Ние сме в биологична война и това ще промени човека, това ще промени твореца и разбиранията ни за екзистенциална криза.
Ето и аз се промених, даже още преди войната преживях своя катарзис и се покаях, задето съм обиждал Нашия благодетел г-н Пеевски, който осигурява свобода на словото и медиен комфорт.
Разни кочове дето викат - "излезте от зоната на комфорт", да ма извиняват, аз казвам обратното, да ма прощават - от медийния комфорт по-хубаво няма, мляс. Аз обичам, като вляза в някое студио, да ми сторят ихтибар, да ми разкопчеят нещо, да ми погалят тумбака. Една журналистка веднъж ме погали по тумбака и си сложи ухото на корема ми да чуе дали се движи бебето. Ние творците винаги сме малко бременни и носим под сърцето си своите шедьоври, които можем да родим всеки момент, независимо къде се намираме и дали спазваме примерно социална дистанция.
Веднъж родих право в скута на един... мултискут.
Сега сме в билогична война, това трябва да си го кажем откровено. Врагът е коварен, врагът е нашият баджанак или нашият слуга, или някоя гювендия, които пренасят вируса. Аз не обичам да говоря много подредено, но ако вие сте умни, ще ми проследите мисълта.
Ама хайде да са разбИрем веднъж завинаги!
Вижте, мляс, да си творец не е лесно, а да си премиер или благодетел, който дарява от трудните си милиони - това пък съвсем не е проста работа и аз не знам защо в медиите това се премълчава. Ами в тая страна има ли човек, който реално да работи повече от премиера и Пеевски. Може и да има, не споря, не натрапвам свойто мнение, но аз като свободен артист и независим наблюдател не съм виждал човек да работи повече и по-всеотдайно от тях. Когато съм имал възможност, винаги съм ги галел по коремите, защото тези тумбаци също носят своите шедьоври, които могат да снесат всеки момент, без предупреждение, на някой извънреден брифинг или на среща с обикновени трактористи или шивачки на копчелъци, или докато събарят някоя банка със сядане върху нея. Трябва да имаме уважение към някои работи. Трябва да знаем на кого да погалим тумбака и на кого да си метнем плюнката с презрение, да ме извините за израза, ние сме аристократи на духа, ма ни можах да са стърпя. ИзвинявайтИ! Има време за събаряне на банки и време за раздаване на милостиня. Има време за грабене на бизнеси и време за откупки на шедьоври. Има време за чукане на камъни, ама има време за чукане на малки водки с малки акварели по малките часове. Това, ако не го пише в Библията, по-добре да не я и четете, то си е хубаво човек да каже - Премиера и Пеевски напред, културата и медиите след тях.
Ма прощавайте бе, хора! Ма каква й тая простотия по време на война, бе! Абе, култура и възпитание имаме ли бе, мама му стара, ма да му са ни видеше, бе! Ма каква й тая парламентарна република по време на война, бе! Ама хайде по-сериозно, бе, ангели черни, патки недомътени, корнишони без водки! Абе, аз седя като кокошка вкъщи и по нощите кадя тамян на Пеевски и Премиера, че не знам на кого повече тамян да издимя, бе! Абе, какви хора сме, бе, как може, бе, погалете и вие тумбака на изобилието, бе! Абе, кой ше ни изкара от тая криза бе, Корнишона ми ли, дето с извинение на масата в студиото ли да го поставя, бе моля ви се, имате ли тука инструменти на Господа бе, как я мислите бе, хора бе!
Мляс.
