Според разни вярвания човешкият живот и въобще животът като такъв описва концентрични кръгове - колелото на историята се върти, докато се озовем там, откъдето сме тръгнали. Когато превъртиш, хората те избягват; когато превъртиш още половин оборот, се връщаш в изходно положение и пак си нормален. Когато палачинката се обърне, тя заема обратно положение, но когато я метнеш още един път - тя отново е палачинка в принципна позиция.

Това може да се тълкува по най-различни начини, сега няма да се занимаваме с тая сложна материя, ами ще проследим кръговрата в природата на Дани Каназирева от Пловдив. 

Тя е симпатична руса дама с демократични разбирания, един от учредителите на ГЕРБ - борец за коректни ремонти и справедливо разпределение на обществените средства. Преди десет години тя влиза в Общинския съвет на Пловдив и става председател на групата на ГЕРБ. През 2010 обаче е атакувана от областния на Пловдив (тогава) Иван Тотев, Цветан Цветанов и Искра Фидосова. Според Каназирева - заради отстояване на принципни позиции. Изключват я от партията, приканват я да напусне Общинския съвет, тя отказва, основава местна партия и става един от душманите на статуквото. На всички следващи избори с малката си партия успява да вкарва общински съветници, борят се с порочните практики в общината, понасят удари от медийната и прокурорската машина на силните на деня. 

На последните избори Каназирева пак беше кандидат за кмет и докато вървеше инфарктното преброяване на бюлетините от първия тур, ту се класираше за балотаж, ту изпадаше - докато изпадна съвсем, но отново вкара петима общински съветници.

При това развитие гласоподавателите ѝ вероятно са очаквали тя да продължи линията на политическото си поведение. 

Обаче Каназирева прие гербавото предложение да стане областен управител и се върна в изходната си политическа позиция - на гербава кокона. И обяви, че това е "знак за нова политика на диалог и уважение". 

Да сме живи и здрави - може би ще дочакаме и Цветан Цветанов да опише тоя цикличен кръг и да се завърне на килимчето в Банкя. 

Дай боже!