Предстои да бъдат подменени стари, счупени и изтрити знаци по българските шосета. Няма шега, няма измама - Агенция "Пътна инфраструктура" е обявила съответната обществена поръчка за 15 милиона лева, откликнали са 9 кандидата.
Патили сме и ненапразно крилатата фраза вече не важи - у нас нещата около обществените поръчки са такива, че шегаджиите не смогват да се шегуват, а компетентните по измамите органи не смогват да разследват. И докато шегаджиите се нашегуват, а прокурорите се наразследват, дайте да си отговорим на най-важния въпрос - толкова ли сме богати, че да харчим 15 милиона за нещо, което би могло да се реши безплатно? Звучи като шега, но си е най-сериозна истина.
За какво са ни пътни знаци, когато бихме могли да се поучим от дедите си? Имали ли са пътни знаци прабългарите, славяните и траките? Не, не са имали. Когато са искали нещо да разберат, те са тълкували знаците около себе си. Прелети ястреб, изграчи гарга - прабългаринът си обяснява това като знамение за предстояща битка. Кихне, както си жъне, славянинът и веднага премисля какъв е смисълът - може би медовината ще шукне? Защо и ние да не правим така - прелети над пътя гарга, значи скоро предстои отбивка вляво или вдясно, като дойде отбивката, ще се види накъде е. Или кихне нашенецът зад волана и веднага премисля какво значи това - дали ограничение на скоростта или забрана за изпреварване, каквото и да реши, все ще му е от полза, все ще се отрази благоприятно на безопасността на пътя.
А защо забравихме мъдрата народна поговорка "С питане и до Цариград се стига"?
Разглезиха ни тези пътни знаци! Колко му е да спрем и да попитаме за всичко, което ни интересува, някой човек край пътя - било магистрална жрица на любовта, било стопаджия или служител на бензиностанция? Той, щом е застанал там, не може да не познава близката околност, а стопаджията би могъл да даде сведения и за по-отдалечени страни, които е пропътувал.
Ще кажете: "Вече сме европейци, стига с тези български работи!". Добре, да погледнем към възможно най-западните евроземи, как открай време пътуват там и как се ориентират. Безспорни авторитети - Уилям Шекспир, подкрепен от Валери Петров, да прочетем класиците:
"За Милфорд, драги. Откъде е пътят?…
Благодаря… Къде? Оназ горичка?…
А колко е дотам?… Шест мили цели?"
Знайно е, има и русофили. Моля, руска класика - "Война и мир":
"Край пътя се издигаше дъб... Да, той е прав, хиляди пъти е прав тоя дъб...".
В конкретния случай с дъба общува, при това твърде резултатно, княз Андрей Болконски, но защо с крайпътните дървета да не си говорят всички пътуващи? Освен с дървета, че и с храсти пътникът би могъл да обменя информация с крайпътни камъни, особено с бележещите местата на катастрофи, те май са най-красноречиви и заменят знаците за ограничение на скоростта, предупрежденията за опасни завои и забраните за изпреварване накуп.
Накрая да обединим Запад и Изток, минало, настояще и бъдеще посредством един човек, когото ние сме избрали да ни води:
"Пътят е един – единна и стабилна Европа"
Тези думи на нашия пръв държавен, а по същество и партиен ръководител, изречени на 9 май миналата година, като с магическо заклинание премахват необходимостта от каквито и да било пътни знаци - посоката е ясна и добре видима, европейският път е гладък и обезопасен, има кой да ни напътства.
А за петнайсетте милиона знаците ще разтълкуваме, като мине обществената поръчка...
