Слухът, че правителството ще бъде изведено в Норвегия, е абсурден! Така му казах на комшията, той обаче кипна като забравено на котлона турско кафе:
- Ще ги изведат не, ами оттатък! За норвежкия човек няма разлика дете ли си, министър ли си! Щом си в риск, извежда те като стой, та гледай!
- Хайде сега големият риск! - присмях се. - От едните псувни никой не е близнил! Виж, ако народът започне да строи барикади и да пее Марсилезата, тогава пъргаво ще ги изведат в Норвегия да пикаят на син камък срещу уплах, както препоръчва Дядо Вазов в първата глава от "Под игото"!
Комшията отпи яка глътка, което по нашите земи замества броенето наум до десет, пък каза по-меко:
- Имаш вишо и ти личи на манталитета!...
- Всеки е правил грешки на младини! - избухнах. - Освен това да си български инженер не е висше, а кръст за цял живот!
- Аз те приемам такъв, какъвто си - бащински ме увери комшията. Сетне продължи - Как си представяш ти французите да си зарежат Франция и да дойдат у нас да строят барикади и да пеят с разголени гърди?! А нашенец такова нещо никога няма да направи насериозно! Особено сега, когато покрай царската туршия всички българи сме роялисти и лоялисти!
Комшията мълком ми наля, побутна към мен киселите краставички. Въздъхнах. Прав беше човекът за французите и му го признах гласно, при това не само защото ракията бе негова, а понеже наистина беше прав. След това обаче настоях:
- Нищо не заплашва правителството ни! Заради едните псувни няма да ги настанят при приемни норвежки министри!
Комшията все така мълчеше, явно чакаше да ми мине. Докато да замезя, и ми мина, и той ме попита:
- Изоставените от родителите си деца в риск ли са?
- В риск са - потвърдих.
- Значи е редно за тях да се погрижат в приемни семейства?
Усещах, че ме маже с вазелин, както би казал Волен Сидеров на Валери Симеонов, ако не бяха развалили красивата си дружба, ала нямаше как да се измъкна, трябваше пак да потвърдя и го направих предпазливо, но веднага добавих вироглаво:
- Ама какъв точно е рискът за нашите министри?!
- Изоставили сме ги - отвори ми очите комшията.
Съобщих му очевидното:
- Ами като са такива калпазани, как няма да ги изоставим?!
- Причините ще търсят тепърва европейски социални работници - дистанцира се комшията. - Сега друго е неотложно...
Прекъснах го:
- Разбрах! Да ги изведат нашичките в защитена скандинавска среда! Обаче нещо не ми е наред в тази хипотеза!
- И правилно не ти е наред - потвърди самодоволно моят човек. - Ти, ако си норвежки министър, ще прибереш ли някой нашенски, та да ти изяде сьомгата и да намига на избирателите ти?
- Не, разбира се! - отсякох убедено.
- А ако си норвежки гей? - тихо попита комшията и ме загледа хитричко.
Олюлях се като Исак Нютон веднага след удара с ябълка по главата. В ума ми се подреди дръзка, да не кажем скандална хипотеза. Възкликнах:
- Еврика! Това е сто пъти по-ефективно от разни френски революции! Гилотината събира прах, сибирската каторга е носталгичен спомен! Норвежка яка хватка е отговорът!
Комшията се подсмихваше тържествуващо. Отпихме и стиснахме палци да не е само слух.
