Седим с комшията под сянката пред блока - едно време я хвърляше орехово дърво, сега поопърпан чадър, но си е все шарена. Виж, бирата в наши дни е много по-хубава, но не това е същественото в този живот.
- Ти - казва ми комшията, - Съединението отбелязваш ли го?
Ясно е, че търси как да започне разговор, защото е наясно с нещата под тази шарена сянка, но все пак му отговарям:
- Знайно е, комши, че някои отбелязват Съединението, други го празнуват, трети го почитат, мнозина просто си почиват, а ние с теб пием бира и понеже правим това всеки ден, може да се каже, че всекидневно отбелязваме празника.
Той удовлетворен кима и аз го разбирам - добре е в този живот нещата да са ясни и всяко на своята лавица. Сетне продължава поразпалено:
- Едно не ми дава мира, комши - вгледа ли се човек в българската действителност, ще забележи, че се делим като зелени еуглени в подходяща хранителна среда!
Свивам рамене:
- Това са естествени неща, просто средата е много подходяща за делене, как да не се възползваме.
Моят човек добива христоматиен конспиративен вид:
- Не може чак толкова подходяща среда да не е старателно подготвена и обгрижвана!
- Рано или късно всичко ще излезе наяве! - изтърсвам.
- Знаеш ли кога всичко ще излезе наяве?
Комшията прави знак с три пръста, който не успявам да разгледам добре, понеже точно в този момент група мехурчета от бирата като едно решават да напуснат корема ми и да огласят категорично появата си на белия свят. Човекът до мен надига шишето, бълбука някак призивно. Заслушвам се - не фалшивее. И думите му след това са искрени:
- Над входа на най-висшата българска институция пише "Съединението прави силата". Но какво от това, комши?!
Огласям очевидното:
- Гордеем се с този надпис. И на Евросъюза го предложихме.
- Прибързано! Та ние още не сме наясно с него!
- В смисъл? - повдигам вежди.
- Отвън пише за съединението, обаче вътре в най-висшата българска институция съединение няма.
- Така е - потвърждавам сговорчиво, - има коалиране, има лобиране, има мишкуване, съединение не.
- Но защо?! Да четат ли не знаят тези хубостници, или са малоумни?!
- Хлъзгаш се към най-лесните обяснения! Макар в този парламент без малоумие да не може.
- Ами хайде дай трудно обяснение да те чуя! - впива в мен очи-тирбушони комшията.
Аз от подобни предизвикателства не бягам, дори и след това да ме е срам. Обяснявам:
- Няма как да е инак, комши! Отвън на сградата пише "Съединението прави силата", обаче погледнат отвътре този надпис се вижда наобратно и на практика какво четат нашите избраници? Че разединението прави силата!
Комшията ахва, бълбука с шишето. И аз бълбукам, но за разлика от него овладяно.
- На днешно време България като територия е цяла - започва да разсъждава на глас той. - Процесът на съединение обаче продължава. Някои хора се съединиха с разни обекти, обявени за приватизация. Други се съединяват с парите ни по най-различни начини. Има и такива, които се съединяват с желанията ни, надеждите ни и болките ни...
- Комши - прекъсвам го, подчертано мек съм, - нали сме си говорили кое е същественото в този живот.
- Така е... - Той май е позасрамен - Да сме живи и здрави, другото все някога отминава.
Нямах какво да допълня.
