Първо се чу вик на ужас. У нас подобни викове ехтят откъде ли не, но този конкретно долетя от една болнична стая. Малко по-късно там надникна средностатистически български лекар:
- Какво става, лекуваме ли се? - каза прекалено бодро той.
- Помощ! - пак изкрещя болен, завил се до брадичката с одеялото - До леглото ми има вълк!
- Спокойно, това не е вълк, а вълчица - каза медикът и помами животното. - Кучи, кучи! Ела при тате!
- Ако ще и от третия пол да е, не го ща тук този звяр! - проплака болният.
Вълчицата гордо отиде до вратата, а лекарят извади нещо от джоба си, подхвърли й го. Тя го задъвка и излезе.
- Какво ѝ дадохте да яде, докторе? - с изтънял гласец попита пациентът от леглото до вратата.
На лекаря явно акълът му бе другаде, защото разсеяно измърмори:
- Някакво лакомство, хирургът ги осигурява...
- Хирургът?! - ахнаха всички болни.
Медикът се сепна:
- Купува ги на едро по интернет! - бързо обясни той и пак насочи вниманието си към изкрещелия. - Успокоихте ли се сега?
- Не! - отсече онзи. - Няма да се успокоя, докато не обясните каква беше тази вълчица?!
Мъжът с бялата престилка въздъхна:
- Подмамихме я от гората, да ближе раните на болните - той погледна картона, закачен на леглото - Ето, тук пише, че ви е време за превръзка.
- Как така животни ще ближат раните ни?! - ахна друг болен. - Да не сме в джунглата?
- Не, в България сме, а тук няма медицински сестри. Последните три са подали заявления за напускане онзи ден, във вестника го пише.
Шестимата болни заговориха едновременно, а докторът ги послуша, послуша, пък обиколи леглата, оглеждайки лекарствата на нощните шкафчета и взе някакво хапче, глътна го, мръщейки се. Пациентите се умълчаха, а лекарят се прокашля и подхвана рутинирано:
- "Денем му сянка пази орлица, и вълк му кротко раната ближи; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!..."
- Докторе! - прекъсна го един от лежащите с хроничен вид на висшист. - В творбата на поета бунтовник се говори и за самодиви в бели премени!
Останалите пижамести наостриха уши, а той продължи по-уверено:
- "Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже..."
Медикът замаха с ръце:
- Моля! Болнични грижи и манипулации от самодиви Здравната каса не поема! Земя и небе, звяр и природа - това да! Особено ако сте по клинична пътека "Огнестрелни и порезни рани"!
- А нас с херниите вълци ни яли! - капризно проплака първият болен.
- Какво да правим?! - разпери ръце докторът. - Тук и Бойко Борисов не може да помогне!
- Как да не може?! - викнаха всички болни, а един даже размаха патерица и изкрещя - Той какво ли не е оправил, та в бъркотията със сестрите няма да тури ред! Викайте го!
Мъжът в бяло търпеливо съобщи:
- Викнахме го, обаче е зает в Атомния център на БАН! Нещо там им играели гадни номера електроните ли, ядрото ли, та се наложило лично премиерът да се намеси!
Болните оклюмаха, но изведнъж едно младо момче с превързана ръка се усмихна:
- Още малко търпение! Той там с една ръка ще оправи атомните неща и после право при нас ще дойде! Нали, докторе?
- Със сигурност! - потвърди медикът, после опита да си пипне носа, пък излезе.