Може би сте забравили - на Нова година тичах чисто гол до Черни връх и горе ме посрещнаха с репликата: "Тук не е къща за гости", не искаха да ме пуснат гол, за да не им развалям Новата година - щели да се изпокарат кой да ме има и разни такива. Аз реших, че се майтапят, но като влязох при тях, настъпи небивала глигания и простотия. Напих се с хората от къщата за гости, която не е къща за гости, почнаха да ме нападат някакви жени със скандално поведение, а когато и мъжете започнаха да ме щурмуват с викове "това тяло е създадено за грях", избягах от хижата, гмурнах се в ледената нощ и тичах (отново гол) до обръщалото на бившия трамвай номер 6 - тогава ме прибраха едни пазачи от басейна "Спартак" и мирно посрещнахме тази бурна 2019 година.
Оттогава си имам едно наум, че къщите за гости са като совите от "Туин Пийкс" - не са това, което са.
***
Имам една приятелка телефонистка. Телефонът ѝ седи в един сайт за комерсиални запознанства, но когато я потърсят, казва, че "не е такава". Оставила си е номера и в един сайт за къщи за гости, но аз си харесах тоя имот и реших да му променя статута. Викам си - Европа ме обича, телефонистката ме обича, мой дълг е да я направя щастлива в този имот.
Сложих отпред една табела "Тук не е къща за гости" и така започна моят живот, пълен със смях и сладострастие.
Когато бе хубаво времето, по цял ден се търкаляхме на верандата, която е по-голяма от терасите на Каракачанов и КОНПИра, взети заедно.
Звъняхме си от двата края на имота с моята тръпка и се уговаряхме по телефона. Пускахме си стриймове и тръгвахме един срещу друг, докато се срещнем и виртуалната реалност се слее с натуралната, а после се сливахме и ние - телефонистката и аз. Когато беше хладно, правехме любов пред камината, върху кожи от хайванчетата на баба Дора. Козите кожи - може и да ви звучи романтично, обаче доста боцкат. Но ние сме си селянчета и така ни харесва. Да боцка, да тръпнем и да се любим по-душмански.
***
Щастието ни не продължи дълго. Тая телефонистка се оказа голяма тенджера в главата - две схеми не може да развърти сама. Дипломата ѝ се оказа фалшива, знанията ѝ за света на капитала - романтични и наивни. Всички схеми, всички пари, дето ги е въртяла, всички плодове, които е брала, са били чуждо производство, тя самата е била тип изпълнител с ограничена функционалност.
С две думи - парите свършиха и не можахме да измислим откъде да заработим нови.
Един ден в къщата ни за гости пристигна Чичак-Шкембак, Властелин на схемите и тиха вода от бившето ѝ министерство.
Аз, естествено, го посрещнах с кози крак и с удоволствие щях да му реформирам опорно-двигателния апарат, но моята тръпка, моята телефонистка, моят изгубен акорд, моят намерен Рай, моята калинка-малинка спря ръката с козия крак и ми каза да не се ядосвам, защото много ме обича, но любовта без пари е като дъжд без посеви.
Свалих козия крак, подвих си опашката, а Чичак-Шкембак влезе във владение на къщата за гости и комуникациите на телефонистката.
Мен ме изпратиха до гарата и ми купиха билет.
Моята телефонистка ми подари една сълза за сбогом.
