нашият благ Творец като украинска национална идея. Ние, украинците, трябва да доведем руската империя до гибел. И най-смешното е, че съвсем не с военни методи. Тоест, съвсем не с военни методи от наша, украинска страна“.

Сега трябва да се поправя: преди всичко с военни. Мирният (дори относително) демонтаж на империята, на който тогава се надявах, все пак не се получи. Zомбитата усетиха близкия край и изпълзяха от Изток, от Морето и от Беларус. Сега ще се наложи всеки от тях безброй пъти да бъде убиван. Тази работа е неизразимо тежка, напрегната и изисква подвиг. Малко хора на този свят могат да се похвалят с по-почетна и по-необходима задача. И нека Бог ни помага да завършим неговата вековна многоходова комбинация.

 

(1)Заумь, заумный язык (рус.) – литературен похват, състоящ се в пълен или частичен отказ от всички или от някои елементи на естествения език и заместването им с други елементи или построения, осмисляни като езикови по аналогия. Тоз механизъм позволява на автора да придава значение на липсващи в езика звукови комплекси и словосъчетания, а читателят да извлича значение от тях. Ясно формулиране на заложените значения в един заумен израз обикновено е невъзможно. При възприемането на такъв текст емоционално-интуитивното възприятие доминира над рационалното. – Бел. прев.

(2) Украинските военни подразделения са наречени на важни личности и събития от украинската история. – Бел. прев.

(3) Сич (укр. Січ) – административен и военен център на запорожкото казачество. Поради различни обстоятелства за повече от 200 години съществуване мястото на Сич се е променяло 8 пъти. Запорожката Сич е разрушена за последен път от руските войски в Руската империя през 1775 г., но традициите ѝ не прекъсват изцяло. – Бел. прев.

(4) Відсіч (укр.) – решителна съпротива, отбиване на нападение – Бел. прев.

 

Превод от украински: Албена Стаменова

Заглавието е на "Сега". 

Източник: https://zbruc.eu/node/111158

 

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата