Все по-настойчива като режисьор, актрисата Бойка Велкова изследва ранните, „опипващи почвата“ стъпки на женската еманципация с новия си спектакъл по Съмърсет Моъм „Постоянната съпруга“, чиято премиера бе в зала „Методи Андонов“ в Сатиричния театър.
Появата на въпросната, както тя я нарича, „комедия на интригата“ точно на тази сцена не идва на празно място и в този смисъл не е изненада – представлението е продължение на художествените търсения на Бойка Велкова и на интереса й към подобен тип салонна драматургия с морална поука, след като преди 3 години постави тук „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ от Оскар Уайлд. Стилистиката на двата спектакъла е сходна – и неслучайно. Можем да сравним Съмърсет Моъм с Оскар Уайлд по остроумния афористичен диалог и на Бърнард Шоу с острия социален скалпел. В този случай обаче дисекцията на обществото е по-скоро козметична и само бегло присъства, опосредствана в баналната на пръв поглед семейна история на Констанс (не Кейт!) Мидълтън, която е мамена от съпруга си. В лицемерното „добро“ общество неминуемо е налице вечният любовен триъгълник, който в един момент е на път да се разгърне в четириъгълник, а после и до многоъгълник…
Макар и дискретно, двигател на действието тук е една умна жена в зората на истинската еманципация, за чиято роля режисьорката е избрала младата и засега почти непозната Вилислава Кирилова. Нейната героиня отпуска свобода за склонния към изневери съпруг (Михаил Сървански), за да има и тя право на лична територия и независимост. Житейската й практика е в дисонанс със съветите на майка й (ефектно изпълнение на Стела Ганчева, напоследък позната и като Мая от сериала „Братя“), че само на мъжете са простени някои слабости, както и с веруюто на сестра й (Лана Гекова), че трябва да бъдат разобличени и наказани. Констанс другарува с любовницата (свежата Анджелика Джамбазова, която със сигурност трябва да запомним), за да държи врага под контрол и в крайна сметка да превърне негативите на ситуацията в позитиви за себе си. Хитрост или емоционална интелигентност? Душевна широта или безразличие? И няма ли опасност отстояването на собствените свобода и принципи да се превърне в пълен егоцентризъм? Ако се замислим за преобладаващия „бон тон“ във взаимоотношенията днес, ще се окаже, че и салонните комедии понякога може да са пророчески. Особено ако автор е Съмърсет Моъм (1874-1965): през 30-те в лондонските театри, както се твърди, всяка вечер са се играли поне по 4-5 различни негови пиеси – рекорд, непостигнат от друг драматург и до днес. За конкретната най-нова интерпретация с днешна дата – „Постоянната съпруга“ в Сатирата, трябва да отбележим и вероятното изгряване на една нова звезда на комедията: съвсем младия Михаил Рядков, който с една-единствена поява на сцената, с няколко сатирични щриха, рисува много ярък образ на съпруг наивник. Явно и генът на баща му, актьора Стефан Рядков, си казва думата.
Сценографията и пищните костюми са проектирани от Нина Пашова, музиката е на Теодосий Спасов. Следващите представления са на 23 октомври, 2 и 18 ноември.
