Новините от следствието могат да се обобщят така: прибраха Баневи, пуснаха Иванчева и Петрова. Бизнес семейството Николай и Евгения Баневи бяха арестувани в Париж и затворени в ареста на бул. "Г.М.Димитров" в столицата. Така репресивните държавни органи демонстрираха единен стандарт в третирането на заподозрени.
Г-н Банев сезира обществото посредством статус във "Фейсбук", за който няма сведения как е бил написан и публикуван - принципно задържаните лица нямат свободен достъп до телефони и интернет.
Ето и текста на посланието.
***
Уважаеми приятели,
Пиша ви тези редове от невъобразимите условия на следствения арест на бул. „Г.М. Димитров” №22 в гр. София. Столица на държава, която преди 12 години бе приета в Европейския съюз.
В ареста са хора, срещу които е възбудено т.нар. досъдебно производство, в което Прокуратурата е всесилна. Куриоз е, че практически по свидетелски показания на две лица пред следовател по възбудена преписка при прокурор, напълно невинен гражданин може да бъде арестуван и държан в следствен арест цели 8 месеца.
Условията в ареста са буквално античовешки.
В небоядисвани от 20 години стаи с площ около 11-12 кв. м са разположени 4 човека с „турска” тоалетна и мивка „на разположение” без топла вода. Матовите прозорци не пропускат слънчева светлина и до тях има достъп, защото са с решетки на 70 см пред тях, непозволяващи да се отварят или чистят. На баня се ходи два пъти седмично. А „престоят на въздух” е 1 час на площадка малко по-голяма от килията. В стаята няма нищо друго, освен две метални легла на два етажа и вградени в пода малък метален стол – 1 бр. и малка метална маса.
Практически в килията 23 часа в денонощието без въздух и слънце и без движение гаснат до 8 месеца от живота си четири човешки същества – несъдени, но принудени да пребивават в пъти по-лоши условия от осъдените на всички инстанции затворници.
Вътре в стаите пушачите пушат, а вземащите лекарства имат достъп до лекарствата си един път в денонощието.
Свижданията са два пъти в месеца от по 40 минути. Арестантите се „свиждат” в обща кабина с три стола и три телефона и са разделени от близките си със стъкла. Въздух в кабината почти няма. Но по време на „престоя на въздух” може да се говори по стационарен телефон около 5-6 минути, ако арестантите имат предплатена фонокарта. И това, още веднъж искам да припомня, са условията на единствено обвинени от прокуратурата лица.
Ако, какъвто е нашият случай с Евгения, няма нито едно доказателство, няма нито един наш (на обвиняемите) подпис върху доказващ „престъпната ни дейност” документ???
Какво е това??? Свръхарогантна наглост?
Публична гавра със законността?
Престъпно сдружение на следствие, прокуратура и съд с възможност за дезинформация на медиите?
Политическа и властова репресия?
Демонстрация на всесилност и недосегаемост преди неминуемия публичен провал на обвиненията?
При условие, че лишаваш човешко същество от слънце и чист въздух.
При условие, че в 21-ви век функционалността на ареста, където държиш обвинения без съд и присъда, е сходна с тази на 18-и век.
При условие, че защитата на разследвания за недоказани обвинения арестант няма паритет с обвинението.
При условие, че осем месеца обвиняемият може да не работи по обвинението въобще.
При условие, че в драстично различна от ежедневната среда нанасяш на арестанта непоправими морални, психически и физически вреди.
При условие, че арестантът бъде оневинен впоследствие!
Ще е достатъчно ли паричното обезщетение?
Кой ще излъска калта, полепнала завинаги над невинното му име?
И кой ще възстанови изчезналата му вяра в истината и справедливостта, в добротата и честността, в законността и „презумпцията за невинност”???
Никой и нищо…
Нито жадните за сензации медии.
Нито съгрешилите и непознаващи покаянието обвинители и поръчители.
Нито дори възторга на близките и приятелите от тържеството на закъснялата правда.
Никой и нищо…
***
Не бъркайте предполагаемите стопански престъпления на семейство Баневи с колебливия джендър на Оскар Уайлд, когото младия му приятел Бози въвлича в разорителна и деградираща връзка, подкокоросва го да се съди с бащата на Бози, който пък е важна клечка и чрез влиянието си върху нереформираната съдебна система на Великобритания вкарва в панделата писателя и му съсипва живота. Оскар Уайлд е лишен от имущество и от правото да вижда децата си; завършва живота си в изгнание, обиден и разтерзан, повече не написва нищо свястно.
Ирландецът комай е писал за мосю Банеф "Идеалният мъж". А за мадам Юженѝ - "Ветрилото на лейди Уиндърмиър". Приятно четене!
