Корейските сериали крият своите тайни – всичките им актьори си приличат като корейци и това понякога внася малко объркване – кои бяха лошите и кои – добрите.

Честно казано, не мога да разбера защо смениха с тях Сънчо – толкова хубаво си беше да има човек ориентир във времето кога да се махне от новините! Кой ли набра гарез на насекомоподобното приспивателно човече, та го забута в миша дупка из програмите, или, както е правилно сега да се казва – го отстрани от медийното пространство и общественото внимание?

Най-лошото е, че като е свикнал човек покрай детето да заспива в осем, си заспива и без приказка и така в просъница му се случват случки всякакви.

Преди вечер, да речем, малко след новината за поредната катастрофа и преди рекламата за хапове против запек, в телевизора ми се яви симпатичен чичко и направо започна:

- А сега, мили сънародници, ще ви разкажа приказката „Болен здрав носи”…

- Тази я знам – отвърнах, защото насън човек може да си говори с телевизора, да не говорим, че някои го правят и будни. – Ние, с осигуровките, носим на гръб здравната каса, да ни е жива и здрава! Пък тя от време на време ни бърка под мишниците, я за да ни сложи стент, я за да си ни извади някакво чревце, че й трябвало…

- Глупости говорите, гражданино – рече човекът от телевизора, защото насън и телевизорите могат да отговарят на зрителите. – Става дума за събуждане на спящата комисия…

- И като как? – попитах. – Ще й кажете „бау”? Тя от едното бау няма и ухото си да мръдне.

- Ще ги мръдне и двете – обеща телевизорът. – Като я разтърся едно хубаво – ще видиш как ще ги размаха като великденско зайче!

- Това – чак по Великден ли? – заинтересувах се.

- Ти сега какво – ще ми се обаждаш, или ще слушаш приказката как болен здрав носи? Не е тая приказка, бъркаш я с тая, дето болният носел здравия през една река, дето си сменяла цветовете…

- И тая я знам – обадих се неблагоразумно. – Само че реката я няма, завъртяха я накъм Радомир, докато в министерството дремят…

- Това твоето на нищо не прилича – ядоса ми се телевизорът. – Аз се мъча да му разправям как болен здрав носи, той ми пробутва глупости! И много внимавай какви ми ги отвръщаш, защото аз си те следя! Досущ като портрета от стената – само че още по-внимателно!

Щом като въпросът се поставя така ребром, няма начин – трябва да се внимава.

- Много внимателно слушам – кимнах с глава насън. – Вашата приказка е най-увлекателната приспивна приказка, която съм слушал напоследък!

Телевизорът доволно примигна.

- Значи, имало една комисия, която трябвало да гони лошите, само че както ги гонила, взела, че заспала… И като заспала, сън засънила на ръчица, да не казваме чия, а пък всичките се чудом чудили дали да са я събудили, или изборите да изчакат… А когато се събудила, до главата й – камък, а на камъка пишело как един поп си имал комисия, комисията заспала, попът взел един камък и на него написал как един поп си имал комисия, комисията заспала, той взел един камък и на него написал…

Брей – подейства! Заспах!

Разликата между Сънчо и нормалната телевизия е, че нормалната телевизия те събужда.

- Ти какво правиш бе, серсем! Що спиш, докато ти разказвам приказка!

- Много хубава приказка – опитах да замажа. – И заглавието й е увлекателно – „Буден спящ носи”!

Телевизорът се замисли.

- Да, прав си, може и така да се нарече. По-близо е до реалното актуално състояние на ситуацията. Носиш заспалата комисия, а на нея заплатата й си тече, даже от догодина ще скочи нагоре, та да я изненада приятно, когато се събуди! Браво на будното ти гражданско съзнание!

Майко, то да беше будно, тия, спящите, дето ги носим, щяха да се събудят по-раничко…