Както вероятно сте разбрали, уважаеми читатели, "Сега" през 2020 г. става седмичник и съответно рубриката "Прелет над печата" ще отпадне, защото вече ще е съвсем странно вестник, който е отпаднал от ежедневния пазар, да коментира другите ежедневници - иронично или с патос, все едно. 

Ако трябва да сме честни, рубриката отдавна е полубезпредметна, защото на вестникарската сергия положението е трагично. 

Как да се майтапиш с органи, които са на смъртен одър. 

Без да даваме персонални оценки - какво и какви ежедневници останаха на тоя клет пазар? 

Два вестника на Пеевски и още няколко, които не са на Пеевски, но не им личи.

Програмата на всички вестници вече съвсем откровено се разграничи от всякакви представи и идеи за журналистика. 

С какво да се майтапим - че вестниците станаха арена за пиарски и маркетингови хитроумия? С това, че вестниците обслужват някаква политическа линия или някакви съмнителни бизнеси? 

Много смешно! 

Вестниците и вестникарите нямат полза да произвеждат журналистика. Някакви последни мохикани - отделни личности, не редакции, правят отчаяни опити да правят журналистика, но нито има кой да ги оцени, нито кой да плати за това.

В тая работа, естествено, има две страни - журналисти, които са уморени от неблагодарен труд, и читатели, които не се интересуват от журналистика.

Журналистиката (нямаме време и място за дефинитивни отклонения) изглежда не е необходима нито на политиците, нито на гражданите. Вече всеки може да стане журналист във Фейсбук, стига да умее да се изразява емоционално. Анализът, хладният разум, разсъдливостта, експертизата – всичко това вече не е интересно и никой не е готов да плаща за такова съдържание.

Тъй че вестникарството, както е казал поетът, върви към своята „обяснима развръзка и естествен процес“.

Но ние упорстваме и ще продължим да се опитваме да плаваме срещу течението в нов, адаптиран плавателен съд, с който да порим на дните водите, както е казал Никола Вапцаров.