За празника на св.св. Трифон & Валентин поканих моята нова руса тръпка на веган ресторант.
Поръчах за двама ни салата от рукола, кюфтенца от леща, пържоли от нахут и соя, вурстчета от тоалетна хартия...
Дадох й едно плюшено сърце да си го сложи под сладкото дупенце, да седне на мекичко.
- Така ми се иска да увеличим туристопотока към нашата страна! - казах аз, за да впечатля тръпката, и вдигнах тост с чаша безалкохолно вино. - Да пием за това!
- Сигурен ли си, че виното е безалкохолно - усъмни се тръпката. - Не искам да губя контрол над себе си!
- Всичко е в твои ръце, скъпа! Ти прекрасно знаеш какво най-много желая в този миг. Но по-скоро ще си отрежа ухото, отколкото да те нараня! Знаеш ли кой художник си е клъцнал ухото?
- Знам, че по време на Тройната коалиция това беше обичаен метод за саморазправа при изясняване на отношенията в криминалния бизнес. При тези предишни управления бандитите необезпокоявани си режеха ушите и си правеха пача от тях. Ew! Пачата и сланината са най-отвратителното изделие на Противника на човешкия род!
- Толкова си руса и убийствено умна! - възхитих се на висок глас.
- Не обичам да ме хвалят! - усмихна се интелигентно тя.
Знам аз как не обичаш да те хвалят! И Бойко Борисов казва, че не обича ласкателите, пък никак не се гнуси от похвалите. Чел съм аз Христо Ботев и знам много добре: "Маслото не разваля яденето и похвалата не произвежда пагуба на кесията". Но за маслото и за кесията нищо не казах на глас, защото съм деликатен и съобразителен тип. Стратегия и тактика!
- Ами то и аз не обичам да хваля, но и не обичам да лъжа! Има неща, които не е редно да се премълчават, защото това премълчаване би било равно на лъжа. Обичам да давам път на Истината и дори да я видя да пресича неправилно - на нея ще направя път и няма да правя на въпрос нарушението.
- И аз съм голяма приятелка на истината! - призна блондинката. - А как намираш дюните ми?
- Просто ме сърби багерът! - прибавих още едно признание в тази нощ, бременна с очаквания и надежди от най-нежен тип.
Тя май си представи багера ми, защото гърдите й започнаха да се спускат и издигат бързо-бързо. Аз пък си представих как ме шиба с пачки през лицето и по шкембето и по дупЕто...
Но нищо не показах външно, аз умея да чакам.
- Бе, да ти кажа, нещо ме съмнява това вино... Уж безалкохолно, пък нещо ми стана горещо!
- Ако ти беше студено, бих те стоплил, но щом ти е горещо... Да те заведа в басейна на комплекса? Забравих да ти кажа, че тук живея при един роднина, на когото правя услуги. Аз въобще обичам да правя услуги, а от теб искам само това, което ти пожелаеш отвътре! А впрочем кому принадлежи утробата на жената? Този философски въпрос е по-сложен от въпроса за кораба на Тезей и въпроса за ухото на Ван Гог. Кому наистина? Имаме ли право да се месим в делата на бог?
- Зависи - уклончива бе тя.
Сипах още от безалкохолното вино. Тя боцна листо рукола, сдъвка го и притвори очи в екстаз. Тя и руколата ми е без активни съставки. По документи...
- Имаме ли право да се месим в делата на природата? Бог ли определя границите на ски зоната в Банско? Имаме ли право да подравняваме дюни?
- Въпроси, въпроси... - провлачи тя. - Поетът е казал, че времето ни носи хиляди въпроси, а това е най-безалкохолното вино, което съм опитвала... Прави с мен каквото искаш!
Не чаках втора покана. Мърморейки под носа си - "строи се с много нарушения, но не е незаконно", извадих тесте документи и ги наредих под красивия й нос.
Сервитьорът ми донесе телефон в кутия натурален сок.
