"Бомба", "Шок", "Сензация" - заглавията от не много горнопробните сайтове започват да пробиват и в сериозните вестници. "Стандарт" гърми от 1-а стр.: "220 кг бомба паникьоса София". Неизвестният автор е в такава бойна готовност, че в подзаглавие пише: "Евакуират кооперации и училища заради снаряда от Втората световна". Възниква уточняващ въпрос: самолетна бомба или артилерийски снаряд? Сценката се разиграва край Военната академия и налива вода в мелницата на фуражките, които искат да върнат задължителната военна служба, за да могат младежите да правят разлика поне между бомба и снаряд. Изданието се чуди дали съобщението му е важно или маловажно. Затова, след като го е изкарало като чело на 1-а, го пуска за всеки случай и на вътрешна страница като кратко съобщение под заглавие "Стар боеприпас спря движението в столицата". Авторът на хрониката, който също е анонимен, хитро е избегнал изпитанието да различава бомба от снаряд и се е скрил зад неопределеното "боеприпас".

Сходен проблем се явява и във флагмана на Дон Шиши "Телеграф", който също комбинира в заглавие и подзаглавие "бомба" и "снаряд". Може ли някой да определи докъде се простира империята на Дон Шиши, след като издания с коренно различни собственици пишат така, сякаш един и същ им диктува?

Бомбата и по другите издания, които нямат интимна връзка с Пеевски. Но за да се дистанцира, "24 часа" прави заблуждаващ маньовър и добавя международно измерение - "След Сорос пращат бомби на Клинтън, Обама, Си Ен Ен". Така добиваме представа, че ако американците са хвърляли бомби над София през Втората световна война, днес го правят у дома си.

Рискът от гърмежи продължава да съществува и у нас, но не заради продължаваща намеса на американците. "Труд" пише: "Пиян магистрат гърмя пред кръчма". Става дума за военен прокурор, който се черпил в началото на седмицата. За да не падне прашинка върху светлия образ на Главна прокуратура, отговорният орган веднага добавя: "Сотир Цацаров иска уволнения".