Всяка година по това време българският народ тръпне в очакване на речта на Почетния председател и парадигматичен стратег на българската действителност.
Единствено и само в "После" може да прочетете черновата на Посланието.
***
Уважаеми съграждани,
Тази година няма да се преструвам, че посланието ми е само за актива на Движението - аз говоря на цяла България, съзнавам това и поемам своята отговорност на национален инфлуенсър.
Ще бъда, както винаги, абстрактно-конкретен, морално-материален, обло-квадратен, морфично-морфинен и кехлибарено редбулен.
Драги сънародници,
Обичам ви като студен резерв и като договор за хидроинженерна консултация.
Не знам колко още литри ми остават на тази Земя, но със сигурност искам тук да изпия последната си глътка въздух.
България е моята родина и българите са мои благодетели.
Никъде другаде не бих могъл да постигна това, което направих тук.
Без да изреждам постиженията си в излишна конкретика - всеки може да си направи една груба сметка за това колко сме близки и колко сме далечни.
Ние боравим с един език, една валута, една политическа система. Но моят език разлага морфеми, предизвиква синтаксиса, насилва терминологията, изопва сетивата и генерира звонк. Но не звонк в пустиня, а звонк в Земния рай - нашата скъпа родина. Земята на Левски и Доган, земята на Сараите и схемите.
Извървяхме дълъг път - моят е по-дълъг, но това са нормални неща. Някои хора имат по-широки крачки от другите и това е било винаги така, независимо коя тайна служба управлява в момента. Някои хора и като плетат крачка, пак летят напред и пак виждат по-далеч от другите.
Някои хора дори могат да си позволят да родят феномена Смеевски. Не говоря за биологическо раждане, разбира се, говоря за социално-политическо рождество.
Двамата с г-н Смеевски се смеем най-добре на реалиите в тази прекрасна страна. Нашият смях има различно съдържание, но затова се раждаме различни - за да се привличаме като два полюса и като два края на една ексрементална тояга. И тук ще вмъкна още една философска алегория. Двата края на бухалката също са различни, нали така! Откъм дръжката е едно, ала откъм другата страна е дебелият край.
Питали са ме как така сложен човек като мен може да роди несложен като Смеевски. Бих искал да цитирам един персонаж от литературата, който казва така: обожавам простите удоволствия, те са последното убежище на сложната натура.
Когато родих Смеевски, не знаех докъде може да стигне този социален експеримент. Както виждате - стигна дори твърде далеч. За мен това е нещо като панорамата пред погледа на Дядо Йоцо. Това е венецът на жизнените ми усилия, философските ми търсения, стратегическите ми формулировки. Да гледам как същество от вида на Смеевски разбива стереотипи и човешки съдби, мачка предразсъдъци и личности, отнема илюзии и бизнеси, кадрува в системи, които надхвърлят космически неговата компетентност.
Някой ще нарече тази моя слабост перверзия.
Нямам претенции към нагона на стадото да поставя оценки.
Аз си ви обичам всякак.
Искрено и докрай ваш: ...
