Маратонът е едно, общо взето, безсмислено занимание – тръгваш отнякъде, тичаш амнайсе километра нанякъде, после се връщаш обратно по същия път, за да стигнеш пак до мястото, от което си тръгнал.

Същата работа и с местните избори.

Само че не съвсем – ако обърнахте внимание, сред търчащите по жълтите павета не се видя да тича кандидат за кмет или поне за съветник. А би било интересно да видим как подрусват шкембенца сред сухите като чирози маратонци. Електоратът щеше да го оцени! Все пак избраниците ни не само трябва да ходят сред народа, а понякога – и да тичат!

Защо, наистина, никой не се възползва от безплатното медийно отразяване на предизборно маратонско търчане?

За да си изясня тази загадка, се обърнах към единствения в България експерт по маратони и избори едновременно.

- Маратонът – каза той поучително - е измислен в древна Елада – гърците победили някого, но на мястото на битката нямало обхват, та пратили един нещастник да тича до Атина - да се похвалят. Нещастникът дотичал, казал на първия срещнат, че са победили, паднал и умрял. Четиридесет километра не са майтап работа!

- Значи ги е било страх да не им се случи случка на жълтите павета?

- Те на случки по жълтите павета са свикнали. Пука им на тях за павета – щом не хвърчат, а си стоят на мястото, значи социалният мир е под контрол, брутният вътрешен продукт е ей толчав, а пенсиите растат – друг път, но всяка година!

- Защо тогава никой не потича поне до метрото? Да се възползва от челния американски опит – нали се оказа, че докато баламите търчат, победителката в техния маратон се повозила десетина спирки и сума ти години, преди да усетят шашмата, напразно се потиха да й бият рекорда!

- Първо, метрото по тая линия още не върви. По-важното е друго – като изтърчи човек тия километри, нали накрая, за да се спази древната традиция, трябва да рече нещо?

- Ами, че чувството е невероятно - както спечелилите от търкане.

Експертът по маратонски избори и изборни маратони се начумери.

- С тоя коефициент на интелигентност бихте могли да се кандидатирате и вие. Представете си, че сте кандидат-кмет и пробягате дистанцията. Нахлузват ви лавров венец на шията и ви тикат микрофон. Какво ще речете?

- Че всички, които финишираха след мен, са корумпирани крадливи глупаци и некадърници – пръстите на ръцете и краката ми не стигат, за да преброя колко пъти съм ги млатил като маче у дувар!

- Това, с мачката, не е политкоректно, да не говорим, че всяка баба гледа поне по две котки вкъщи, така че тоя сегмент от избиратели го бройте за заминал заедно с дядовците. Дайте нещо по-добро.

- Много кучета по улиците – гониха ме през цялото време. Когато стана кмет, ще видя сметката на тия помияри!

- Ето, и кучелюбците изгубихте. Вие май изобщо нямате понятие как се печели в избори и маратони! Не можете ли да се сетите за нещо, с което всички да са съгласни и да ви подкрепят?

- Да им река, че плочките са криви?

- Добре. Друго?

- Един отзад само ме настъпваше, за да ми събуе маратонката – сигурно е гей!

- Отлично. Друго?

- Обичам да пържа бухтички!

- Великолепно! Друго?

- Всички, които финишираха преди мен, подкупиха съдиите да не гледат, когато минават по преките улички! С тая корумпирана съдебна система доникъде няма да стигнем! Ще обжалвам резултата от маратона в Страсбург!

Специалистът по избори и маратони ме спря.

- Това са глупости! Как ги измислихте?

- Вие телевизия не гледате ли? Естествено, че са глупости!

- Е – рече доволен експертът, - вече можете и сам да си отговорите защо никой от кандидатите не тича по жълтите павета освен в преносния смисъл, разбира се!

Така и не разбрах какво иска да ми каже. Това, експертите, като видят, че нося очила, все надценяват коефициента ми на интелигентност.

Как е вашият?