Мина и дербито "Караянчева - Трифонов". Дойде ред и за Цветето на българския парламентаризъм да покаже чар, интелект и здрави политически подкови. В артикулациите на Караянчева прави впечатление хубавият прононс на звука "р" и безконтролното образуване на мн.ч. по маниера на Бойко Борисов - "учимЕ, търпимЕ, да отидемЕ".
Стенографирахме малко свежи лафове да си ги затворим в буркани като словесна туршия - по примера на художничката, която разбуни духовете с пърформанса "Голямото плюскане в Художествената галерия". С две думи - френска художничка от български произход - Ода Жон, организира изложба, която бе открита чрез провокативен пърформанс - женски тела, изработени от шунка и салам, бяха изложени на дълги бели маси, където бяха поканени хора от висшето софийско общество да изпълнят ролята си в този художествен акт. А именно - половината "избрани" плюскаха, другата половина ги снимаха и пускаха разкази с картинки в социалните мрежи. Мрежите предвидимо се подпалиха от народен гняв, че се прави пир по време на чума и любов по време на холера - и за радост на организаторите дори Вежди Рашидов сколаса да заклейми пърформанса.
Тъпото е, че това е играно много пъти от много артисти - а нашата публика начело с Веждичката съвсем искрено клъвна. Според замисъла женските тела от шунка би трябвало да онагледят начина, по който обществото превръща жената в стока за консумиране. Objectify my love, разбираш ли, или както пееха "Ъпсурт": Тя ми вика danke, аз ѝ викам Йовано, Йованке.
Ако организаторите се бяха изхитрили да направят Борисов-Пеевски-Цацаров от суджуци - щеше да има още по-бурни реакции и особено Вежди Рашидов щеше да реагира далеч по-темпераментно и сигурно дори щеше да разкаже някой спомен от Париж, който дискретно да покаже високото място на Вежди в световната култура и съответно - ниското и вулгарно място на художничката Ода.
И за да се върнем на пърформанса, от който ние пък си затваряме словесна туршия - ето как си говориха Слави и Цвета, докато се бореха дружно с тежката сънливост на водещия.
***
Цвета Караянчева, председател на НС: ...Ако наблюдавате как вървят тези протести, ще видите много партийни лица в тези протести.
Слави Трифонов, bTV (сънливо): Не е вярно това.
ЦК: А, моля ви се!
СТ: Е, не е вярно.
ЦК: Ееее, моля ви се, как да не е вярно!
СТ: Това, че излезли БСП и казАли - "ние подкрепяме тоя протест", всъщност не означава... не означава... Огромната част от хората...
ЦК: Ама как! Това не означава нищо, но техните хора, които са по места, са инициатори на някои от протестите.
СТ: Не го вярвам това и мисля, че не е въпрос на вяра. Става дума за хора, които са индивидуално или пък като отделни...
ЦК: Аз уважавам тези хора!
СТ: Ами да. Как да ги разделим - тия, които са пр... протес...
ЦК: Ами няма да позволяват да ги яхат!
СТ: На никой не са позволили да ги яхне. Аз не мисля, че някой ги е яхнал, кой ги е яхнал?
ЦК: Ами те затова започват хората да се разотиват, защото, като се налЕпят партийни лепки и да почнат да обясняват как и те са "за" и как разни партийни, така, местни лидери почват да организират нещата - затова и протестите донякъде се опорочават. Да, имат основание българските граждани, имат правото, защото ние сме демократична държава. И имат правото да излизат на протести и да казват своето мнение. Това е корективът на управляващите. Ако управляващите нямат този коректив, те ще почнат да летят в облаците! Затова е важно да има отсрещната страна - да чуваш какво ти се случва, какво ти се говори. По същия начин - ако имаш силна опозиция, ти си силен да управляваш. Когато започнеш да говориш, да даваш мрачни прокоби за бъдещето, хората малко по малко започват и те да вярват в това.
СТ (едвам си отваря очите, а има още 20 минути): Не мисля, че това е възможно да бъде изманипулирано. Извинете ме, но аз отдавна съм...
***
Може би водещият искаше да признае, че отдавна е заспал. Но не можа да си довърши изречението.
