Той е с учудените сини очи на Малкия принц, пораснал почти 2 метра и попаднал в миниатюрен празен басейн в центъра на София вместо на непозната планета с поучителни срещи. Той е чешкият цирков артист и танцьор Лукас Блаха и среща няма да има – сам е от началото до края. Първо балансира с няколко дълги паунови пера на челото, които е събрал от дъното на празния басейн, после старателно го забърсва. След порядъчно суетене във времето за себе си, в което постига концентрация, абстрахирайки се от заемащата местата около басейна публика, идва момент да измие краката си, после мишците, и работата все повече заприличва на свещенодействие за пречистване. Така започва соловият движенчески пърформанс на Лукас Блаха, сродил физическия театър с прийоми от кукления и със сръчности от цирка, където се е формирал като комплексен играч. Представлението бе показано в сряда и четвъртък в Swimming Pool на покрива на сградата на бул. „Цар Освободител“ 10.
Пръв помощник на Лукас в начинанието, наречено Lavabo („Умивалник“), е полифункционалният костюм: с придърпването на панталона за гимнастика нагоре той се трансформира в клоунски одежди, във вечерна рокля на кокетка, в покривало на бедуин и в каквото още се сетите да го оприличите. Скоро артистът посяга към втория си помощник – огледало, поставено на ръба на басейна. Играта и танцът с него извършват деконструкция на тялото на актьора, „разместват“ чарковете му в причудливи и шокиращи конфигурации. Не след дълго и то ще бъде оставено, за да демонстрира Лукас придвижване по дъното-сцена, като балансира със стъклени купички. Докато излива вода върху съда на челото си в знак на пречистване, той жертвено ще смъкне и последната дреха от себе си. В това търсене на собствения образ, предназначение и смисъл героят е и Нарцис, и Сизиф, и Икар, който в опит да полети ще се плъзга с цяло тяло напред и назад по настилката на басейна.
Представлението е почти без музика: тялото е оставено на себе си, на собствените си усилия – без глезотия, без помощни ефекти, само от време на време тихо се чуват пъшканията на актьора, а към финала – и детската му песничка. След като бинтова главата си с дълга ивица плат – като „тюрбан“, който ще покрие и очите му, с последен напън той ще се покачи на перваза на басейна и ще го обиколи опипом, за да се издигне накрая по перилата му до най-високото ниво на съобръжението, откъдето се разкрива поразителна гледка към вечерна София. Почти до последния миг, докато не се освободи от „превръзката“, Блаха няма да я види…
Lavabo е синтетично зрелище, в което тяло, костюм и предметен реквизит работят за идеята да се открие и изследва тънката граница между физиката и ума, между материята и духа. За да надмогнеш себе си и може би да полетиш или пък – да се разбиеш?... Ако това ви се струва хипер-интерпретация на един толкова конкретен плътски акт, вие може да предложите друга или просто да се наслаждавате на красотата на свещенодействащото в танца и играта тяло, което също не е малко...
„Умивалник“ е сайт-спесифик пърформанс (произведение на изкуството, създадено, за да съществува на определено място). Неговият режисьор Яна Старкова разказва пред БТА, че тя и сътрудниците й са открили Swimming Pool в София чрез Czech Dance Platform. Харесали са го, свързали са се с хората, които го менажират, и са получили покана да се представят тук след участието си на няколко фестивала в Прага. В творческия екип на Lavabо са още Давид Херциг и Кристоф Блабла (звуков дизайн), Руфина Базлова, Онджей Менушек и Павел Урик (светлинен дизайн).
Špatné divadlo („Лош театър“) – организацията, която представя Lavabo, е чешка артистична група, основана от Яна Старкова, Онджей Менушек и Якуб Ваверка. Те работят заедно още от следването си. Фокусът е върху създаването на движенчески, танцови и циркови спектакли, представляващи по-интимна алтернатива на масовата продукция в тези жанрове. Специален акцент са сайт-спесифик проектите в публични и нетрадиционни пространства, с цел да се обживеят културно пустеещи места.