Не съм шпионин, разузнавач съм. Внукът ме пита:
– А каква е разликата?
– Разузнавачът – казвам – работи за своята Родина, а шпионинът работи за чужда държава.
Внукът вече е голям и бързо схваща.
– А бай Гаро Шпионина – пита – за коя държава работи?
Всички в квартала знаем, че комшията Гарабет е шпионин.
– Трае си, не обажда – въздъхвам тежко. – Опитвам се да го сгащя, но засега не успявам.
– Нали сте приятели – поглежда ме учудено внукът, – защо не ти каже?
– Той на жена си не казва, че на мен ли... Ама така е по инструктаж.
– А баба знае ли, че ти си разузнавач?
– Баба ти по принцип знае всичко – усмихвам се. – Но нали има склероза, сигурно вече е забравила, така че и аз не нарушавам инструкцията.
– А плащат ли ти? – не ми спестява този въпрос внукът.
– Да – признавам си. – Дават ми по 300 лева месечно под формата на пенсия, дядовото.
– Значи си пенсионер под прикритие... Ех, и вашата не е лесна – обобщава той и тръгва по своите си задачи.
Аз също излизам. Отивам в градинката пред блока, където на нашата пейка ме чака Гарабет шпионина, за да пием по комшийски по бира. И всеки пак ще гледа да изкопчи някаква информация от другия. Бирата обаче си я носим от къщи. Това е професионална мнителност. Не се доверявай никому за почерпка, може да те отрови! Така е по инструктаж.
– Кажи нещо, комшу! – нетърпелив е Гаро Шпионина.
Понеже знам, че е бил епиграмист под прикритие, подписвайки се Гаро Вагонян, поет машинист, решавам да го респектирам:
– Това, което съм прозрял,
сега на теб ще го подшушна!
От проста кал
човека Господ е създал,
а пък ченгетата от ушна...
Гарабет Шпионина се кикоти. Но бързо минава по същество:
– Абе, какви ги върши прокуратурата? Каква е тая шпиономания? Видя ли по телевизията как рано сутрин ги изкараха с белезници?
– Видях. Но повечето ги пуснаха веднага, били само свидетели – чеша се по темето. – Попрестараха се май. Можеха да им пратят призовки като свидетели.
– Какви призовки? Кой ще ги чака? – хили се под арменския си мустак Гаро Шпионина. – Нали Гешев вече беше привикал отбрани журналя, за да се изфука пред обществеността. Пък Бойко Борисов ни лук мирисАл, ни свинска мас ял! Сякаш МВР не е към правителството, а към прокуратурата.
– Ще стане Гешев главен прокурор – казвам, за да отклоня деликатно разговора за Премиера. – Нали чу, че са преборили мутрите и сега е ред на ало-измамниците...
– Че как няма да стане! – категоричен е комшията. – Тургат ти една тиква на тезгяха и казват „Избирайте!“. Пък и видяхме преборените мутри, бяха на протеста в защита на Гешев и крещяха на другите, че ще ги изкормят. Нищо чудно утре и ало-измамниците да се вдигнат на протест в негова защита.
– За изкормвачите прокуратурата може би ще се самосезира – пак се почесвам.
– И кой? Гешев ли ще е наблюдаващ прокурор? Той по-скоро ще се самосезира за тая, с която въртят гешефти на семейни начала! Абе, да кажа и аз една епиграма... Имаме щура прокуратура – ще ме хване за...
Тук той конспиративно замълча.
– Внимавай какво говориш! – казвам му. – Да не те видим и теб някоя сутрин с белезници като обвиняем...
– А ти внимавай какво чуваш! – отвръща ми. – Да не те видим и теб някоя сутрин с белезници, ама като свидетел.
Прав е внукът ми – хич не е лесна нашата.
