Усетих аз, че някой ми рови из електронната поща, чете ми писмата, а също и постовете в социалните мрежи, да не говорим за форумите, и си казах "Ще ми падне тоя!" И вярно - хванах го! Американец! Настанил се зад компютъра ми като у дома си - разгънал спален чувал и даже химическа тоалетна сложил, и слухти!
- Ей, чш, ти защо ми ровиш из компютъра! - ревнах гороломно.
А онзи ме гледа радушно (те на това ги тренират от малки в детската школа към ЦРУ) и се усмихва свръхчовешки:
- Аз проучва ви, сори за неудобство!
Опала! После не били световен жандарм и отвъдокеански забравих какви, но са си точно такива! И му викнах:
- Алоу!... - но изведнъж се сетих, та се сепнах, сниших глас. - Чакай, за зелена карта ли ме проучваш?! Щото аз не съм кандидатствал, но щом ще ми даваш, дай една и за баджанака, няма да сгрешиш! И още две-три без попълнени имена, да се намират!
Той заклати глава като кон в каубойски филм от щастливото ми детство:
- Но, но, но зелена карта! Аз проучва ви за военна база.
По тази тема където ме пипнеш, съм бетон арме:
- Чакай сега, янки дудъл, нали базата тип "координационен център" ще е във Варна?
- О, това топ сикрет! Обаче огледал, преценил и каже ви, че цяла ваша страна идеална за база.
Похвали ни един вид, но не на мен тези, много са ме хвалили от най-различни световни посоки:
- Е, чак пък идеална. Много са лоши хората, янки! Паркират на твоето място в зелената площ пред блока и искат майка си и баща си за чувал зеле!
Той ме изслуша търпеливо, сигурно им плащат допълнително за това, пък продължи да ме обработва:
- Обаче тук много сигурно за отбрана! Тук ако дойде враг, на граница няма да го пуснат с танка, без да си плати рушвет, и ще кисне дълго, и ще отиде да напада други страни.
Веднага пролича, че на тези хора само хамбургери са им в главите! Не му го спестих:
- Мой човек, не ги разбираш тия работи! Врагът ще удари със сила!
- А къде ще удари? - усмихна се пълнозъбо той. - Никой не вижда по границата ви тези, които прибират рушвети. Ако ги виждал, досега ударил ги.
- Аз пък ти казвам, че врагът ще направи десант на морския ни бряг! На трета буна край Варна и ще ви сгащи по маскировъчни гащи!
Той обмисли версията, продължи на глас:
- И ще тръгне с танкове към наша база там, да? Обаче още първа нощ местно население източи гориво от танкове и разглоби ги да продаде ги за старо желязо. Какво прави танкисти без танкове? Ходи си на автостоп откъде дошъл!
Веднага контрирах:
- Врагът ще нападне със самолети! Ще спусне парашутисти!
Той пак подхвана неговата си:
- Голяма грешка направи врагът! Бандити оберат до шушка парашутисти. Кого не оберат бандити, набият хулигани. Кого не набият хулигани, оженят за себе си местни девойки и накарат замине обратно в чужбина с тях.
Дебелоглавието му ми дойде в повече:
- Абе с тебе няма оправия! Казвам ти, врагът ще удари с умни ракети!
- Да удря колко ще, както казваме ние, американците - прав му път, криво му коляно! Ракети умни, сър, и те преценява къде удари. Лети ракета, лети и види дупки по пътища и каже си "Аха, тук водила се битка, обаче война приключила с пълна победа над българи!", и отлети в друга страна взриви се!
Разбрах, че за този човек няма надежда. Да си троши главата! Заради традиционното българско гостоприемство обаче му казах:
- Мале-мале! Ей, убеди ме, мой човек! И сега от нас какво се иска за тази база?
- Нищо, твой човек, ние направи какво трябва, от вас иска само радва се!
И се зарадвах, нали съм гостоприемен, а той ме почерпи една дъвка, което според мен е малко, но какво да се прави - и те си имат традиции.