Седим с комшията под сянката пред блока - едно време я хвърляше орехово дърво, сега поопърпан чадър, но си е все шарена. Виж, бирата в наши дни е много по-хубава, но не това е същественото в този живот.

- Ти - казва ми комшията, - Съединението отбелязваш ли го?

Ясно е, че търси как да започне разговор, защото е наясно с нещата под тази шарена сянка, но все пак му отговарям:

- Знайно е, комши, че някои отбелязват Съединението, други го празнуват, трети го почитат, мнозина просто си почиват, а ние с теб пием бира и понеже правим това всеки ден, може да се каже, че всекидневно отбелязваме празника.

Той удовлетворен кима и аз го разбирам - добре е в този живот нещата да са ясни и всяко на своята лавица. Сетне продължава поразпалено:

- Едно не ми дава мира, комши - вгледа ли се човек в българската действителност, ще забележи, че се делим като зелени еуглени в подходяща хранителна среда!

Свивам рамене:

- Това са естествени неща, просто средата е много подходяща за делене, как да не се възползваме.

Моят човек добива христоматиен конспиративен вид:

- Не може чак толкова подходяща среда да не е старателно подготвена и обгрижвана!

- Рано или късно всичко ще излезе наяве! - изтърсвам.

- Знаеш ли кога всичко ще излезе наяве?

Комшията прави знак с три пръста, който не успявам да разгледам добре, понеже точно в този момент група мехурчета от бирата като едно решават да напуснат корема ми и да огласят категорично появата си на белия свят. Човекът до мен надига шишето, бълбука някак призивно. Заслушвам се - не фалшивее. И думите му след това са искрени:

- Над входа на най-висшата българска институция пише "Съединението прави силата". Но какво от това, комши?!

Огласям очевидното:

- Гордеем се с този надпис. И на Евросъюза го предложихме.

- Прибързано! Та ние още не сме наясно с него!

- В смисъл? - повдигам вежди.

- Отвън пише за съединението, обаче вътре в най-висшата българска институция съединение няма.

- Така е - потвърждавам сговорчиво, - има коалиране, има лобиране, има мишкуване, съединение не.

- Но защо?! Да четат ли не знаят тези хубостници, или са малоумни?!

- Хлъзгаш се към най-лесните обяснения! Макар в този парламент без малоумие да не може.

- Ами хайде дай трудно обяснение да те чуя! - впива в мен очи-тирбушони комшията.

Аз от подобни предизвикателства не бягам, дори и след това да ме е срам. Обяснявам:

- Няма как да е инак, комши! Отвън на сградата пише "Съединението прави силата", обаче погледнат отвътре този надпис се вижда наобратно и на практика какво четат нашите избраници? Че разединението прави силата!

Комшията ахва, бълбука с шишето. И аз бълбукам, но за разлика от него овладяно.

- На днешно време България като територия е цяла - започва да разсъждава на глас той. - Процесът на съединение обаче продължава. Някои хора се съединиха с разни обекти, обявени за приватизация. Други се съединяват с парите ни по най-различни начини. Има и такива, които се съединяват с желанията ни, надеждите ни и болките ни...

- Комши - прекъсвам го, подчертано мек съм, - нали сме си говорили кое е същественото в този живот.

- Така е... - Той май е позасрамен - Да сме живи и здрави, другото все някога отминава.

Нямах какво да допълня.