Не се получи със социалистическия реализъм, не ни повлече към неореализма, сътворихме нашенски пишманреализъм.

Що е то български пишманреализъм? Може да се дискутира дълго върху него, предавания да се правят и монографии да се пишат, ала много по-ефективен е подходът на примера. Ето една творба в тази стилистика - мащабна и пъстра, удобна както за естетическо въздействие, така и за прикриване на мазни петна по стените на непроизволно избрана художествена галерия. И така: да е пърформънс, не е пърформънс, да е провокация, не е провокация, български пишманреализъм е.

Расов балканец се върти пред голямо огледало, около него пърха шивач.

- Хубаво, много хубаво даже! - оценява расовият. - Обаче ето тук, на раменете, правиш сакото двойно по-широко и в кухината зашиваш подплънките от раменете на хокеен костюм.

- Защо, уважаеми господине?! - замира почти във въздуха пърхащият.

- Заради журналистите. Напаст! Дебнат ни навсякъде, мятат се отгоре ни като диви котки, преграждат с телата си пътя ни! Налага се да си пробиваме път със сила. Виж какво, на раменете направо сложи ламарина. А на яката сложи шипове, като на нашийник на булдог! Е такива!

Шивачът с уважение оглежда протегнатия космат показалец и пита:

- За да бодете журналистите?

- Защо да ги бода?! Вярно, някои направо ме олигавят, но, общо взето, вършат работа. Просто ми се ще да си се боричкат по-встрани. Сега за десния ръкав - на края му пришиваш изкуствена ръка.

- Това пък защо?!

- Заради ръкостисканията. Много се ръкостискаме публичните личности! Откакто станах публична личност, не съм спрял да се ръкостискам! С избиратели, със симпатизанти, със случайни минувачи, с колеги, с делегации, с посетители, даже помежду си се ръкостискам - лявата ръка с дясната, дотам съм стигнал! Не се издържа! Слагаш изкуствена ръка, та който иска, да я друса колкото си ще, а за моята ръка правиш ръкав ето тук, на гърба.

- Няма ли да ви е неудобно да си проврете ръката отзад? - изразява почтително съмнение професионалистът.

- Неудобно ще ми е, ама няма как, трябва да си пазя гърба. А! И отзад под пешовете на сакото слагаш стоманен сейф!

- Няма ли да ви тежи?

- Ще тежи, затова съм на този пост, затова съм в светлината на прожектора, не за да ми е леко!

Обгрижваният се замисля за миг за нерадостната си съдба, после вперва поглед в мерената дреха:

 - А, това тук нали е джоб?

- Точно така, това е левият джоб на новото ви сако.

- Ще го направиш от дърво и вътре да има рафтове, да си редя по тях наградите, подаръците от благодарни граждани и бизнесмени да слагам! Сега за десния джоб - него го оформяш като хладилник, защото хайверът много бързо се разваля.

Шивачът ловко добива зевзешки вид:

- Значи по коктейлите хоп и в джоба! Ах и вие!

Другият като всеки патил човек е напълно сериозен:

- Как иначе с тия малки чинии, дето ги дават?! В джоба на панталона можеш ли да монтираш микровълнова фурна?

- По принцип мога, но много ще ви грее... Не където трябва.

- И по-страшни неща съм преживявал! Ти ако знаеш по изборите какво е нагряване! А в микровълновата ще претоплям кюфтенцата. Няма нищо по-страшно от студено кюфтенце! Дори и студеният избирател е за предпочитане!

Шивачът мълчаливо кима - въпреки пърхането, той наистина си разбира от занаята и знае, че облеклото е отражение на личността. Никога обаче няма да го каже - не защото се гнуси от баналности, а защото такива са законите на българския пишманреализъм.

Указанията продължават, но нека да оставим нещо и на въображението на реципиента на художествената творба...