Парите може и да не миришат, но със сигурност крещят, особено когато са похарчени според мечтите, описани в лексикон на тийнейджърка. Нещо такова ми се въртеше в главата, докато бързах към Министерството на финансите във връзка с промяната в закона.
- Защо направихте тези промени? - попитах веднага щом влязох в министерския кабинет.
Стопанинът му се усмихна:
- Да, мнозина се учудват защо изведнъж луксозните лимузини вече не може да се регистрират като лекотоварни машини. Но, разберете, те са луксозни лимузини, а не лекотоварни машини и не бива да плащат намален данък!
Поклатих глава:
- Питам за друго - защо въведохте преференции за пурите!
Учудването му бе искрено:
- Как да не въведем?! Пурата задоволява естествена човешка нужда! Мисля, че няма нужда да ви обяснявам за сукателния рефлекс, който ни е заложен от природата! Ето защо пурите вече ще се облагат като детски и бебешки стоки.
Очевидно в очите ми припламна интерес, защото той продължи:
- Сега за уискито и шампанското, знам, че ще попитате и за тях! Те не са нищо друго освен животоспасяващи лекарства! Такава мъка е преди първата глътка! Затова част от цената им, от 50 до 100 лева на бутилка, вече ще поема здравната каса.
- Става все по-интересно! - споделих.
Той намигна някак блажно:
- Сега ще ви стане съвсем интересно, знам ви аз вас, медиите! Любовницата вече се признава за личен асистент!
- Еха! - възкликнах съвсем естествено, сиреч непрофесионално.
- Няма как, знаете ли вие, медиите, какво е това грижа! Нежна грижа! Денонощна! Затова редно е любовницата като личен асистент да получава възнаграждение от фонда на общината за социални дейности.
- А какво правим, ако разбере съпругата? - зададох законен въпрос
- За съпругата също сме направили достатъчно, та да има мир вкъщи! - успокои ме министерският човек. - Козметиката на съпругата вече ще се заплаща от фонда за поддръжка на паметниците на културата съвместно с програмата за саниране.
- Това вече е прекалено! - реагирах, този път като гражданин.
- Как ще е прекалено?! - удиви се той - Знаете ли вие, медиите, на какво прилича една съпруга без грим!
Коментар от моя страна не последва, затова от него последва предложение:
- Сега да поговорим за обувките от крокодилска кожа и портфейлите от питон!
- За тях пък защо?! - попитах както като журналист, така и като гражданин.
- Трябва. Също и за палтата от кожите на норки, сини лисици, белки...
Прекъснах го:
- Това не е ли кич?
Той бе категоричен:
- Не! Това е спасяване на дивата природа! Когато човек има обувки от крокодилска кожа или палто от синя лисица, той се грижи за тях! Жилищата на такива хора вече са със статута на природен резерват! И стопаните им ще получават финансиране за издръжката на всичките тези диви животни!
- Ама те са мъртви! - възкликнах.
- Но са диви, нали! - сподели логиката си той. - Какво като са мъртви, пак имат нужди.
Зачудих се какво още да го попитам. Той усети това и реши да обобщи:
- Важното е, че вече няма да може луксозните лимузини да се регистрират като лекотоварни автомобили и да ощетяват бюджета!
Аз обаче се сетих какво да го попитам:
- Добре де, защо ги правите тези врътки? Държавни служители сте!
- Не, не сме! - Финансистът потърси най-точните думи и ги намери. - Ние сме слуги на народа! Какво може да направи един слуга? Да служи на господаря си според способностите си и толкова, нищо не зависи от него! Не е лесно, но да не би пък на вас, медиите, да ви е лесно?
Нямаше как да не се съглася с него.
