Мъжът бе със скъп костюм и гладни очи:
- Едно кафе, приятелю!
Барманът опитно прецени, че този в момента не е опасен, и професионално любезно попита:
- Захар?
- Да, 70 пакетчета!
- Моля?!
- Исках да кажа сто!
- Сто пакетчета захар с едно кафе? - в очите на професионалиста се мярна чисто човешки интерес. - Ще се захаросате!
- Я по-добре кафето не ми давай, не мога да го платя, дай само захарта...
- Как не можете?! - барманът плъзна поглед по скъпия костюм и лъснатите маркови обувки.
- Не мога! - проплака другият. - Давай захарта, че ще припадна!
Изведнъж мъжът зад бара се сети:
- Чакайте, вие не сте ли министърът на...
- Аз съм... - прекъсна го посетителят. - И ако журналистите питат, кафето съм заработил, казвайки стихотворение, а за захарта си мълчи. Става, нали?
- Става, господин министър. Абе как ви хрумна да живеете един месец с 610 лева?
- Нали ще вдигаме минималната заплата, та да докажа, че може да се живее с нея! Теглихме чоп в правителството, изтеглих късата клечка... Как пък му хрумна това... - съвсем посърна министърът. После яростно се стегна. - Популист!
- Кой това? - небрежно се заинтересува барманът.
- Няма значение - сепна се костюмарът и заговори припряно. - Да не мислиш, че е лесно! Платих моята част от тока, водата, парното и асансьора вкъщи и останаха по 48 стотинки на ден! Няма и за баничка! И съм така вече една седмица! Така съм озверял, че ако сега има избори, никога не бих гласувал за!...
Той пак се сепна и стисна устни.
- Е, нали жена ви и детето ви не са включени в експеримента, ще ви дават по нещичко да хапнете.
- Не могат!
- Тайно. Вечер дръпвате пердетата и си хапвате пилешки бутчета, свинско филенце...
- Стига! И от по-малко се получава инфаркт! Лесно ви е на вас, обикновените хора! Мен журналистите ме следят денонощно! Стигнах дотам да ровя в боклука!
- И други хора ровят в контейнерите.
- Аз не в контейнерите, преди да изнесат от вкъщи боклука, го преравям.
- Не ви ли е неприятно да се храните с огризки?
- Неприятно ми е, ама какво да правя? Вчера моите бяха изхвърлили 6 пържоли, 4 наденички и бутилка червено вино, позаситих глада си, слава богу.
- Брей?! Винаги ли такива неща има в боклука ви?!
- Не зная. Никога преди не съм ровил в него.
- Чакайте, защо не ядете по коктейлите?
- Нали ме следят! Който живее с 610 лева на месец, не ходи по коктейли, та и аз не мога да ям там! Какви мъка е това! Колегите се тъпчат като невидели, а аз само обикалям около шведската маса и гледам! Онзи ден припаднах в тава с печено агънце! Реанимираха ме в "Пирогов" с швейцарски шоколад!
- Закъсал човек може да се прехранва на панихиди.
- Онзи ден едни просяци ме гониха половин час из Централни гробища! Не е за мен това!
- Защо не просите по улиците? Все ще изкарате някой лев.
- Опитах. Слаба работа, цял час стоях с протегната ръка пред Централна баня, но без никой да ми обърне внимание, после една баба ме позна кой съм и като се струпа тълпа...
- Колко изкарахте?
- Пет стотинки, 10 шамара, 23 ритника, а на псувните им загубих бройката.
- Какво пък, при 48 стотинки на ден още 5 не са малко, това е прираст с близо 10 процента, ако използваме фискални термини.
Министърът явно вече не го слушаше:
- Ох, докъде стигнах аз, българският политик, дето само от комисиони... Но това е друга тема! Дай ми сега захарта, че вкъщи свърши!
- Захар ли? Журналистите дебнат, нали е експеримент! И нашето скромно заведение ще го подкрепи! Само да викна бодигарда... Пешо! Изхвърли този прошляк навън! Изтъркаляй го по тротоара, та да станат хубави снимките на журналистите!