НА ДИВАНА 
Генерал-минор от Диванната армия на Република Фейсбук (Мета) се поряза под нокътя и почувства неописуема болка.
Преди това офицерът забрави да яде и пие, защото цял ден писа из групи и форуми емоционални сводки за войната в Украйна. Той е бесен, че политиците и военните от страната, на която симпатизира, не го слушат, а той има работещи решения.
"За сметка на това - забелязва експертът - врагът явно извлича поуки от това, което пиша и говоря! Затова врагът държи инициативата. Не ми е приятно да го кажа" - констатира тягостната истина генерал Диван-Курназ.
Конкретно - генералът констатира това това 150 пъти в различни фейсбук-свади, които генералът разпалваше днес от зори до късен мрак, защото никой не виждаше очевидното: че трябва да се убият толкова и толкова хора по едикакъв си начин и всичко ще се реши за 72 часа. 
С две думи, Генерал Диван-Курназ поддържаше единствено адекватното становище по отношение на войната, защото е запознат много добре и освен това може да мисли!
(Читателю, мисли и ти, кажи на хората около теб, че мислиш и да не те закачат, мисли с умиление как мислиш, снимай се как мислиш и покажи на всички какво значи Ден за размисъл!)
Генерал Диван-Курназ спори в продължение на 16 часа със свои и със чужди, докато всичките му събеседници позорно капитулираха и спряха да отговарят, онемели и съсипани от аргументацията му.
"А може и да са се напили!" избухна сигнална догадка и освети отвътре черепа на генерала, който се усети, че от сутринта не е близвал. 
Имаше още малко време до затварянето на супера отсреща и генералът реши да си набави провизии - той едва сега разбра, че е на ръба на силите си. "Войната в действителност е тежък труд, нищо че малко като мач я гледаме и се палим запалянковската. То и на футболистите не е лека работата, ако мислим обективно" - написа генералът за последно, преди да стане.
Той се изправи със скърцане от дивана, но бръкна в джоба си невнимателно и се поряза на чисто нова банкнота, която му влезе под нокътя. Адска болка - който не го е преживял, не може да го разбере. 
"Разстел! Разстрел! Разстрел! За бога, разстреляйте някого!" написа мета-генералът във Фейсбук, крещейки всяка дума, докато блъскаше по клавишите. 
Болката под нокътя беше наистина ужасна и от боя по клавиатурата се усилваше още повече. 
За беда - когото и да разсрелваха в този момент, никой не се договеди да докладва на нашия генерал и да го облекчи болката му. А той продължаваше да трака като лека картечница по клавишите, отново забравил сън, храна и пиене. Престана и да му прави впечатление дали някой му отговаря - важен е пътят, важна е борбата, победата в само венец на усилията ни! 
След няколко последни затихващи залпа, клавиатурата замлъкна, раненият генерал Диван-Курназ се гътна на една страна и заспа - гладен, трезвен, жълт и немит.