Като прочетох във вестника, че вече нищичко не е останало и хората са принудени да си препродават приватизираното едни на други, погледнах какво от аванса е останало под захарницата, натъпках го в левия джоб и си записах час при Този, който трябва. Човекът веднага ме прие – сигурно, защото му беше скучно да си стои сам в кабинета, такива като мен вече няма, защото, както май вече казах, нищичко не е останало.

- Вие по какъв въпрос? – попита. – Защото вече няма нищо за продаване. Всичко коснахме – големи сме бързаци!

- Не сте – възразих и извадих картата на София. – Това тук още не сте.

Онзи погледна и се изуми:

- Ама това е язовир „Искър”!

- За вас – язовир, за мен – националноотговорна покупка. Колко му искате? Плащам кеш, може и без фактура.

- Без фактура не може – рече онзи. – И без касов бон. Нямате си представа колко ни тормозят данъчните!

- С данъчните съм говорил – успокоих го. – Тях можете да ги забравите. И прокуратурата – също, и там всичко е точно. Пресата пък хич не я бройте – вече навсякъде съм си платил рекламни карета – „Пийте една студена вода направо от Искъра!”.

Заинтригувах го. Професионалният подход винаги прави добро впечатление.

- Ама това е обект от значение за националната сигурност! Вие знаете ли какво ще стане, ако случайно някой пусне водата?

Знаех си – ще опитва да качи цената. Националната сигурност със сигурност струва скъпо – трябва да се плаща. Само че - от баламите.

- Това, разбира се, не е клозетно казанче, а язовир, но ако някой дръпне синджира и пусне водата, резултатът ще е подобен – казах. – Всичко съм проучил – ще мине оттук, после – оттам и накрая ще отнесе всичкото това, което виждате на картата. Аз предлагам нещо много по-добро – контролирано изпускане в аварийни ситуации.

- Например?

- Ами – представете си – из язовира някои карат лодки, други се мъчат да хванат риба, трети се стараят да се удавят, защото им е писнало от тоя живот, а на Орлов мост се е събрала тълпа несъзнателни граждани и иска нещо излишно. Какво правим? Пускаме контролирано водата по Перловец и отмиваме несъзнателните граждани! Така – и градът ще е чист, и населението – прочистено!

- Това е интересна идея – заинтригува се. – Ще мине по линия на бедствията и авариите. Ами ако са се събрали пред парламента?

- Тогава ще се наложи малко по-неконтролирано изпускане на водата. И да се предупредят гостите на хотела да се качат на по-високите етажи. Пък ако има пленарно заседание – още по-добре, че тия в парламента вече са ми дошли ей дотук!

- Великолепно! Ами ако навсякъде има безредици?

- Тогава пускаме целия язовир и измиваме столицата така, че да светне от чистота! И без това всякаква пасмина се е намъкнала…

- Вие сте гений!

- Ами, да – рекох скромно. – Но не го разпространявайте, за да не ми завидят.

Оня се замисли.

- А няма ли гражданството да се усети и да попита от какъв зор сме дали кранчето на тяхната сигурност на вас, макар и срещу разумна сума?

- Никоя сума не е разумна за сигурността на гражданите – отвърнах. – Затова, за да не се разпространяват излишни слухове и нездрави инсинуации, предлагам сумата да бъде минимална и да не се дискутира публично. А в социалните мрежи ще пуснем съобщение от безотговорен анонимен източник, че някой е купил язовира и може да пусне водата, когато му текне. Да му държи това съобщение на гражданството хлад!

Този, който трябва, стана, целуна ме по челото и викна с глас голям:

- Евала ти прайм! Най-после един националноотговорен собственик – писна ми от тиквеници, които само купуват и продават – все някой трябва да мисли за светлото бъдеще на държавата! Давай тук разумната сума, ето ти ключа от язовира – имай си го с кеф! И – за да бъде ясно на всички за какво става дума, ще му сменим името – вече си имаме „Студен кладенец”, затова тоя ще го наречем „Хладен резерв” – да няма после тън-мън, хър-мър, и оле-мале, ква я мислихме, ква стана!