„Учебник по математика от Христо Ботев“, Михайлов / Христо Ботев
превод Христо Ботев, издателство „Българска история“
Поетът революционер Христо Ботев е преводач на тази книга, но също и неин автор. Каква е историята около това издание?
Ботев се заема да преведе този руски учебник по математика за началните класове за нуждите на българските училища по молба на Христо Г. Данов. Научаваме за това от спомените на Захарий Стоянов, който в „Христо Ботйов. Опит за биография“, разказва за твърде революционния метод на превеждане на поета. Учебникът съдържа 8 урока, а накрая има задачи за упражнение с дадени отговори. В първите два урока се обяснява как броим и как изписваме цифрите, като се започва от 1 и се стига до милиардите. От оригиналния учебник обаче са запазени само аритметическите задачи, самата цифрова част, а условията са сменени и съчинени от Ботев, така че спокойно може да се каже, че той е автор на огромната част от текста.
Учебникът е предназначен за българските учители и ученици, така че Ботев променя мерните единици за разстояние и тегло, за да отговарят на общоприетите по нашите земи. Примерите от историята, които дава, са свързани с българските владетели и с „добруването под сянката на султаните“. Аритметиката е свързана с актуалните парични единици, които са били в обращение тогава.
Математиката е показана не като абстракция, а в ежедневните й приложения – да се изчисли заплатата на ратаите, да се сметне колко хляб ще е нужен за определен брой работници и определен брой дни. При това обясненията са написани с приятелски разговорен тон и това прави възможно четенето на учебника днес като книга, с разведряващи моменти и всекидневни изрази – и не е трудно да си представим, че и най-малкият първокласник би се почувствал предразположен към учението, а не изплашен или притеснен. „Вие сте, да речем, на чужбина и искате да напишете писмо на майка си или на баща си. Вие пишете, че слава богу сте живи и здрави, и между другото искате да им кажете, че печелите на ден седем гроша и девет пари. И иска ви се да напишете тия числа с цифри.“
Когато обяснява за броенето и стига до 100, авторът обяснява: „А как се бележат всичките тия числа? Особени знакове за това няма, па и много добре че няма. Инак, как щяхме сичко това да запомним! А тие се бележат с известните вече нам девет знака и с още един, който се нарича нула.“
Явно методиката на преподаване е била такава – 0 да се въведе чак заедно със 100, а не с 10. Особено впечатление прави и това, че урокът как да проверяваме дали сметките ни са верни, е чак след като са обяснени и четирите действия, а не заедно с всяко от тях поотделно.
Може би най-любопитният урок е за използването на сметалото, или „За счетовете“. „Счетовете, както видите на таблицата, са дървено черчеве, през което са прекарани 13 пръчици от тел или 13 игли. На тия игли има нанизани, като на броеница, по 10 дървени или костени зърна (тръкъленца) (само на първата и на третата игла са нанизани не по 10, а по 4 зърна), които се местят от една страна на другата, от дясната ръка към лявата.“ С помощта на такова сметало могат да се правят доста сложни изчисления, като първите четири реда топчета са за пресмятане на пари, каквито са се използвали тогава – пари, рупчета, грошове, чейречета.
Изобщо, при все че това е учебник за първите четири аритметични правила, в него се дават между другото знания и по анатомия, география, физика, икономика, история, зоология и т.н. Съвременният читател би могъл да направи интересни наблюдения за точността на тези знания, съпоставени с днешната наука. Езикът е разбираем, но и твърде колоритен, а старият правопис с носовките и двойното Е доставят допълнителна филологическа наслада. Впрочем в цитатите, включени в този текст, е спазена пунктуацията на оригинала, но не и буквеното изписване – по очевидни причини.
И за да докажем, че сме чели внимателно и сме любознателни, ще ви предизвикаме с една от задачите от последния раздел:
„Задача 13) На 7-годишната си възраст човек има 20 зъба, а на 30-годишната 32 зъба. Колко зъба му порасват от 7-та година до 30-та?“
Даденият отговор е 12; ние обаче твърдим, че са 32.
